Решение № 3209 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3209 гр. *****, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110146108 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. Л. Г. и М. А. Г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес гр. *****, ж.к. „******* 3“, бл. 321, вх. Б, ет. 6, ап. 60, аб. № ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците за периода следва от притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот, което ответникът А. Г. е придобил в качеството си на наследник на Л. Г.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: сумата от 772,03 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 133,77 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г., сума в размер на 14,75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2021 г. до 04.07.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът А. Л. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, 1 в който оспорва исковете по основание. Навежда твърдение, че приживе на наследодателя процесният имот е бил предоставен за ползване на ответницата М. Г. – бивша съпруга на наследодателя, по силата на съдебно решение. Счита, че исковете срещу него следва да бъдат отхвърлени.

Ответницата М. А. Г. е подала отговор на исковата молба чрез упълномощения по делото представител адв. М. З. в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е 2 обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л.10-11) на 07.11.1979 г. М. А. Г. е придобила правото на собственост върху новостроящо се жилище, находящо се в гр. *****, ж.к. „******* III част“, бл. 321, вх.

Б, ет. 6, ап. 60.

От представеното Решение от 17.07.2018 г. по в.гр.д. № 2669/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I I въззивен брачен състав (л.66-71), се установява, на 07.01.1979 г. е сключен граждански брак между Л. А. Г., ЕГН: ********** и М. А. Г., ЕГН: **********, който е прекратен с Решение № 20219/05.12.2016 г. по гр.д. № 13814/2015 г. на Софийски районен съд, III ГО, 86 състав като дълбоко и непоправимо разстроен. Обстоятелството, че бракът между Л. Г. и М. Г. е прекратен не се оспорва, а и се подкрепя и от представеното копие (л.12-14) от депозирана в СРС на 29.06.2020 г.

3 искова молба от Л. А. Г. за делба на апартамент № 60, находящ се в гр. *****, ж.к.

„******* III част“, бл. 321, вх. Б, ет. 6.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № УН № 5975/20.04.2023 г., издадено от Столична община, Район „*******“ (л.45) Л. А. Г., със семейно положение „разведен“ е починал на 17.04.2023 г. и е оставил за свой наследник по закон А. Л. Г., ЕГН: ********** (син).

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесният недвижим имот е придобит от Л. А. Г. и М. А. Г. по време на брака им и на основание чл. 13, ал. 1 СК (1968 г. отм.) е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развода на съпрузите с решение от 05.12.2016 г., поради което на основание чл. 27, ал. 1 СК във връзка с чл. 28 СК бездяловата съсобственост се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. Със смъртта на Л. Г. на 17.04.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН притежаваната от него ½ идеална част е станала собственост на неговия син А. Л. Г., доколкото последният не твърди, че не е приел наследството на своя наследодател. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които притежават.

В тази връзка, и по отношение на възражението на ответника А. Г., че процесният недвижим имот се обитава единствено от ответницата М. Г., на която със съдебно решение е предоставено ползването на процесния апартамент, съдът намира за необходимо да посочи, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.