Определение № 366 от 31.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 92, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. Я. Т., ЕГН **********, представлявана от майка си Д. В. Ш., ЕГН **********, срещу Определение №14675/11.12.2023 г., постановено по гр. д. №1660/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е оставено без уважение искането й за отмяна на наложената й глобата в размер на 100 лв., на осн. чл. 89, т. 3, предл. I ГПК.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят, действащ чрез своята майка, излага доводи, с които обосновава поискания на първоинстанционния съд отвод, като сочи, че отводът бил поискан поради очевидни демонстрации от страна на съдията-докладчик на професионална некомпетентност, нерегламентирани действия и очевидни демонстрации на предопределен край на съдопроизводството, чрез които той саботирал правосъдието и правата й, като умишлено увреждал нея и майка й. Посочва, че е възприела отправеното предупреждение за глоба като заплаха от страна на съда, защото не била използвала нищо от изброеното от него. С обжалваното определение съдиятадокладчик отново я заплашил с глоба от 1200 лв. за обиди към съда, като и посочил, че счита за безпричинно сезиране на съда злоупотребата с власт, отказ от правосъдие, неадекватни действия, професионална некомпетентност по производството. Подчертава, че съдията бил силно чувствителен и се обиждал, ако се възразява срещу своеволията му, обвинявал я в действия, които не била извършвала, засилвал заплахите и сумите на репресивните глоби и отказвал да се отведе. Сочи, че съдията демонстративно дерогирал националното и международно законодателство, лишавайки я от правосъдие.

Използвал груба репресия, за да саботира правосъдието. Счита съдията за позор на българското правосъдие. Сочи, че той очевидно демонстрирал подигравателно отношение спрямо Конституцията на РБ и това не му било за 1 пръв път. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и на наложената глоба.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 14.11.2023 г. е постъпило искане от ищеца В. Я. Т., чрез майка й Д. В.

Ш., за отвод на съдията-докладчик. В молбата се излага, че съдиятадокладчик от самото начало демонстрирал професионална некомпетентност в тълкуването и прилагането на правната норма, по силата на която е образувано делото, което водело до „шиканиране“ на процеса.

С Определение №13961/22.11.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата за отвод и е предупредил ищцовата страна за отговорността, която носи, в случай че процесуалните действия, които извършва по делото, съдържат обидни/нецензурни думи или квалификации.

На 24.11.2023 г. по делото е постъпило възражение от ищеца, чрез майка й, с което повторно се иска отвода на съдията-докладчик. Ищецът, действайки чрез представителя си, сочи, че изобщо не я впечатлява и интересува колко съдията-докладчик се чувствал обиден или заплашен, тъй като тя била тази, която се чувствала в пъти повече обидена и заплашена от него, а била по-мила. Уверява съда, че ако имала какво, щяла да си го премести в негова чест в другия крачол, но нямала и по тази причина моли съда предварително да бъде извинена.

С Определение №14165/28.11.2023 г. е наложена глоба на В. Я. Т. в размер на 100 лв., на основание чл. 89, т. 3, предл. I ГПК, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК.

Срещу наложената глоба е депозирана молба, в която са обективирани искания същата да бъде отменена и за отвод на съдията-докладчик от делото.

В молбата ищеца, чрез майка си, сочи, че, ако можела, щяла да глоби съдиятадокладчик поне 9 пъти и споделя тревогата си, че все по-често си задавала въпроси относно психичното здраве на магистратите.

С обжалваното Определение №14675/11.12.2023 г. е оставено без уважение искането на ищеца за отмяна на наложената й глоба.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Съгласно чл. 89, т. 3, предл. I ГПК съдът налага глоба за обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице, която съгласно чл. 91, ал. 1 ГПК е в размер от 50 до 300 лв.

Санкцията е установена с оглед защита авторитета на съда като правораздавателен орган, както и на правосъдието. С нея се цели дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Те следва да реализират правата си и да защитават законните си интереси по начин, изключващ прояви на неуважително и обидно отношение, както към конкретен съдия, така и към съдебната институция въобще. С оглед гарантиране авторитета на съда в чл. 100а ГПК е уредено съдържанието на процесуалните действия, извършвани от участниците в процеса, като е 2 установено, че процесуалните действия се смятат за нередовни, в случай че съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. При проява на неуважително отношение към съдебния орган от участник в процеса, било чрез устно или писмено изявление или чрез друго поведение, съдът е задължен да му наложи глоба.

Разпоредбата на чл. 89, т. 3 ГПК не урежда състав на престъпление и не дублира съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. I НК. С оглед на което и предвид целите на уредбата, следва, че използваното в разпоредбата на ГПК словосъчетание „обида на съда“ е с пошироко съдържание от съставите на посочените престъпления. Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. I ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към конкретен съд или изобщо към съда като държавна институция.

Употребените от жалбоподателя изрази, за които й е наложена глобата, с които се сочи, че магистратът е професионално некомпетентен и зависим от неконретизирано лице и го уверява, че ако имала какво, щяла да си го премести в негова чест в другия крачол, съдебният състав на ОС-Варна приема за абсолютно недопустими, накърняващи авторитета и престижа на съдебната институция като цяло и подронващи доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на всички съдии.

Право на всеки свободно да изразява мнение е уредено в чл. 10, т. 1 ЕКПЧОС, чл. 11, т. 1 от ХОПЕС, и чл. 39, ал. 1 КРБ. Съгласно чл. 10, т. 2 ЕКПЧОС упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. Жалбоподателят несъмнено има право свободно да изразява своето мнение, но не по начин, недвусмислено подчертаващ неуважителното му отношение към съдебната институция.

Извършените от съда процесуални действия, дължими по силата на закона, като даване на конкретния указания до страната за отстраняване на нередовността на отправените от нея искания, субсумиране на наведените от страната фактически твърдения под съответната правна норма, извършване на дължимата преценка за наличие на законоустановените предпоставки за отвод и др., не оправдават използваните от жалбоподателя обидни изрази.

Ако са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд, то в закона е предвидена възможност и ред за тяхното отстраняване. Ако са извършени конкретни неправомерни деяния, то в закона е предвидена възможност за сезиране на държавните органи, компетентни да вземат мерки по съответния ред.

В депозираната по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК молба за отмяна не са изложени уважителни причини за отмяна на наложената глоба. По делото няма данни за обстоятелства, които да са уважителни по см. на чл. 92, ал. 2 ГПК. Ето защо, първоинстанционният съд не е имал основание да ревизира определението, с което е наложена глобата, като я отмени. Такива причини и 3 обстоятелства не се сочат и в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Освен горното, следва да се посочи, че видно от съдържанието на молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК, както и на частната жалба, санкциониращата и възпиращата функция на санкцията явно не са постигнали своя ефект спрямо страната.

С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че са налице предпоставките на чл. 89, т. 3, предл. I ГПК за налагане на глоба на В. Я. Т., представлявана от майка си Д. В. Ш., в размер на 100 лв.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14675/11.12.2023 г., постановено по гр. д. №1660/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е оставено без уважение искането на В. Я. Т., ЕГН **********, представлявана от майка си Д. В. Ш., ЕГН **********, за отмяна на наложената й глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 89, т. 3, предл. I ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4