Определение № 260152 от 18.08.2021, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Провадия, 18.08.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 18.08.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 543/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 3956/11.08.2020 г. и вх. № 260756/23.04.2021 г., подадена от Д.Р.М., с ЕГН **********, против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Направено е възражение с правна квалификация чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Твърди, че на

19.10.2017 г. в 03:40 часа е претърпял ПТП. Движейки се по магистрала Хемус, при км 390, посока Шумен, на пътното платно внезапно излезли четири диви прасета и е осъществено ПТП.

Участъкът не бил обезопасен с преградни мрежи, които да попречат на животните да излизат на пътя. За случая бил съставен констативен протокол за ПТП № 1448756, като в същия били констатирани причините за ПТП, които изцяло съвпадали с твърденията на ищеца и били отразени настъпилите щети. Твърди, че се е движил с МПС марка „Ауди”, модел А6, с ДК № А 0846 МТ. От последвалия удар върху автомобила били причинени материални щети, които били преценени от застрахователя ЗК „Лев Инс” като тотална щета.

Твърди още, че вследствие на ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на силен стрес, болки в гръдната област в резултат на поставения от него предпазен колан по време на ПТП вследствие на удара, напрекъснато главоболие и пищене в ушите, в резултат на гръмнал еърбег вследствие на ПТП, безсъние и напрегнатост.

Започнал да се страхува да управлява и да се вози в МПС, сънувал напрекъснато катастрофата, като описаните по-горе обстоятелства, продължавали и до днес, въпреки че били по-нарядко. Посетил лекари, за да стабилизира положението си, изписани му били медикаменти - Баклофен, Тилкотил, Тритико, Ципралекс, които продължавал да приема. Въпреки това, все още изпитвал страх, че случилото се може да се повтори. Случилото се оставило трайна отрицателна следа в съзнанието му. Продължавал да сънува кошмари, макар и по-рядко, вследствие на което се събуждал със страх. Като последица от стреса бил и фактът, че станал по-затворен, избягвал шумните сбирки между приятели, често губел концентрация.

Депозирал пред ответника молба-покана за изплащане на обезщетение, но същият отказал плащане с аргумента, че Агенцията няма задължението да предвижда появата на животни и предмети на пътното платно, както и че дивечът на Република България е частна държавна собственост.

По изложените съображения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 41.59 лв., представляваща имуществени вреди, за закупени от ищеца лекарства на 14.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата 14.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7000 лв., представляваща частичен иск от общо търсената от ищеца сума в размер на 40 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на настъпилото ПТП - 19.10.2017 г., до окончателното изплащане.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.

Претендирано било изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на път от А2, на около километър 390+000, посока от гр. Варна към гр. София (северно платно).

От страна на ответника не се оспорва твърдението, че път А2 /Автомагистрала „Хемус“/ е път от републиканската пътна мрежа и че като такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез специализираното ѝ звено - Областно пътно управление-Варна (на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата).

Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи отговорност за появата на диви животни на пътното платно. Излага, че съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Изрично било посочено в исковата молба, че прасетата са диви животни.

Отговорност за дивите животни по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) носел Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 4, ал. 1 от същия закон, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство „Шерба” (по аргумент от чл. 9, ал. 9 от ЗЛОД).

В случай че това възражение бъде прието за неоснователно, твърди, че е налице едно „случайно деяние”, а не неизпълнение на законово задължение, поради което АПИ не следва да носи отговорност в конкретния случай.

Оспорва твърдението, че причинените вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 19.10.2017 г.

- удар в диви животни-прасета, внезапно появили се на пътя.

На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК заявява, че оспорва истинността на протокол за ПТП № 1448799/19.10.2019 г. в частта описваща механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.

С молба вх. № 261086/23.06.2021 г., подадена във връзка с разпореждане на съда от 04.06.2021 г., заявява, че не оспорва автентичността на амбулаторни листи, касов бон и протокол за ПТП № 1448799 от 19.10.2017 г., предвид представените от ищеца четливи копия от същите, както и че поддържа оспорването на истинността на протокол за ПТП № 1448799/19.10.2019 г. в частта, описваща механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС.

Твърди, че произшествието, което било описано в протокол за ПТП № 1448799/19.10.2017 г., е станало между две съоръжения /премостващи препятствия/ - дере на км 389+089 и селскостопански път на км 390+380. Съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. В този смисъл без правно значение било дали е имало или не предпазна мрежа в участъка. Още повече, че наличието на такава не можело да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.

Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Извършени били необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.

Поради изложеното счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи отговорност в конкретния случай, а в условията на евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Същият се е движел със скорост несъобразена с пътните условия, както и с особеностите на часовото време, през което се е движел.

Съгласно чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура” осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто е път АМ „Хемус“.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път и организират движението по тях, като осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване. Същите, обаче, се явявали и задълженията и отговорностите на дружествата, извършващи дейности по текущ ремонт и поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна инфраструктура” договори за възлагане на обществени поръчки.

Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № РД-38-9/15.05.2015 г. с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ-Варна, ОПУ-Шумен и ОПУ-Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 1 Автомагистрала „Хемус“ (ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен). Договорът бил сключен между АПИ и „Автомагистрали - Черно море“ АД - гр. Шумен, с ЕИК *********, представлявано от инж. Д. Христов Димов – изпълнителен директор. Излага, че съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 7 от същия договор, изпълнителят е длъжен „в рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за движение“; „да започва работа веднага след появяване на необходимост от това и да поддържа АМ на договореното ниво, съгласно „Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт”. През м. март 2016 г. било възложено на дружеството изпълнител опис на състоянието на магистралата към 31.03.2016 г., вкл. на оградна мрежа. Констатациите били отразени в предварително приемателен протокол.

През месеците април и май 2017 г. в района на ПТП били извършвани дейности по доставка на материали и монтаж на нова оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове.

От Протокол по позиция 1007 „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата” към 30.11.2017 г. било видно, че нямало пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, които да са били липсващи или повредени, от подписване на приемо - предавателен протокол към 31.03.2016 г., т. е. при извършваните проверки не са установени отклонения в поддържането на пътя, в това число и нарушения в целостта на предпазните мрежи.

За да се приеме за основателен искът на ищеца, той следвало да докаже по категоричен начин причинно-следствена връзка в конкретния случай между настъпилото ПТП и наличието на животно на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура”

- Областно пътно управление - Варна, респективно поведението на служители на АПИ.

Ответникът твърди, че в настоящия случай не съществува причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Относно размера па предявените искове счита, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е изключително завишен по размер. Исканото от ищеца обезщетение, макар и предявено като частичен иск, не съответствало на степента и характера на получените травми. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не можело да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Оспорва и факта, че ищецът е получил точно описаните в исковата молба травми, в претендирания характер и степен на увреждания, както и че извършените манипулации и закупени медикаменти се отнасят за лечението на твърдените увреждания, поддържано и с молба от 23.06.2021 г.