Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 959 от 20.12.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 651/2024
Вид
Решение № 959
Подписан
20.12.2024
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. гр. Хасково, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100651 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ю. М. Г.-Я., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******“ № 21, ет.1, против Ж. П. Н., ЕГН **********, от гр.********* и Х. П. Н., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. *************.

Ищцата твърди, че като единствен наследник на прадядо си П.Ж. Н., бивш жител на с.**********, починал на ***********г., била собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.**********: 1.

Поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-18-1566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „***** ****“, площ: 8021 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, съседи: 1*******; 2.

Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-18-1566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „*******“, площ: 12387 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин 1 на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 031001, съседи: ******* и *******2; и 3.Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-18-1566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „*******“, площ: 10001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 084005, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Горепосочените имоти били възстановени от Поземлена комисия Хасково с решение №0321/11.10.1995г. по преписка №03114/13.01.1992г. по заявление на майката на ищцата - С.Ж.Г. като наследник на П.Ж. Н.. След възстановяването собствеността върху имотите бил издаден и констативен нотариален акт №*******г. на Районен съд Хасково на С.Ж.Г. и на Е.Л. Н.а - баба на ищцата, единствен наследник на които била последната. Твърди се, че ответниците, заедно с М. Х.ва Н.а, били наследници на лице със същото име като това на наследодателя на ищцата - П.Ж. Н. ЕГН**********, също бивш жител на с.**********, но като такива никога не били подавали заявление за възстановяване на собствеността им върху земеделски земи в землището на с.**********, тъй като наследодателят им не притежавал такива.

Възползвайки се обаче от идентичността на имената на наследодателите, ответниците сключили договор за отдаване под наем на описаните недвижими земеделски имоти от 07.07.2022г., също така подали в РУ-МВР-Хасково жалба срещу ищцата, че ползвала собствените си имоти с твърдението, че имотите били тяхна собственост. След извършена проверка на ответниците било отговорено, че имотите са собственост на ищцата и преписката била прекратена. Въпреки всичко ответниците предявили иск срещу ищцата по гр.д. 301/2023г. на Районен съд Хасково с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД с твърдението, че те са собственици на имотите и тъй като ищцата ги била отдала под наем, те не могли да сторят това и поради това претърпели вреди от неоснователно обогатяване на ищцата. С определение от 19.02.2024г. производството по това дело било прекратено поради направен отказ от иска от двамата ответници. Въпреки това, според ищцата въпросът относно правото на собственост върху имотите бил висящ и продължавал да заплашва правния й статут, тъй като ответниците отново можели да сключат 2 например договор за наем на имотите, да ги продадат, ипотекират и пр.

Всички тези евентуални действия според ищцата биха застрашили упражняването правото й на собственост, тъй като същите можели да го направят, както го били направили при завеждането на Гр.д. № 301/2023г., снабдявайки се с необходимите документи относно имоти чужда собственост решение на Поземлена комисия, скици и данъчни оценки, и използвайки собственото си удостоверение за наследници, с оглед на което предявявала настоящия иск срещу ответниците, за избягване в бъдеще на съмнения относно собствеността върху имотите. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на гореописаните имоти. Претендира разноски по делото.

Ответниците признават иска, като считат, че съдът следва да възложи разноските по водене на делото в тежест на ищцата, доколкото те не били дали повод за завеждането му. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата възнаграждение за адвокат.

При така установеното по делото и като взе предвид, че ищцата прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на признание на иска от ответниците, както и при наличие на направено от ищцата искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на делото, ответниците ще следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса и 1500 лева – платено възнаграждение за адвокат, или общо разноски в размер на 1550 лева. Ответниците с поведението си именно са тези, които са дали повод за образуване на делото, респективно ищцата е 3 направила разноски по тази причина. Ето защо, съдът намира, че ответниците дължат на ищцата разноски в пълен размер. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на платеното от ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лева. Същото е изцяло съобразено с предвидения в чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. П. Н., ЕГН **********, от гр.********* и Х. П. Н., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.

*************, че Ю. М. Г.-Я., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******“ № 21, ет.1, е собственик на следните недвижим имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-181566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „***** ****“, площ: 8021 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, съседи: 1*******; 2. Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-18-1566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „*******“, площ: 12387 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 031001, съседи: ******* и *******2; и 3.Поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.**********, Община Хасково, одобрени със Заповед РД-18-1566/05.09.2018г. на ИД на АГКК с адрес: местност „*******“, площ: 10001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен 4 план: 084005, съседи: ***, ***,

***, *** и ***.

***,

***,

ОСЪЖДА Ж. П. Н., ЕГН **********, от гр.********* и Х. П. Н., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. *************, да заплатят на Ю. М. Г.-Я., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******“ № 21, ет.1, направените по делото разноски в размер на 1550 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.

5