Решение № 40 от 19.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530104642 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Н. Й. Б. твърди, че получила уведомление изх. № ***/****2022 г., че срещу нея се води изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ И. Б. с взискател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за сумите както следва: сумата в размер на 687,33 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 28.08.2014 г. до окончателното плащане, която към 04.05.2022 г. е в размер на 535,95 лева, сумата в размер на 300 лева – неолихвяема сума, сумата в размер на 6,20 лева – допълнителни разноски и сумата в размер на 150 лева начислени такси, което изпълнително дело било присъединено към изп. дело № ******** по описа на ЧСИ И. Б.. Описаните задължения били по изпълнителен лист № ****/2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № ****/****.2014 г. по ч. гр. д. № ****/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд. По този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ****/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., като последното изпълнително действие по ИД № ****/2014 г. било извършено на **** г. Това 1 обстоятелство не било вярно, тай като ищцата сочи, че по ИД № ****/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б. срещу нея не били извършени изпълнителни действия и не е получавала никакви книжа по делото. Отбелязано било също така, че ИД № ****/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б. е прекратено на ****2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Явно ЧСИ И. Б. е нарушила закона в качеството й на длъжностно лице, като е прекратила делото на ****2020 г.

Това било направено с цел да се облагодетелства взискателя, който завел процесното изпълнително дело на ****.2020 г. По ИД № ***/2022 г. имало приложени писма – 2 бр. до ищцата и те били върнати на ЧСИ поради неполучаването им. В случая е налице хипотезата на чл. 47, ал. 4 ГПК и при тази ситуация на основание чл. 430 ГПК по искане на взискателя ЧСИ назначава особен представител на длъжника, но такъв не е бил назначаван.

Изводът бил, че даже да са извършени изпълнителни действия, те са невалидни и не е прекъсвана давността, считано от ****2014 г. давността е изтекла на ****.2017 г. Ако се приемело, че последното изпълнително действие било извършено на **** г., давността е изтекла на ****.2018 г., понеже става въпрос за периодични вземания. Като се имало предвид, че ИД № ***** по описа на ЧСИ И. Б. било образувано през 2020 г., излизало, че вземанията, посочени по-горе, били погасени по давност, независимо дали са за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или за вземания по чл. 110 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 687,33 лева – главница, сумата в размер на 535,95 лева, законна лихва , считано от 28.08.2014 г. до 04.05.2022 г., както и че не дължа законна лихва, считано от 04.05.2022 г. до момента на решаване на делото, сумата в размер на 300,00 лева – неолихвяема сума, сумата в размер на 6,20 лева – допълнителни разноски и сумата в размер на 150,00 лева – начислени такси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на иска. С исковата молба се претендирало от съда да признае за установено, че ищцата не дължи цитираните суми - 687,33 лева - главница, сумата 535, 95 лева законна лихва, считано от 28.08.2014 г. до 04.05.2022 г., както и законна лихва от 04.05.2022 г. до момента на решаване на делото, сумата от 300 лева неолихвяема сума, сумата от 6,20 лева - допълнителни разноски и сумата от 150 лева - начислени такси. На първо място не се конкретизирало какви са 2 тези суми, от какво вземане произтичат, за какъв период. На следващо място не се сочело по отношение на кого съдът следва да приеме за установена недължимостта им. В исковата молба се твърдяло, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора по реда на чл. 410 ГПК въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 414 ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи подадено в срок, възражението от длъжника. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса. Когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В случая не се представяли доказателства, а и не се правели твърдения да е подавано възражение по чл. 414, поради което и издадената заповед по реда на чл. 410 ГПК е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Следващата възможност на длъжника да оспори дължимостта на вземането срещу него по вече издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е влязла в сила била уредена в разпоредбите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. В случая в исковата молба не се правели твърдения и не се излагали съображения да е на лице някоя от изброените, по-горе хипотези. Дори да са налице такива обстоятелства, обаче, били изтекли законово предвидените срокове за упражняване на правото на иск по някоя от цитираните, по- горе, хипотези, които срокове са един месец /чл. 423 ГПК/ и три месеца /чл. 424 ГПК/. Това е така, тъй като на стр. 25 в и.д. № ***20 г. по описа на ЧСИ-И. Б. се съдържало съобщение по изпълнителното дело, връчено на ищцата, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Н. на ****2021 г., с което била уведомена за издадения срещу нея изпълнителен лист. Тоест на посочената дата - ****2021 г. тя е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение и от тази дата са започнали да текат порцесуалните срокове по чл. 423 и чл. 424 ГПК.

Отделно от това искът бил неоснователен, тъй като видно от писмо изх. № ****/***2015 г. по и.д. № ****/2014 г. от ЧСИ - И. Б. до Агенцията по вписванията, имотен регистър била наложена възбрана върху недвижим имот, 3 собственост на ищцата в гр. Стара Загора, вписана във входящия регистър на АВ, служба по вписванията - Стара Загора под № ****, том. **, № *****.2015 г. С писмо изх. № ****/****г. от ЧСИ - И. Б. до Агенцията по вписванията, имотен регистър била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата в с. *******, вписана във входящия регистър па АВ, служба по вписванията - Ямбол под № ****/ ****.2015 г. Ако се приемело, че последното изпълнително действие, извършено от съдебния изпълнител било от **** г., то срокът на погасителната давност, който в случая бил пет години е следвало да изтече на ****.2020 г. Това не се е случило, тъй като междувременно след прекратяване на и.д. № ****/ 2014 г., на ****2020 г. било образувано и.д. № ***20 г. по описа на ЧСИ - И. Б.. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, а се представлява от адвокат, който моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез неговия процесуален представител се явява, като заема позиция за неоснователност на иска. Претендира разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че срещу ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, впоследствие изпълнителен лист от ****2014 г., че е било образувано изп. дело № ****/2014 г. и изп.д. № ***/2020 г. пред ЧСИ И. Б. и последното изпълнително действие по изп.д. № ****/2014 г. е било извършено на ****.2015 г. – налагане на възбрана на недвижим имот.

От приобщените копия на изп.д. № ************* /л.65-96 от делото/ и изп.д. № ***** - и двете по описа на ЧСИ И. Б., рег. № *** на КЧСИ/ - се установява, че въз основа на издаден на ****2014 г. изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/****.2014 г. по ч.гр.д. № ****/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд /унищожено 4 поради изтичане на петгодишния срок за съхранение – справка, л. 99 от делото/, Н. Й. Б. е била осъдена да заплати на „ВиК“ ЕООД сумата от 687,33 лв. - главница, представляваща задължение по договор за доставка на питейна вода ведно със законната лихва за периода от 28.08.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 143,35 лв. за периода от 01.07.2010 г. до 01.05.2014 г. и 225,00 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на „ВиК“ ЕООД било образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ И. Б., рег. № *** на КЧСИ. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. За образуваното изпълнително дело била изпратена покана за доброволно изпълнение до ищцата, която не била получена от нея. Действително на26.11.2014 г. ЧСИ наложил запор върху пенсията на длъжницата в НОИ гр.

Стара Загора /л. 76-77 от делото/. Впоследствие ЧСИ наложил две възбрани върху недвижими имоти собственост на ищцата – първата възбрана била вписана в Служба по вписванията на ****2015 г., а втората на ****.2015 г. /л.

87-88 от делото/. По това изпълнително дело други изпълнителни действия не били извършени, т.е. последното изпълнително действие /налагането на втората възбрана/ е било извършено на ****.2015 г. С постановление от ****2020 г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № ************* поради това, че в продължение на две години не били поискани изпълнителни действия от взискателя по делото.

С протокол за предаване от ****2020 г. /л. 94 от делото/ изпълнителният лист бил върнат на „ВиК“ ЕООД. Въз основа на същия и по молба на ответника от ****2020 г. било образувано второ изп.д. № ***** по описа на ЧСИ И. Б., рег. № *** на КЧСИ, като с молбата взискателят поискал образуване на изпълнително дело, да се проучи имотното състояние на длъжника и да се предприемат съответните действия по принудително изпълнение като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Със същата молба е поискал и насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника. Във връзка с тази молба по посоченото изпълнително дело и след извършване на съответните справки за имущественото състояние на длъжницата е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата -****.2020 г. /л. 56 от делото/ и на средства в 5 банкова сметка на длъжницата в „Банка ДСК“ АД – ****2020 г. /л. 57 от делото/.

При така установените факти, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.