Решение № 17774 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17774 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110146210 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Х. Г. Г., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 3602,20 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ Апартамент М, в гр. София, УЛ.... ет.3, аб.№ 389395, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 551,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2023 г. до 02.05.2025 г., 50,29 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,57 лева, представляваща мораторна лихва върху дяловото разпределение за период от 16.07.2022 г. до 02.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.05.2025 г. по ч.гр. дело № 27238/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е 1 заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Х. Г. Г., в който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва доставката, количеството на доставената и отчетена ТЕ в имота. Твърди, че няма основание за извършване на услугата дялово разпределение за имота. Оспорва, че е извършвана услуга дялово разпределение.

Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 09.05.2025 г. г. срещу Х. Г. Г.

(Х. Г. Г.), за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 27238/2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 20.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на 2 потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответника или че последният има качеството на потребител на ТЕ на друго основание.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание, както и че ответникът е собственик на имота за спорния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че топлинната енергия и битовата гореща вода са реално доставени и отчетени, както и че е поставен в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

П р и постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен 3 субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая между страните не е спорно, че ответникът е собственик Апартамент М, находящ се в гр. София, ул. ... ет. 3, а от приетите по делото доказателства – молбадекларация, с която Х. Г. Г. е направила искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има ответницата, която е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия и има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топоснабдения имот има 5 радиатора с монтирани индивидуални разпределителни уреди с индивидуален отчет и 1 брой водомер за топла вода, като от 01.01.2024 г. сградата е преминала на ежемесечен реален дистанционен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. За спорния период в имота е начислена ТЕ за отопление, ТЕ отдадена от сградна инсталация, която е дължима (по аргумент от решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., според което при наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл.153, ал.5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация). Начислена е и ТЕ за БГВ. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 3829,67 лева след изравняването.

В СТЕ, допусната във връзка с установяване на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип фабр. № 4481911.

4

Съгласно Заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка на 19.01.2022 г., след което на 22.09.2024 г., ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че топломерът отговаря на изискванията на ДАМНТ, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия за отопление за имота е възникнало.

Съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС по дело № 760/23 г. член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.