Решение № 95 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров и като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600744 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпил въззивен протест, ведно с допълнителни съображения, от прокурор при СГП, против присъда №43 от 24.03.2025г., постановена по нохд №1101/2022г. по описа на СГС, с която подсъдимата Е. С. Х. е била призната за невиновна по обвинения да е извършила престъпления по чл.194, ал.1 и чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е била оправдана.

Според протеста на прокурора и допълнителните съображения към него, присъдата е неправилна и незаконосъобразна, защото по делото са събрани достатъчно по обем доказателства, както преки, така и косвени, които в съвкупност водят до единствено възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на престъпленията и че именно подсъдимата е извършителят им.

Изложени са подробни доводи относно доказателствата – показанията на свидетелите Я., В. и Ц., заключенията на видео-техническата, антропологичната и допълнителната антропологична експертиза, протокол за извършено разпознаване, които според прокурора подкрепят доводите в протеста за незаконосъобразност на акта. Иска се отмяна на присъдата и 1 постановяване на нова, с която Х. да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения.

С протестираната присъда №43 от 24.03.2025г., постановена по нохд №1101/2022г. по описа на СГС, подсъдимата Е. С. Х. е била призната за невиновна по обвинения да е извършила престъпления по чл.194, ал.1 и чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е била оправдана. Обвинението е за това, че на 12.12.2020г., в гр.София, на ул.“Чарковна“ №38а, в магазин „Пепко“ отнела чужди движими вещи – 1 портфейл на стойност 6 лева, парична сума от 90 лева, парична сума от 300 шведски крони на стойност 57 лева, всичко на стойност 153 лева от владението на К. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.194, ал.1 от НК, както и за това, че на 12.12.2020г. в гр.София, на АТМ устройство с номер 01054526 на ЦКБ АД, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, е използвала два пъти платежен инструмент – банкова карта, издадена на името на К. Я. от Уникредит Булбанк ЕАД, без съгласие на титуляра, като осъществила транзакции за сумата в общ размер на 800 лева.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на САП по изложените в него писмени съображения. Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна, като се наложи наказание в рамките на поисканото от прокурора пред първоинстанционния съд.

Защитникът на подсъдимата адв.М. пледира да бъде оставен без уважение протестът, присъдата е законосъобразна, липсват доказателства за участието на подсъдимата в деянията, за които е предадена на съд.

Пострадалата не е разпознала подсъдимата като лицето, което е било в магазина, полицейските служители установяват единствено, че тя е била криминално проявена, но това обстоятелство не се установява от справка от СДВР, антропологичната експертиза не е установила индивидуализиращи белези, а само сходство във фигурата. Налични са и доказателства по каква причина наблизо се е намирало МПС, собственост на бащата на подсъдимата.

Тъй като обвинението не е доказано, се иска потвърждаване на присъдата с всички законни последици от това.

Подсъдимата в право на лична защита поддържа пледоарията на защитника си.

В последната си дума Х. заявява, че е невинна и иска потвърждаване на 2 оправдателната присъда.

След като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимата Е. С. Х. е родена на ***г. в гр.София, с постоянен адрес в ***, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, трудово ангажирана, неосъждана.

На 12.12.2020г., около 14.15ч., К. Я. с приятелката си С. Г. била в магазин „Пепко“ на ул.“Черковна“ №38а в гр.София, където разглеждала стоката. На гърба си носела раница, в която се намирало портмонето й.

Нямало много хора, по някое време видяла около себе си облечена с тъмно, дълго, зимно яке, с пух на качулката, жена, която носела предпазна маска на лицето и лента на главата. Без Я. да забележи, жената отнела от раницата портмонето й, в което били лична карта, банкова карта от „Уникредит Булбанк“ №***, сумата от 90 лева и 300 шведски крони, всичко на обща стойност 153 лева. Малко след това от банкомат на ЦКБ в близост, неустановено лице изтеглило сумата от 800 лева, на два пъти, в 14.26 часа.

Същия ден Я. подала сигнал в 05 РУ СДВР за случилото се. На 04.03.2021г. подсъдимата Х. посетила 05 РУ и предала с протокол за доброволно предаване сумата 500 лева, в протокола е посочено съжаление за постъпката и желание да възстанови целия размер до 1030 лева.

Тази фактическа обстановка е била приета за установена от първоинстанционния съд при извършен правилен и законосъобразен анализ на доказателствата

– показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и експертните заключения, след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният състав приема, че по отношение на доказателства първостепенният съд е изложил ясни и пълни мотиви, които се споделят изцяло и не се налага да бъдат повтаряни.

Същественото е, че от показанията на свидетелката Я. не може да се направи категоричен извод относно самоличността на извършителката на кражбата на портмонето й в магазина, както и кое лице е изтеглило парите с банковата й карта. Свидетелката е дала описание, като съдът е съобразил, че след 3 констатиране на липсата на портмонето, тя е гледала запис от камерите, заснели излизащите от магазина, не е забелязала самата кражба, не е разпознала подсъдимата в хода на съдебното следствие. В протокол за разпознаване от 04.03.2021г. е посочила Х., но същевременно е пояснила, че се позовава на заснетото в магазина, а именно, че е видяла на записа да излизат две жени, едната със сходно телосложение. На предявения запис от банкомата Я. не успяла да идентифицира подсъдимата като извършител на кражбата. На видеозапис от магазина също не е идентифицирала извършител. Затова съдът е използвал тези показания единствено като доказателствен източник относно предмета на престъплението. Прието е от показанията родителите на подсъдимата свидетелите Т. и И., че Х. към момента на извършване на престъплението не се е намирала в София, а Т. е изяснил и че притежаваният от него лек автомобил, установен в района на банкомата, е бил там по причини, свързани с неговия бизнес. Тези показания са подкрепени от показанията на свидетелите И. и Х., както и приобщени писмени доказателства. От заключението на видео-техническата експертиза не може да се направи извод за самоличността на заснето лице в магазина и пред банкомата, както и да се установят действия по отнемане на портфейла на пострадалата. Назначената автропологично-морфологична и видеотехническа експертиза, както и допълнителната такава, също не съдържа категорична информация за лицево разпознаване, експертизата е допуснала с много голяма вероятност лицето от видеозаписа и подсъдимата да са един и същи индивид, макар да не може да се извърши разпознаване, тъй като лицето на записа носи шапка и хигиенна маска, осветеността е недобра и резолюцията на заснемането е ниска. Показанията на полицейските служител Ц. и В. са в насока, че са работили по случая, гледали са видео записите и са идентифицирали подсъдимата като лице, което им било известно от други случаи с джебчийски кражби, по общи външни белезци /телосложение, походка/. Съдът правилно се е доверил на показанията им със забележката, че идентификационното им заключение относно заснетото лице има оценъчен характер и не е категорично.

С оглед обективно установената фактическа обстановка и законосъобразния анализ на доказателствата, правилно първоинстанционният съд е направил извод, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна.

Относно наличието на безспорни доказателства за осъществяване на 4 инкриминираните деяния от обективна страна се споделят изцяло мотивите, при собствената преценка на въззивния съд също е прието, че действително да осъществени две деяния, съставомерни по чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че от раницата на пострадалата Я. е отнет портфейл, докато тя се е намирала в магазин „Пепко“, в който е имало пари и дебитна карта, както и че кратко време след това от банкомат в близост са извършени две тегления на суми от по 400 лева със същата карта. Налице са всички елементи на престъпленията по чл.194 от НК и чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно противозаконно отнемане, без съгласието на собственика, с присвоително намерение, както и използване на платежен инструмент без съгласие на титуляра. От субективна страна престъпленията са били извършени с пряк умисъл, установим от действията на дееца. Правилно е било прието, че не е установена самоличността на извършителя на двете деяния, тъй като доказателствата за авторството са неубедителни. На първо място, пострадалата не е възприела лицето, отнело портфейла й, а показанията, базирани на прегледаните записи от видеокамери на излизане от магазина, касаят две лица от женски пол, леко пълни, със зимни якета и маски, покриващи лицето. Свидетелката е заявила, че може да разпознае подсъдимата основно по телосложението и формата на лицето, но възприятията й са основани на видеозаписа на излизащи от магазина лица, от който по експертен път не може да се направи идентификационен извод, а при пребиваването си в магазина пострадалата не е възприела нищо съмнително, още по-малко свързано с конкретен деец. Я. не е успяла да идентифицира лицето, заснето до банкомата, като извършител на кражбата, заявила е, че разпознава Х. на записа на излизащите от магазина лица, а в съдебно заседание не я е разпознала. От заключенията на видео-техническата и комплексната антропологическа и видеотехническа експертиза е установено, че вещите лица са допуснали възможност заснетото лице да не е подсъдимата Х., от експертизите следва извод, че е възможно друго лице с подобни телесни форми, от женски пол, на средна биологична възраст, да е било заснето. Освен това, при преглед на същите записи, свидетелите Ц. и В., които познават подсъдимата, също не са дали убедителни доказателства, че тя е заснета на тези записи, те са се насочили към нея по други причини – показания на неназовани сътрудници оперативни работници или негласни сътрудници. Освен това свидетелите са използвали същите видеозаписи, които 5 не съдържат достатъчно идентификационни признаци. При наличието на гласни доказателства, че Х. на инкриминираната дата не се е намирала в София, както и липса на възможност да се идентифицира убедително лицето на видеозаписите, изводите на първоистепенния съд за липса на категорични доказателства за авторството на престъпленията са правилни. Предаването на сумата от 500 лева от подсъдимата е било обяснено с притеснението й, че се намира в полицейското управление с малолетното си дете, без защитник, така че това действие не може да я уличи убедително, без наличие на други доказателства. Заснемането на автомобил, собственост на фирма на баща й в района, също не доказва, че тя е извършила инкриминираните деяния, а освен това има обяснение за присъствието на автомобила, което не я свързва с престъпленията. Както правилно е посочено в мотивите, показанията на полицейските служители Ц. и В. вероятно са били повлияни и от обстоятелството, че такъв автомобил е заснет в района. При съвкупната преценка на всички доказателства, относими към авторството, то действително не е било установено по категоричен начин, затова първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда, като е посочил, че обвиненията против Х. не са доказани по несъмнен начин.