Решение № 996 от 22.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2071/2026
- Вид
- Решение № 996
- Подписан
- 22.03.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал. 1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 7 т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 4 т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 996 гр. София, 22.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20261110202071 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. П. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. И. от САК, против Наказателно постановление № 25-4332-028771/12.11.2025 г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 183 ал.
4 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 лева (51,13 евро) за нарушение на чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се изтъква, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Навежда се, че както в АУАН, така и в НП, не са посочени всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което са нарушени разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Изтъква се, че в обжалваното наказателно постановление е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, тъй като не е посочена нарушената материалноправна разпоредба, а единствено санкционната такава. Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно уведомен, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Б. И. от САК, също 1 редовно призована.
Наказващият орган - началник - сектор в СДВР, ОПП, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Изразява становище по основателността на въззивната жалба с писмени бележки от гл. юрк. В. П. с приложено пълномощно. С писмените бележки се излагат доводи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин. Прави се искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице.
Подадена е в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - видно от приложения към жалбата препис на наказателното постановление същото е връчено лично на жалбоподателя на 26.12.2025 г., а жалбата е депозирана чрез универсална пощенска услуга на 08.01.2026 г. (видно от датата на пощенското клеймо).
Предвид горното съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. П. И., ЕГН **********, е правоспособен водач на пътно превозно средство с придобити категории "В", "М", "С", "Ткт" и "А", като му било издадено СУМПС № 286875428, издадено на 08.05.2025 г. от ОДМВР - София, валидно до 08.05.2030 г.
На 26.10.2025 г. около 08:07 часа в гр. София жалбоподателят А. И. управлявал товарен автомобил марка "***" с рег. № *** по бул. "Цар Борис I I I " с посока на движение от бул. "Овча купел" към Околовръстен път.
Жалбоподателят говорел по мобилен телефон, без да използва устройство или пък системи за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство, позволяващи използването на телефона без участие на ръцете му , като с дясната си ръка държал телефона до дясното си ухо. Действията на жалбоподателя били забелязани от свидетелите А. А. и П. М. - двамата, служители на ОПП - СДВР. Предвид горното свидетелите А. и М. предприели спиране на управлявания от въззивника товарен автомобил чрез подаване на звуков и светлинен сигнал. Когато възприел патрулния автомобил, жалбоподателят рязко свалил мобилния телефон от ухото си. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за извършване на проверка до № 203 на бул. "Цар Борис I I I " . При проверката свидетелят А. уведомил 2 жалбоподателя за нарушението, което полицейските служители били констатирали, и го попитал дали оспорва нарушението с оглед възможността да му бъде съставен фиш по реда на чл. 186 ал.1 ЗДвП. Въззивникът заявил, че желае да му бъде съставен АУАН, за да има възможност да обжалва наложеното наказание с оглед на обстоятелството, че му били отнети почти всички контролни точки. Свидетелят А. А. - младши автоконтрольор I степен в 02 група на 02 сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към ОПП, СДВР, съставил АУАН серия G A № 4697713/26.10.2025 г., с който повдигнал против въззивника административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля П. М., като бил подписан от актосъставителя, от свидетеля М. и от жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При съставяне и предявяване на АУАН жалбоподателят И. не направил възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 12.11.2025 г. главен инспектор Д. Д.
- началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР издала обжалваното НП № 25-4332-028771/12.11.2025 г., с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП наложила на жалбоподателя И. административно наказание глоба в размер на 100, 00 лева (51, 13 евро). Със същото наказателно постановление на основание Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на въззивника били отнети 8 контролни точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите А. А. и П. М., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - НП № 25-4332028771/12.11.2025 г., АУАН серия G A № 4697713/26.10.2025 г., справка картон на водача, заповед № 513з-5372/30.04.2025 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 17.09.2024 г.
Съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите А. и М., които прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви. От показанията на свидетеля А. се установяват времето, мястото на извършване 3 на нарушението, обстоятелствата по извършването му, повода за спиране на водача за извършване на проверка и поведението му по време на проверката.
Свидетелят А. заявява пред съда съхранен категоричен спомен, че е възприел въззивника да използва мобилен телефон през време на управление на моторното превозно средство, като е категоричен и че водачът е държал телефона с дясната си ръка до дясното си ухо, както и че когато жалбоподателят е възприел екипа на ОПП - СДВР и е чул звуковия сигнал, рязко е свалил телефона. В същия смисъл са и показанията на свидетеля по акта - свидетеля М., който макар да няма съхранени дотолкова детайлни спомени като свидетеля А., е също категоричен, че е възприел водачът да говори по мобилен телефон, държейки го с ръка. Показанията на свидетеля М. са еднопосочни със заявеното от свидетеля А. и по отношение на това, че по време на проверката жалбоподателят е засегнал въпроса с почти изчерпаните му контролни точки. Следва да се посочи и че не се установиха каквито и да било основания за заинтересованост и предубеденост на свидетелите А. и М., така че да се подозира тенденциозност и субективизъм в показанията им.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като еднопосочни и съответни на гласните доказателствени средства. От писмените доказателства се установяват и компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен административен орган, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Видно от заповед № 513з-5372/30.04.2025 г., издадена от директора на СДВР, актосъставителят А. А. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 02 група на 02 сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към ОПП, СДВР, поради което и същият разполага с материална и териториална компетентност да съставя актове за нарушения на ЗДвП, извършени на територията на Столична община.
Спазени са и изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН при съставяне на акта за установяване на нарушението - АУАН е съставен в присъствието на свидетеля П. М., който е присъствал при извършване и установяване на нарушението, както и в присъствието на жалбоподателя И.. АУАН е предявен 4 на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му, подписан е от актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателя и препис е връчен на последния
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, т.е. при спазване на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е също издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност. Със заповед № 8121з-1632/02.12.202 1 г. на Министъра на вътрешните работи началника на сектор "Административно обслужване" в СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.6 от заповедта/.
От представената заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от 17.09.2024 г. се установява, че издалата наказателното постановление главен инспектор Д. Д. заема длъжност началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено и в срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН.
АУАН има съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ЗАНН, като в акта за установяване на административното нарушение са описани всички елементи от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, като са посочени и времето и мястото на извършване на нарушението и нарушената материалноправна разпоредба.
В обжалваното наказателно постановление също са посочени всички признаци от състава на нарушението, обстоятелствата, времето и мястото на извършването му. Основателни са оплакванията на въззивния жалбоподател, че в наказателното постановление наказващият орган неправилно е посочил нарушената разпоредба. В случая нарушената материалноправна разпоредба е нормата на чл. 104а ЗДвП (посочена в АУАН), която въвежда забрана водачът на моторно превозно средство да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. В наказателното постановление 5 обаче неправилно като нарушена е посочена санкционната разпоредба на чл.
183 ал. 4 т. 6 ЗДвП, която урежда вида и размера на административното наказание в случай на нарушение на забраната по чл. 104а ЗДвП. Съдът намира обаче, че допуснатото от наказващия орган нарушение на процесуалните правила няма характер на неотстранимо и съществено, тъй като по никакъв начин не е препятствало или ограничило правото на въззивния жалбоподател да разбере какво е повдигнатото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си ефективно, доколкото всички признаци от състава на нарушението са описани в обжалваното наказателно постановление и са предявени на въззивника.
Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/363ff714-67b2-45d2-916e-4379b82a0a94