Решение № 230 от 21.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Ол. Ив. Д. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600312 по описа за 2022 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП Монтана, както и по въззивни жалба, с допълнения към тях, от подсъдимия Г. К. К., чрез защитника адв.С. Ч. и от частните обвинители П. Л. Т. и А. Т. А., чрез повереника им адв.Е., против присъда от 21.10.2021г., постановена по нохд №108/2020г. по описа на ОС Монтана.

В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна в частта, с която съдът е приел, че не е установена задължително изискуемата пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е възприел становището на експертите, които считат, че липсва пряка причинна връзка, а обвинението е застъпило другото становище по изложените по същество съображения, че това заключение е с по-категорични и ясни изводи. Според прокурора не отговаря на действителното положение изводът, че пострадалият е починал в резултат на заболявания, ако не е реализирано процесното ПТП, той не би получил увреждания и смъртта му не би настъпила в този момент. Според 1 съдебната практика е необходимо да се изясни първопричината за възникване на усложненията в здравословното състояние, а в случая това несъмнено е ПТП и няма разкъсване на причинната връзка от изминалия срок от увреждането до настъпилата смърт. Съгласно аутопсионния протокол е установена полиорганна недостатъчност, няма данни да е настъпила от бактеримия, започнала от инфектиране на декубиталните рани, усложнена до сепсис – само тогава би могло да се приеме, че е прекъсната веригата от преки причинни последствия между увреждането и резултата. В тази насока има произнасяния на САС и ВКС по водено от П.Т. производство по чл.226 от КЗ срещу Бул Инс АД, тези съдебни актове са влезли в законна сила и следва да бъдат взети предвид по същите фактически обстоятелства. С оглед на изложените съображения в протеста е направено искане на основание чл.336, ал.1 от НПК да се отмени присъдата и се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение по чл.343, ал.3, пр.1 във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В жалбата на частните обвинители се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и постановена без обективен анализ на събраните доказателства относно виновността на подсъдимия за причинената смърт на пострадалия, която е в пряка причинна връзка с травмите от ПТП. В допълнението са развити доводи за липса на обективен анализ на събрания доказателствен материал и необоснованост на изводите за причинно-следствената връзка между получените травми при ПТП и настъпилата вследствие на тях смърт на пострадалото лице. Съдът е направил извод за липса на такава връзка, тъй като не е изследвал задълбочено причините за смъртта на пострадалия, по три от заключенията вещите лица са приели, че няма връзка между смъртта и травмите, а заключението, по което е прието наличие на връзка, е изолирано. Съдът е подчертал, че дава вяра на заключенията, в които е участвал д-р Д., извършил и аутопсията.

Съдът не е коментирал изобщо становището на вещото лице д-р Г., който е изготвил първата СМЕ, относно травматичния шок у пострадалия и както представлява той, същото становище е обсъждано пред съда от вещите лица по тройната СМЕ, приела наличието на причинна връзка, това състояние е потвърдено от медицинските документи от изследвания. Вещите лица по последната експертиза също не отричат наличието на полиорганна недостатъчност. Единствено д-р Д., сам и в експертиза с д-р Т., твърдят, че 2 причината за смъртта е болестна, това становище е в противоречие с доказателствата за здравословното състояние на пострадалия от личния му лекар. Състоянието на пострадалия се е усложнило след изписването му, но жена му е възрастна, няма медицинско образование, не й е обяснено как точно да лекува съпруга си, това обстоятелство е неглижирано от съда за сметка на разсъждения в насока, че смъртта е настъпила от заболявания.

Първопричината за възникналите усложнения не е посочена, а това са травмите от ПТП и тяхното развитие. Иска се постановяване на акт, с който присъдата да бъде отменена, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление по наличното обвинение, а именно по чл. чл.343, ал.3, пр.1 във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а също и произнасяне по разноските.

В жалбата на подсъдимия К. и в допълнителните съображения към нея се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и нарушава правата на подсъдимия, постановена е в разрез със събрания доказателствен материал и няма данни за наличието на алкохол, както и не е отчетено, че е оказана помощ на пострадалия. Оспорват се изводите на съда, свързани с наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, което е необходимо да бъде установено по реда на Наредба №30/27.06.2001г. Съдът не е коментирал изобщо, че по отношение на техническото средство „Алкомер 931“ не е наличен документ за технически преглед, т.е. не може да се прецени дали това средство е сертифицирано и дали отчита правилно, няма как да бъде кредитирана проба, взета с техническо средство, което не отговаря на техническите изисквания, гарантиращи годността му да измерва правилно, съответно тези данни да се приемат за правилни от вещите лица и въз основа на тях да се определя концентрацията на алкохол в кръвта при изготвяне на експертиза за установяване на наличието на алкохол в кръвта към момента на ПТП. Съдът не е следвало да кредитира като годно доказателство показанията на техническото средство, както и вещите лица не е следвало да установяват количеството на алкохол в кръвта. Дори да се приеме въз основа на приложените технически документи за това средство, че е годно, установеното количество алкохол 0.53 промила е в рамките на отклонението от 0.05 промила /съгласно техническата документация на уреда за отчитане на технически грешки/, т.е е възможно показанието да е 0.48 промила. Съдът не е коментирал това, немотивирано е приел, че концентрацията е 0.60 промила 3 и е изолирал отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Вещото лице е определило, че се касае за фаза на елиминация на алкохола с оглед кръвното изследване от 0.48 промила, но без да е взета проба от урина, не може да се посочи дали се касае за резорбция или елиминация на алкохола, съгласно становището и на вещото лице д-р Г.. Съгласно императивното изискване на Наредба №30, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, ако лицето откаже да получи талон за медицинско изследване на кръвта, не се яви в медицинското заведение да даде кръв или откаже да даде. Ако водачът не е съгласен с показанията на техническото средство, той може да бъде тестван с кръвна проба, в случая тя е отчела 0.48 промила алкохол в кръвта, след отчитане на допустимата техническа грешка от техническото средство се получава същата концентрация, затова този елемент от състава на престъплението липсва, тъй като алкохолната концентрация не е установена по надлежния ред. Възприетото становище в мотивите на съда е неправилно и немотивирано, при различните стойности съдът е следвало съвкупно да оцени доказателствата, а това не е сторено.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че показанията на техническото средство не са оспорени, напротив, цялостното поведение на подсъдимия да се яви и да даде кръв означава, че не е бил съгласен с показанията на уреда.

Затова се твърди, че от една страна, не е доказана концентрацията на алкохол в кръвта, налице са доказателства за липсата на необходимата концентрация, нарушен е редът за установяването й, затова деянието е несъставомерно.

Навеждат се и доводи за наличие на изтекла абсолютна давност, поради което производството следва да се прекрати. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно изменение и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.343, ал.3 от НК, като се приеме, че липсва пияно състояние и управлението не е под въздействието на алкохол, както и да се прекрати производството поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура не поддържа протеста и счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, тъй като са налице експертни заключения, изключващи наличието на причинноследствена връзка между ПТП и смъртта, която не е в резултат от ПТП.

Според прокурора пияното състояние също не е установено от експертите, което означава, че правната квалификация, възприета от първия съд, е друга.

4

Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба, оспорва изводите на първостепенния съд за липса на причинно-следствена връзка между получените травми, настъпилата смърт и ПТП.

Първостепенният съд не е анализирал отделните заключения в мотивите си, още повече, че е е представено решение, в което ВКС приема наличието на причинно-следствена връзка, касаеща настъпилата смърт и травмите от ПТП.

Единствената правилна и обоснована експертиза е изготвена от лекарите в Болница Лозенец, тя се подкрепя от доказателствата за здравословното състояние на постадалия. По отношение на алкохола подсъдимият е заявил, че е пил бира, час и нещо преди настъпване на произшествието, концентрацията в 18.05 часа е била 0.53 промила на дрегер, кръвната проба е от 18.30, била е 0.53 промила, експертизите безспорно доказват, че към момента на ПТП алкохолната концентрация е била над 0.5 промила. В този смисъл следва да се постанови присъда по по-тежката квалификация, за която е повдигнато обвинение, каквотото е направеното искане и в жалбата.

Защитникът на подсъдимия К. адв.Ч. в съдебно заседание пред настоящата инстанция оспорва протеста и жалбата на частните обвинители и поддържа жалбата на подсъдимия по съображенията, изложени в нея. По отношение на причинно-следствената връзка между травмите и настъпилата смърт има връзка единствено според експертизата на вещите лица Г., Х. и П., но при защитата на заключението в съдебно заседание те не са посочили от какво е причинен сепсис, след като не може да се уточни от какво е причинена инфекцията, няма как да има връзка с травматичен шок. Вещото лице Д. е посочил, че няма данни за сепсис, защото той не е установил септични тромби, другите експертизи не установяват причинно-следствена връзка между травмите от ПТП и смъртта. Затова защитникът счита, че в тази част присъдата на първоинстанционния съд е правилна. По отношение на пияното състояние присъдата според него е неправилна, тъй като липсва техническа документация дали уредът е минал изискуемия преглед, има допустима грешка плюс-минус 0.05 промила, което би следвало да се тълкува в полза на подсъдимия, трябва да се вземе измерената концентра;ия на алкохол, минус допустимата по техническата документация грешка, като в този случай ще се получи, че показанията би трябвало да са 0.48 промила.

Първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на вещите лица Т., И. и Д. относно алкохола, от разпитите на вещите лица Л. и Г. е изяснено, че няма 5 как да се правят изводи дали подсъдимият е бил във фазата на резорбция или елиминация на алкохола при положение, че няма взети проби от урината, затова се поддържа искането за оправдаване по обвинението престъплението да е извършено в пияно състояние, като се прекрати наказателното производство поради изтекла погасителна давност.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си и моли за справедливо наказание, в последната си дума заявява, че е участвал в ПТП и другият участник е получил средна телесна повреда.

Пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, приобщени са експертните заключения на вещите лица К. и С., изготвили химически експертизи.