Определение № 13180 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13180 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505791 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.03.2026 г.на ответниците – ищци по насрещен иск Ц. Д. С. и Д. Д. Б. срещу протоколно определение от 16.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 69920/2022 г. на Софийски районен съд, 49 състав, с което е върната насрещната искова молба /прекратено производството в частта по отношение на насрещната искова молба/.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт вписването на исковата молба не било изискване за редовността й, а и към момента на постановяване на обжалвания акт указанията за вписване били изпълнени, за което жалбоподателите представили доказателства. Предвид изложеното молят въззивня съд да отмени обжалвания акт и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалбата – ищците Д.И.Ч. и Л.В.Ч. не са подали отговор на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 108 и по чл. 109 ЗС от Д.И.Ч. и Л.В.Ч. срещу Ц. Д. С. и Д. Д. Б.. В срока по чл. 131 ГПК 1 ответниците са предявили насрещни субективно съединени установителни искове за собственост на недвижим имот. С протоколно определение от 11.07.2025 г. съдът им е указал в едноседмичен срок да впишат насрещната исковата молба. С молба от 02.09.2025 г. ищците са поискали издаване на заверен препис от исковата молба и на съпроводително писмо за вписване. С протоколно определение от 12.11.2025 г. съдът е разпоредил издаването на преписи и отново е дал указания на ищците да впишат насрещната исковата молба в едноседмичен срок от връчване на препис от протокола /предвид неявяването на страна или представител/. Указанията са съобщени на процесуалния представител на жалбоподателите на 26.11.2025 г. В откритото съдебно заседание от 09.03.2026 г. представена справка от СВ-София, от която е видно, че исковата молба е вписана на 04.03.2026 г. С обжалвания акт съдът е върнал исковата молба, мотивирайки се с неизпълнение на указанията в дадения от срок. Определението е неправилно.

Съгласно чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се указва да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда.

Противно на доводите в жалбата, с оглед задължителните разяснения, дадени в ТР № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, ако не са изпълнени указанията, дадени от съда за вписването й /стига да са налице горепосочените предпоставки/.

Дори и да се приеме, че извършените извън срока действия не следва да се вземат предвид /чл. 64, ал. 1 ГПК/, в случая не са били налице основания за връщане на исковата молба, с която са предявени насрещните субективно съединени искове. И в двете протоколни определения по чл. 129, ал. 2 ГПК не са указани на ищците последиците от процесуалното бездействие - че при неизпълнение насрещната искова молба ще бъде върната. Ето защо само на това основание обжалваният акт е неправилен. Като такъв следва да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 69920/2022 г. на Софийски районен съд, 49 състав.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3