Определение № 1187 от 06.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1187 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500627 по описа за 2025 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от Л. В.

С., чрез пълномощника и адв. Е.И./ЕАД Е.И., с БУЛСТАТ 180978004, против определение № 3048/16.06.2025г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№ 2875/2024г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молба на страна по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство осъществено от адв.Е.И., претендираното по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Изложен е доводът, че не е приложен принципа на разумност и пропорционалност на определеното адвокатско възнаграждение.Частният жалбоподател е изложил подробно доводите си в частната жалба, като се е позовал и на съдебна практика. Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да определи размер на адвокатското възнаграждение за адв. И., което да е съобразено с цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

1

Ответникът по частната жалба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕАД гр.София, чрез пр. си представител юрисконсулт Г. Г., е взел становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1768/27.12.2024г., с които е приел, че възнаграждението, което е дължимо на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е определено при отчитане единствено на спецификата на конкретния случай относно действителната му фактическа и правна сложност, като е прието, че тя не съответства на претендираното възнаграждение. За да формира този извод, районният съд е взел предвид, че в производството по делото не са разпитвани свидетели, приета е съдебносчетоводна експертиза, процесуалният представител не е присъствал при проведените открити съдебни заседания. Като е преценил продължителността на производството и обстоятелството че не са направени допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, е приел че адекватното възнаграждение при тези обстоятелства е в размер на 360лв. с ДДС, а посоченият в Наредба № 1 минимум на възнаграждението не отговаря на посочените цели и критерии за прилагането й.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за изхода на делото съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за 2 неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г. МРАД, ограничаваща съда в преценката му за фактическата и правна сложност на делото и правото му да определи адекватен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Изхождайки от тези принципни съображения, обосноваващи възможността на решаващия съд да откаже да приложи конкретните норми от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да слезе под установения в нея минимум при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, когато определя такова в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА, настоящата инстанция приема, че в конкретния случай РС-Плевен законосъобразно е определил възнаграждението, при спазване и на критерия за разумност и пропорционалност при определянето на разноските. Договорът за правна помощ е сключен преди изменението на Наредба № 1 и процесуалното представителство е осъществявано предимно преди изменението.

Действително дело не се отличава с типичната за иск за прогласяване на нищожност на клауза от договор сложност. Касае се за масов тип дела и искове по множество идентични казуси, което не може да мотивира извода за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм. - ДВ, бр.14 от 2025г./ Изводът е обоснован освен с критерия фактическа и правна сложност на спора, още и с вида и обема на адвокатската услуга. При прилагане на критерия за разумност и пропорционалност при оценяването на труда за процесуално представителство по делото, следва да се има предвид, че е уважен насрещен осъдителен иск срещу Л. С. с цена 886.64лв., като присъденото юрисконсултско възнаграждение за представителя на „Фератум България“ЕООД е в размер на 300лв.

Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд също счита, че адвокатското възнаграждение, дори в предвидените в Наредбата размери, която Наредба за възнаграждения за адвокатска работа се ползва само за ориентир относно заплащането на адвокатските услуги, би се явило несъразмерно високо и необосновано за конкретната фактическа и правна сложност. Поради това определената от Плевенски РС цена на адвокатската услуга от 360лв. с включено ДДС за адв. Е.И. не се нуждае от увеличаване, тъй като е съответна на положения труд за процесуално представителство по делото, съобразно изложените по-горе критерии. Ето защо обжалваното 3 определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането за изменение на решение № 494/15.04.2025г. по гр.д.№2875/2024г. по описа на ПлРС, в частта за присъдените разноски, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3048 от 16.06.2025г. по гр.д. № 2875/2024г. на Плевенски РС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4