Определение № 11459 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11459 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110140985 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба от М. Ц. П. срещу Е. П. П., с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът Е. П. П. не е собственик по силата на наследствено правоприемство от Анюта Ц. Ц. на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, блок 309, вх. В, ет. 8, ап.

76, с площ от 60.32 кв.м., ведно с избено помещение № 22 и 1.208% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж ***,

***, под обекта - ***, над обекта ***, придобит от последната чрез договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, вписан в Агенция по вписванията София под рег. № 121, том VI от 1987г., съгласно който акт за собственост, имотът представлява новопостроено жилище № 76, находящо се в жилищна сграда-блок № 308, вход В, на VIII етаж, построена върху държавна земя парцел № 27, квартал Дружба, на ул. 32-ра в гр. София, състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 60.35 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение № 22 и 1.208 ид.ч. от общите части на сградата;

- иск с правно основание чл. 69 ЗН за допускане на делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба, блок 309, вх. В, ет. 8, ап. 76, с площ от 60.32 кв.м., ведно с избено помещение № 22 и 1.208% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж ***, ***, по добекта - ***, над обекта - ***.

Ищецът М. Ц. П. твърди, че като наследник на майка си Т. И. И. с ответника Е. П. П. са съсобственици по наследство от покойния наследодател Т. И. И. – майка на ищеца и баба на ответника, починала на 10.06.2024 г., на следния недвижим имот:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по

1 кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК), с адрес: гр. София, Столична община, район „Искър“, ж.к. „Дружба‘‘, бл. 309, вх. В, ет. 8, ап. 76, с предназначение – жилище – апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1 (едно), с площ от 60.32 кв.м. с прилежащи части: избено помещение № 22, 1.208% от общите части на сградата, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***; под обекта – обект с идентификатор ***, над обекта – обект с идентификатор

***.

Ищецът М. Ц. П. твърди също така, че не е знаела, че в договора за покупкопродажба, по силата на който майка и Т. И. И. е придобила делбения имот, е вписан и втори приобретател – майката на ответницата и дъщеря на общия на страните наследодател – Анюта Ц. Ц.. Според ищеца процесният имот изцяло е придобит с лични средства от наследодателя Т. И. И., поради което счита, че след смъртта на общия на страните наследодател ½ от наследството преминава върху нея като нейна дъщеря, а другата ½ ид.ч. преминава върху ответницата, заместила починалата по-рано втора дъщеря на общия на страните наследодател и майка на последната – Анюта Ц. Ц.. Ищецът обосновава твърдението си и с оспорването, че положеният подпис върху процесния договор не е на Анюта Ц.

Ц., дъщеря на Т. И. И., починала на 10.10.2015 г., поради което оспорва сключен договор за покупко-продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ, вписан в Агенция по вписванията под рег. № 121, том VI от 1987 г., в тази му част като неавтентичен. Посочва, че правните последици от договора не следва да са настъпили спрямо Анюта Ц. Ц., а от там и за нейната дъщеря - ответницата, тъй като положеният подпис под договора не е на Анюта Ц., както и че не е заплатила частта от продажната цена, съответстваща на частта й от правото й на собственост върху имота. В тази връзка счита, че наследодателят на ответника Анюта Ц. Ц. не е придобила ½ ид.ч. от процесния имот.

Ищецът твърди, че страните не могат доброволно да уредят отношенията си и моли делбата да бъде допусната при квоти по ½ идеална част за всеки съгласно чл. 34 ЗС. Моли съда да приеме, че Е. П. П. не е собственик на основание договор за покупко-продажба съгласно чл. 124 ГПК, като претендира разноски по иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Е. П. П., с който оспорва предявените искове. Ответникът оспорва предявения иск по чл. 124 ГПК като недопустим и неоснователен. Възражението за недопустимост на иска по чл. 124 ГПК е обосновано с довод, че за ищеца не съществува правен интерес от него, тъй като дори договорът да не е подписан от Анюта Ц. Ц., то правото на собственост върху тази ½ ид.ч. не може да премине върху другата страна по договора, респ. ищецът не би 2 станал собственик на тази ид.ч. от имота. Навежда възражения, че описаният в исковата молба недвижим имот е бил собственост на общия на страните наследодател майка на ищеца и баба на ответника Т. И. И., като твърди, че същата е придобила правото на собственост върху имота въз основа на договор за покупкопродажба, сключен през 1987 г. Противопоставя се срещу наличието на правен интерес за оспорване на подписа на Анюта Ц. Ц. върху договора за покупко-продажба и моли съда да отхвърли искането за оспорване истинността на договора като недопустимо поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Възразява и срещу така претендираните квоти поради несъответствие на законните наследствени дялове.

Твърди, че делбата следва да бъде допусната при ¾ ид.ч. за Е. П. П. и ¼ ид.ч. за М. Ц.

П.. Сочи, че в условията на евентуалност, ако се приеме, че Анюта Ц. Ц. не е придобила процесния имот по силата на договора, то го е придобила на основание давностно владение. Твърди, че имотът е бил владян в продължение на 28 г. при давност за придобиване – 10 г. и считано от 1987г. до 2015г. Оспорва твърдението, че Анюта Ц. Ц. не е заплатила частта от продажната цена съответстваща на правото на собственост върху имота. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли искът за оспорване на правото на ищеца върху квотата на Анюта Ц. Ц., както и искът за оспорване на истинността на процесния договор като недопустими поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност моли да се отхвърли искът като неоснователен. Моли, в случай че съдебна делба между страните по настоящото дело се допусне на посочения в исковата молба недвижим имот, то същата да бъде допусната при законните квоти, съответстващи на материалния закон. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 4 ГПК, намира следното:

Съдът приема, че е сезиран със следните искове, предявени от М. Ц. П., а именно иск с правно основание чл. 69 ЗН, вр. чл. 341 ГПК – иск за съдебна делба, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за признаване, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.

Съдът приема, че е сезиран с релевирано от ответника възражение за придобиване на описания по-горе недвижим имот по давност с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закон за собствеността.

След преценка твърденията и възраженията на страните, съдът приема, че е сезиран с допустим иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. За правният интерес на ответника се извежда от твърденията му. В случая, ищецът обосновава правният си интерес от иска за отричане правата на ответника върху ½ ид.ч. от делбения имот по причина, че същата ще остане в наследството на покойния на страните общ наследодател, а от там ще премине върху нея и ще уголеми дела и. Въпросът обаче кой е собственик на имота и при какви квоти ще се реши с крайния съдебен акт.

По иска за делба по чл. 69 ЗН в тежест на страните е да докажат, при условията 3 на пълно и главно доказване, че е налице съсобственост върху имота – предмет на делбата, както и основанието за възникване на съсобствеността при твърдените квоти, в това число, че имотът е принадлежал на общ на страните наследодател, както и че страните по делото са техни наследници, съответно – носители на наследствени права върху имотите, че в резултат на наследствено правоприемство е възникнала съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, конкретните имоти са предмет на делбата и тяхната индивидуализация, размерът на притежаваните от всяка от страните идеални части, съобразно изложените твърдения.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че процесния недижим имот е принадлежал изцяло на Т. И. И., както и че това лице е отговаряло на всички предпоставки за придобиване на имота по реда на чл. 117 ЗТСУ, че това лице е заплатило изцяло продажната цена за този имот, както и че към момента на придобиване на делбения имот от общия на страните наследодател Т. И. И., лицето Анюта Ц. е притежавала друг недвижим имот, имащ характер на жилище. В тежест на ищеца е и да установи правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелствата, на които се основават правоизключващите му възражения, в това число, че е собственик на ¾ ид.ч., от които ½ ид.ч. от имота по реда на наследствено правоприемство от Анюта Ц.

Ц., която е придобила тази част на лично основание чрез правна сделка, и ¼ ид.ч. по реда на наследствено правоприемство от Т. И. И. . По възражението на ответника по чл. 79, ал. 1 ЗС в тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които извежда правото си на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение, а именно: че той и праводателя му са упражнявали в период повече от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот в кв.

„Држужба“, гр. София, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и че е демонстрирал по отношение на другите съсобственици, поведение на пълноправен собственик, като е упражнявал за заявения период собственическите правомощия единствено за себе си, както и присъединяване на владението на праводателя си към своето.

Приложените към исковата молба документи следва да се приемат като относими, допустими и необходими за изясняване на делото съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК.

За установяване на авторството на подписа върху процесния договор съдът намира, че следва да предостави възможност на ответника да заяви дали ще се ползва от документа, в който случай и открива производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на подписа, положен за лицето Анюта Ц. Ц., и допуска съдебнопочеркова експертиза.

С оглед допускането на експертиза, необходимо се явява искането по чл. 183 ГПК за представяне на оригинала на документа за извършване на изследването.

Искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за доказване на отношенията около придобиване на имота е относимо и следва да се допусне.

Искането на ответника за допускане на двама свидетели за доказване на владението и отношенията между страните е относимо и необходимо и следва да се допусне.

Искането на ищеца по чл. 186 ГПК е допустимо и необходи и следва да се допусне.

4

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.

193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се да ползва от представения с исковата молба договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, вписан в Агенция по вписванията – София под рег. № 121, том VI от 1987 г.

ОТКРИВА, на основание чл. 193, ал. 1, изр. 1 ГПК и в случай, че ответникът заяви, че ще се ползва от документа, производство по оспорване истинността на договора за покупко-продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, вписан в Агенция по вписванията – София под рег. № 121, том VI от 1987 г., в частта, касаеща подписа, положен за лицето Анюта Ц. Ц..