Определение № 246 от 26.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Благоевград, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

ЕмИ. Дончева като разгледа докладваното от ЕмИ. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500195 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “П” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. “Б” №, бл., вх., представлявано от С. Н., Н. Л. и К Ч, чрез юрк. И Т против Разпореждане № 431 от 06.02.2025 г. по ч.гр.д. № 235/2025 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника И. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „П“ № за следните суми: за разликата над уважения размер от 207,00 лв. до пълния предявен размер от 428,68 лв. - главница по Договор за потребителски кредит П № 400182272764 от 26.06.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и И. К. П., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 110,24 лв.- договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 05.11.2024 г.; 121,21 лв. - лихва за забава от 02.08.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост).

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната част. Твърди се, че заповедният съд не разполага с правомощието да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва да има неравноправен характер. Сочи се, че с оглед принципа на свобода на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент и годишен процент на разходите в посочените параметри, които размери според частния жалбоподател не противоречат на закона и на добрите нрави. Изтъква се, че в българското действащо право присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като 1 самостоятелен иск, не се дължи държавна такса. Сочи се, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската.

Прави искане атакуваното разпореждане в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в частта за галвницата, договорното възнаграждение и лихвата за забава. Претендират се разноски в производството.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред РС- Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника И. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „П“ № за следните суми: 428,68 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 400182272764 от 26.06.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и И. К. П., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 110,24 лв.- договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 05.11.2024 г.; сумата от 155,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 233,32 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30,00 лева- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2023 г.; 200 лева- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.02.2024 г.; 121,21 лв. - лихва за забава от 02.08.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 29,54 лв. законна лихва за периода от 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г., както и разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 400182272764 от 26.06.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и И. К. П., обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2024 г.

2

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно.

Приел, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, като е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 207,00 лв. В останалата част, районният съд е отхвърлил заявлението.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Цитираната разпоредба изисква да бъде осигурена възможност на страните да изразят становище по този въпрос, но предвид едностранния характер на заповедното производство, в което съдът се произнася в кратък срок и в закрито заседание, в полза на заявителя е предоставена процесуалната възможност да обжалва разпореждането на съда, обективиращо неговата преценка за наличието на неравноправни клаузи. Нещо повече, съдът може да откаже да уважи искането дори само при наличие на обоснована вероятност за наличието на такива клаузи в договора, пораждащи процесните вземания, поради което възражението на жалбоподателя, че следва неравноправността да е предварително обявена от страна на съда в исково производство, е неоснователно, а и то не държи сметка, че ако съответното вземане вече е било предмет на съдебен контрол, то последващото му поставяне като предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение, би било недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова институцията по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. И.

К. П. има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. Настоящият въззивен състав намира за правилни и 3 законосъобразни мотивите на районната инстанция за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според посочената разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 (към закона) начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК.

ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания- чл. 19, ал. 2 ЗПК. ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения относно т. н. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупИ. тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че ГПР е 48,44%, общо дължима сума по кредита- 677,60 лв. Посоченият в договора размер на ГПР обаче не отразява в пълна степен всички разходи, които длъжникът поема, като поспециално същият не включа и допълнителните задължения по заявените от потребителя услуги “Фаст” и “Флекси”. При това положение действителният ГПР не е този посочен в договора – 48,44 %, а 90,79 %, който размер е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.