Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 09.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14717/2022
Вид
Решение № 1028
Подписан
09.03.2023
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Пловдив, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330114717 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. А., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № .....от 20.01.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 11 - за непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска. Моли да не му бъдат възлагани разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. Не претендира разноски.

С оглед направеното признание, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

Ответникът изрично признава предявения иск по основание и размер.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на 1 устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК /чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима – ответникът е дал повод за завеждане на иска/.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ. Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ /преди изм., предвид момента на скл. на ДПЗС/, възлиза на сумата от 300 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С. А., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл. 11, ал. 1 - за дължимост на неустойка, от сключения помежду им договор за потребителски кредит № .......от 20.01.2022 г., е недействителна.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да плати на Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., със служебен адрес: ......, сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. С. А. в производството по настоящото дело.

2

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3