Решение № 330 от 16.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Перник, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500609 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение рег. № 381 / 20. 05. 2026г., постановено по гр. д. № 3616/2024г. по описа на Пернишкия районен съд е :

Признато за установено, по предявения от К. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, и К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на правоприемници на починалия в хода на делото ответник Д.Б. К., ЕГН **********, починал на ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Р. Е., ЕГН **********, Е СОБСТВЕНИК на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело № 307/2021 г. на нотариус И.И. с район на действие ПРС, на реална част от 338 кв.м. от поземлен имот с пл. номер ***по кадастралния план на с. ***, общ. ***, целият с площ 2000 кв.м., при граници на този имот по скица: от север - имот с пл. № ***, от юг - имот с пл.

№ ***, от изток - улица и от запад - имот с пл. № ***, която площ съгласно плана за регулация на село ***, общ. ***, попада в площта, отредена за УПИ 1

***в кв. ***по регулационния план на с. ***, общ. ***.

Отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Констативен нотариален акт за право на собственост по наследство върху недвижим имот № ***, том ***, рег.

№ 681, дело 80/2022 г. на нотариус М.М., в частта му, в която е признато право на собственост върху 338 кв.м. от поземлен имот с пл. номер ***по кадастралния план на село ***, общ. ***, обл. ***, като попадащи в площта на УПИ ***в квартал ***по регулационния план на село ***, общ. ***, обл. ***.

Осъден Б. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 815,23 евро /осемстотин и петнадесет евро и 23 евроцента/ - разноски за производството по делото разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъдена К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 815,23 евро /осемстотин и петнадесет евро и 23 евроцента/ - разноски за производството по делото, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Недоволни от решението са останали К. Р. Е. и К. П. Й., които чрез адвокат К. К., са го обжалвали изцяло. Излагат доводи, че целият имот от 2000кв.м. е възстановен на тяхната наследодателка В. Д. М. през 1992г. и от тогава те го владеят и са го придобили по давност; че наследодателят на ответниците и самите ответниците никой не ги знае и не ги познава; твърди, че местността „***“ и местността „***“ /където е възстановен имот на праводателя на ищеца/ са различни, като на наследниците на А.М.Б. е било отказано възстановяване на нива от 1,230дк., в местността „***“, тъй като този имот попада в кадастрален план от 1976г.; че от възстановения им имот в м. ***, в течение на године, те вече са продали дава парцела – парцел *** и парцел ***; както и че реституцията с Решение 1797 от 07. 12. 2007г. е незаконосъобразна. Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна К. Р. Е., чрез адвокат А. А., в срок не е депозирала писмен отговор.

Жалбоподателите поддържат жалбата си в съдебно заседание, чрез адвокат Р. К., като в тази насока е представена и писмена защита.

2

К. Р. Е., чрез адвокат А. А., оспорва въззивната жалба в съдебно заседание и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна в писмения отговор, както и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер, намира следното :

Съдът обявява на страните, че с оглед многобройни подобни дела, на същия му е служебно известно, че до втората половина на 60-те години на миналия век „***“ е била махала от село ***, а след това е станало самостоятелно село, каквото е и понастоящем.

Съдът следва да отбележи, че за разлика от изложеното във въззивната жалба, че местностите *** и *** са различни, то в писмения отговор на исковата молба се твърди, че местността *** и местността ***, на която се позовават ищците е една и съща /л.31 от първоинстанционното дело/.

В исковата молба и допълнителната конкретизираща молба, ищецът твърди, че е собственик на незастроен поземлен имот, находящ се в с. ***, община ***, област ***, представляващ според утвърдения със заповеди № III-234/09.04.1976 г. и № 464/20.03.2008 г. план на регулация и застрояване на селото, ПИ с пл. номер ***в квартали ***и ***, целият с площ 2000 кв.м., при граници по скица: от север - имот с пл. № ***, от юг- имот с пл. № ***, от изток - улица и от запад - имот с пл. № ***, единствено на основание договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № ***, том ***, дело № 307/2021 г. на нотариус И.И. с район на действие ПРС 3 между С. К.а Л., В. Р.С., Р.С. Е., П.А.П., В.А.Г., М. Е. В., Р. Е. С., И. Е. С., като продавачи, и ищеца, като купувач. Твърди, че върху този имот попадат и процесните 338кв.м., на които той е собственик пак на основание покупко – продажбата на целия имот от 2000кв.м. на основание покупко – продажбата от 27. 08. 2021г., за които обаче, наред с други площи, т.е. за УПИ с обща площ от 580кв.м. по заповед, за който съгласно ПЗР, утвърден със заповед № III-234 от 09. 04. 1976г., е отреден парцел VII в кв.131, и с площ по скица от 611кв.м, ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот /констативен/ на 08.03. 2022г.

Ищецът основава правото на собственост на неговите продавачи на земеделска реституция в полза на тяхната наследодателка А.М.Б., която е приключила с Решение № 1797 от 07. 12. 2007г. /л.7 от първоинстанционното дело/.

Ответникът също основава правото си на собственост, от наследодателите му К. К. Г. и Р. К. С. /С./, в качеството им на наследници на наследодателкателката В. Д. М., на проведена земеделска реституция още през 1992г. /решение на ПК, което не описано от коя дата и месец е и не е приложено по делото/, а от тогава владее имота и се позовава на придобивна давност.

В тези две насоки съдът следва да отбележи следното:

1. Продавачите са били наследници на А.М.Б. поч. на 1981г., видно от приложеното удостоверение за наследници /л.9, 10, 11 и 12 от първоинстанционното производство/.

Видно от описания по горе – нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 307 от 2021 г., на 27. 08.

2021г. С. К. Л., В. Р.С., Р.С. Е., А.С.Р., П.А.П., В.А.Г., В.С.Я. в качеството на пълномощник на М. Е. В., Р. Е. С., И. Е. С. и Л. Г. Ц., са продали на К. Р. Е. следния свой собствен недвижим имот: незастроен поземлен имот /дворно място/, находящ се в сло ***, общ. ***, обл. ***, представляващ според утвърдения със заповеди № III-234/09.04.1976 г. и № 464/20.03.2008 г. план за регулация и застрояване на селото ПИ с пл. номер ***в квартал ***и ***, целият с площ от 2000 кв.м., при граници на ПИ по скица: от север - имот с пл.

№ ***, от юг - имот с пл. № ***, от изток - улица и от запад - имот с пл. № ***.

4

Впоследствие купувачът Д.Б. К. е починал на ***2025г. и негови наследници са В.П., Б. Д. К. и В. Д. Б. /гърбът на л.77 и л.83 от първоинстанционното дело/, които първоначално са били конституирани, но с оглед представения протокол за обявяване на саморъчно завещание от 22. 01.

2025г. и саморъчно завещание от 12. 09. 2024г. изготвено от Д.Б. К. /л.105 и 106/ съдът е конституирал като ответници Б. Д. К. – син и К. П. Й. – внучка, в чиято полза са извършени завещателни разпореждания по отношение на два имота, находящи се в с. ***.

Първоначално Поземлена комисия с. *** е постановила решение № 3766 от 18. 10. 1995г. по заявление вх. № 608А / 06. 02. 1992г. и представени писми доказателства от В. Е. С. за възстановяване правото на собственост на наследници на А.М.Б., с което е отказала да възстанови правото на собственост в съществущи (възстановими) стари реални граници по отношение на описаните в пет пункта земеделски земи, като под № 2 е нива от 2.000дк. в местността „***“, поради регулация, а под № 3 е нива от 3,500дк. в м. „***“, поради регулация /л.187 и 187/.

С уведомление с изх. № 71/10.01.2007 г. от ОбСЗГ до В. Е. С., същата е уведомена, че правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху посочените в уведомлението имоти по заявление вх. № 02050 от 06.02.1992 г. в землището на село *** със собственик А.М.Б., като под т. 1 е посочена Нива от 2.000 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на село *** в местността „***“, заявен с пореден номер 2 от заявлението поради непредставени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4. /находящо се в папката, намираща се между л.142 и 143 от първоинстанционното дело/.

Впоследствие с Решение № 1797 от 07.12.2007 г. на ОбСЗГ гр. Перник е признато правото на собственост на наследниците на А.М.Б. и им е възстановено правото на собственост върху посочените имоти, като под т. 1 е посочена Нива от 2.000 дка, пета категория , находящ се в строителните граници на с. *** в местността „***“ имот № *** от кадастралния план изработен 1976 г., при граници пл. имоти ***, ***, *** и улица, удостоверение 07/ТР-4698/30.11.2007 г. от Община Перник. /л.7,8 от първоинстанционното производство/

5

2. Както беше отбелязано по – горе, по делото не е представено решение на Поземлената комисия от 1992г., с което да видно, че е била извършена реституция на земеделски земи на наследниците на В. Д. М..

Такова не е описано и в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 2399/1993г. на нотариуса на Пернишкия окръжен съд /л.46/, а в него е описана Заповед № 1186 от 15. 06. 1993г. на Поземлена комисия с. ***. Такава заповед фигурира като л.43 /където последната цифра 2г. е преправена ръкописно на 3г./, както и като л. 139, от където е видно, че последната цифра е 2г./, само че същата е издадена от Кмета на Община Перник и е със същия номер, дата и месец, както и е от 1992г., и касае деактуване на незастроени парцели ***, ***, *** и ***, всичките в кв. *** по плана на с. ***, и собственици на имота стават на наследници на К. С..

Със Заповед № 1186 от 15. 06. 1992г. на Кмета на община Перник, тези четири незастроени парцели ***, ***, *** и ***, всичките в кв. ***по плана на с. ***, са деактувани и е отбелязано, че собственици на имота стават наследници на К. С., който е съпруг на В. Д. М. /л.139/.

Поземлена комисия с. Драгичево е постановила решение № 3766 от 18.

10. 1995г. по заявление вх. № 608А / 06. 02. 1992г. и представени писми доказателства от В. Е. С. за възстановяване правото на собственост на наследници на А.М.Б., с което е отказала да възстанови правото на собственост в съществущи (възстановими) стари реални граници по отношение на описаните в пет пункта земеделски земи, като под № 2 е нива от 2.000дк. в местността „***“, поради регулация, а под № 3 е нива от 3,500дк. в м. „***“, поради регулация /л.186/.