Решение № 54 от 07.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кюстендил, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20241500100224 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19, срещу В. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. К., кв. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 430 от Търговския закон във вр. с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1343/2021г. по описа на РС - Кюстендил, произтичащи от договор за кредит „*“ с №*, сключен на 07.04.2008 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, сега „Банка ДСК“ АД, и В. Г. Х., в качеството й на съдлъжник с кредитополучател по договора Р.Е.Х., с ЕГН **********, в общ размер на ** лева, от които ** лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; ** лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта 06.04.2018г.; **ева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2021г.

Посочените обстоятелства, от които произтичат претендираните права , са следните:

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2008г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, чийто правоприемник понастоящем е ищецът, като кредитодател, Р.Е.Х., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, и В. Г. Н., с ЕГН **********, в качеството й на съдлъжник, бил сключен договор за кредит „*“ с №*, по силата на който банката е отпуснала на Х., в качеството й на съдлъжник, кредит за текущо потребление в размер на * лева, с краен срок на погасяване от 120 месеца или краен падеж 30.04.2018г.

Договорено било кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна сметка с титуляр – кредитополучателя Х., съгласно подписан погасителен план с погасителни вноски 1 в размер на * лева и падежна дата - 30-то число на месеца.

Поддържа се, че условията и съществените елементи на процесния договор са ясни, прозрачни и индивидуално уговорени.

В част I, т. 7 от договора страните договорили главницата да се олихвява с номинален лихвен процент от 8.2 %, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при сключването на договора е бил в размер на 6.55%, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на година. Страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Посочва се, че клаузите в договора сочат на равнопоставеност - равновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя - кредитополучател. Била предоставена изчерпателна и конкретна информация как се формира цената на доставената финансова услуга, като в част II от договора били посочени алгоритъм, правила и методология на формиране на размера на възнаградителната и на наказателната лихви.

Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло на 30.04.2008г.

Съдлъжникът Н. престанала да обслужва паричното задължение по договора на 30.06.2009г., като до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение броят на непогасените месечни вноски възлизал на 107.

Сочи се, че вземането на банката-ищец станало изцяло изискуемо с настъпването на крайния падеж на договора - 07.04.2018г.

Пред Районен съд- Кюстендил било образувано ч.гр.д.№1343/2021г. по заявление на кредитора, по което в полза на банката - ищец срещу ответницата В. Н. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимите суми по договора за кредит „*“ с № *, сключен на 07.04.2008г., в общ размер на * лева, от които ** лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането;

* лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г.; * лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2021г., а също и за направените в производството по делото разноски - * лева за държавна такса и 50лева за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от отв. Н. .

В отговора ответницата въвежда следните възражения по иска:

Твърди, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката – ищец.

Сочи, че ако крайният падеж по договора е 30.04.2018г., то към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - на 07.07.2021г. вземането се е погасило по давност, още повече, че се твърди, че е налице просрочие още от 30.06.2009 г., при което е налице бездействие на кредитора повече от 10 години.

Счита, че липсват предпоставки за уважаване на иска за вноските с настъпил падеж, след като в заповедното производство предмет е било вземане, основано на настъпила предсрочна изискуемост, сочейки съдебна практика в тази насока. Поддържа, че липсват предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото в исковата молба липсва конкретизиране на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и не ставало ясно кои точно плащания и в какъв размер не са погасени.

Посочва, че при подписване на договора от нейна страна, в качеството й на поръчител, Н. искала да обсъди някои клаузи от договора, с които не била съгласна, а именно - касаещите начина на формиране на лихвения процент, начисляването на наказателна лихва при просрочие и условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но й било отговорено, че това е невъзможно, тъй като тези бланки на договорите били одобрени от управителния орган на дружеството и не подлежали на промяна и 2 договаряне, както и Общите условия. Твърди, че тези клаузи са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени, не са на ясен и разбираем език, поради което са неравноправни като в нито един момент Н. не е била наясно с размера на лихвата, начина на формирането й и условията, при които може да бъде изменяна. Счита, че неравноправни, поради което и нищожни- са клаузите на т. 7, т. 8 и т. 10 от договора за банков кредит, като изтъква, че по отношение на тях са налице всички белези, визирани в чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че е налице неравноправност на клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна е клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да увеличава едностранно без основание цената, без потребителят да има право да се откаже от договора, в случая лихвата, която в срока и до края на договора е била завишавана многократно, без уговорена възможност ответницата да се откаже от договора. Счита, че вноската по кредита е следвало да бъде намалена след подписване на договора, тъй като всички външни индекси драстично спаднали, но банката неправомерно повишавала вноската, като не спазвала собствената си методология за изчисляване на базовия лихвен процент, макар че самата тя също била неясно формулирана.

Оспорва се дължимостта на главница в претендирания размер, която следва да е в помалък такъв, с оглед наличието на неравноправни клаузи. Счита, че претенцията за лихва в размер на * лева също следва да се отхвърли, поради неяснотата дали се касае за възнаградителна или наказателна лихва. Подчертава, че в първата хипотеза такава след датата на предсрочната изискуемост не е следвало да се начислява. Оспорва като недължима и сумата в размер на * лева, доколкото същата е формирана на база договорната лихва, каквато не се дължи по гореизложените съображения.

Възразява и срещу претенцията за обезщетение за забава след дата на настъпване на изискуемостта в размер ** лева като недължимо.

Оспорва претенцията за законна лихва от 07.07.2021г., тъй като кредитът не е следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем.

Възразява и срещу дължимост на претендираните разноски,тъй като същите не биха могли да бъдат част от исковата претенция.

Твърди, че не дължи заплащане на претендираните суми, които счита за погасени по давност поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД погасителна давност. Поддържа, че в случая кредитът е следвало да стане автоматично предсрочно изискуем, по смисъла на чл.11, б. „в“ от част II от процесния договор на 30.06.2009г., от който момент не се превеждала работна заплата от работодателя на ответницата по обслужващата кредита банкова сметка. Изтъква, че от този момент е започнала да тече общата 5-годишна погасителна давност, която е изтекла.

Навежда съображения, че ответницата има качеството на „поръчител“, като поддържа, че преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя, а именно 6-месечен от падежа, е изтекъл, с което поръчителството се е погасило.

Поддържа, че липсва идентичност между предявените в настоящото производство вземания и тези, предмет на заповедното производство.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.04.2008г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350 (понастоящем „Банка ДСК“ АД), Р.Е.Х., в качеството му на кредитополучател, и В. Г. Н., в качеството й на съдлъжник, е сключен договор за кредит „*“ с №*, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в лева на стойност * лева за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, които да бъдат усвоени по разплащателна сметка на кредитополучателя и подлежащи на връщане разсрочено по погасителен план, неразделна част от договора, на 120 месечни вноски, всяка с падеж 30-то число на съответния месец и в размер на * лева. Към посочената Р.Е.Х. и В. Г. Х. са били в брак.

Видно от процесния договор , месечните вноски са били договорени като анюитетни.

3

В т.7 от договора е договорено главницата да се олихвява с номинален лихвен процент от 8.2 %, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при сключването на договора е бил в размер на 6.55 %, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на година. В т.8 страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.7. Предвиден бил ГПР в размер на 9.47 – т.10, включващ всички разходи, свързани с предоставения кредит, които кредитополучателят заплаща, като номиналната лихва, такси и комисионни, застраховки и други, изчислен при усвояване на кредита изцяло на началната дата на анюитетния период .

Договорът и погасителният план към него са подписани от съпругата на кредитополучателя В. Х. като съдлъжник. В чл.17 от договора, озаглавен „Встъпване в дълг“, е предвидено, че съдлъжникът, съпруг на кредитополучателя, се съгласява безусловно да встъпи в дълга му и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора, като съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил кредитополучателят, и в същия обем. В чл.17 ал.3 банката е уговорила правото си да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част след настъпване на изискуемостта.

По делото не е спорно, че през 2009г. бракът между Р. Х. и В. Х. е бил прекратен, като същата понастоящем е с фамилното име Н..

Видно от приложеното ч.гр.д.№1343/2021г. по описа на КнРС по подадено от „Банка ДСК“ АД срещу Р.Е.Х. с ЕГН ********** и В. Г. Х. с ЕГН ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК длъжниците са осъдени солидарно да заплатят сума в общ размер на * лева, дължима по договор за кредит „*“ с №* от 07.04.2008г., от които ** лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; * лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г.; * лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2021г., както и за направените в производството по делото разноски – 1263.74 лева за държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.