Решение № 413 от 25.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Варна , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100502434 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР- гр.Варна, предявена чрез юрисконсулт Б. Й., против решение № 2996/ 09.07.2020г. по гр.д.№ 16019/ 2019г. на Районен съдВарна, с което е осъдена да заплати на Ф.П.Ф.. сумата 1572.21лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 227 часа , за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , на основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК. Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при непълнота на прегледа на нормативната уредба, немотивирано. Според жалбоподателя спорът следва да бъде разгледан съобразно действащите разпоредби на ЗМВР, които уреждат служебните правоотношения, и приетите по законова делегация подзаконови нормативни актове- наредби. По отношение на държавните служители нормите на Кодекса на труда , Наредба за структурата и организацията на работно време, съответно ЗДСл, не намират субсидиарно приложение. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на работното време в чл.

187, ал.3 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани, и заплащането на допълнителни възнаграждения, изчерпателно посочени в чл. 178 от ЗМВР. Твърди се, че решението не е мотивирано за приетият коефициент 1.143 , с който следва да се превръщат нощните часове в дневни, и не е съобразено с действащата редакция на чл.9 г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г. не допуска преобразуване на часовете нощен труд в дневни. По същество отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна. В условията на евентуалност – да бъде отхвърлен частично за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г., в размер на223.68лв., съгласно заключението на ССЕ.

1

Въззиваемата страна- Ф.П.Ф.. , чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за въззивна инстанция.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

В предмета на разглеждане, съобразно исковата молба и уточняваща петитума молба от 24.10.2019г, е предявеният от Ф. П. Ф. срещу Областна дирекция на МВР- Варна, осъдителен иск за сумата 1965.44лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235.66 часа за периода 01.10.2016г. – 31.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването му .

Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установява , че през исковия период е полагал труд на длъжността „ ст.полицай“ в група „ПОММББ“ , сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР –Варна, регламентиран от нормите на ЗМВР. Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени, е изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Общо за периода са положени 1648 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1883.66 часа. Получената разлика от 235.66 часа представлява своеобразен извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че предвид характера на заеманата длъжност ищецът е изпълнявал служебните си задължения при 12-часови дневни и нощни работни смени, определени със заповед № 365з-3139/ 31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./.

В приетите, на основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР подзаконови нормативни актове- Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., в сила от 01.04.2015г. / отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.,/ обн.ДВ, бр. 60-2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г./, няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен.

При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положеният извънреден труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР. Излага правни съображения за приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение,с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.

По фактите и обстоятелствата:

Между страните няма спор, че в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 8-,12-,24- часови дежурства със сумирано отчитане на работното време.

Според представените платежни документи към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.

2

По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводната експертиза. Заключението с вх.№ 30348/ 22.05.2020г. е приобщено към делото без възражения от страните. Релевантни към спорното правоотношение са: 1/ Данните посочени в справка 1 , кол.2 – брой отработени смени 193 при 12/ 24 часови дежурства;2/ Данните в справка 1, кол.3,4- отработени часове нощен труд за всеки отчетен период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.- общо 1559 часа; 3./ Данните в справка 1, кол. 6, за получените след преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, е 1786 часа по месеци за целия период. Дължимите за доплащане 227 часа, изчислени като разлика между преизчисленият нощен труд в дневен и реалните часове заплатен нощен труд, се равняват на 1572.21лв. съгласно допълнителното заключение.

На основание чл.214 ГПК, съобразно направеното искане, е допуснато изменение на исковата претенция,чрез намаляване на размера от 1965.44лв. на 1572.21лв. , като дължимо допълнително възнаграждение за 227 часа, за 01.10.2016г.- 30.09.2019г.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.

ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент.

В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. Единствено отменената Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., въвежда с чл. 31, ал.2 правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен труд за съответния период да се преизчислява с коефициенти, полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период. Останалите наредби – от 2015г. и от 2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно 3 правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че спрямо заплащането в конкретната хипотеза, следва да се прилагат по аналогия разпоредбите на общото трудово законодателство при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.

Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.