Решение № 56 от 13.03.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / .03.2019 г.гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,шести състав,в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ

Секретар Катя Апостолова като разгледа докладваното от съдията - докладчик

Ж.Шопова ВНЧХД № 112 по описа за 2019 година.

Производството е по Гл.XXI от НПК.

Постъпили са две въззивни жалби от защитника на двамата подсъдими-Р.Н.Д. и Н.Д.П., адв.Т.Я.-ВАК, против присъда № 247 от 26.09.2018 година по НЧХД № 903/ 2015 г. по описа на Районен съд-Варна, 37 състав, с която:

-подсъдимият Н.П., ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на 22.05.2015 г. в с.Гроздьово,обл.Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Н.Д. нанесъл на В.Б.В. лека телесна повреда, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 78а ал. 1 от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е административно наказание- "Глоба" в размер на по 1000 лева. Подс.Н.П. е бил признат за невиновен в това ,че на 22.02.2015 г. в с.гроздьово,е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.В.,като обидата е нанесена публично,престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по така възведеното му обвинение. Със същата присъда подс. Р.Н.Д. , ЕГН:**********, е признат за виновен в това,че на

22.02.2015 г. в с.Гроздьово,обл.Варна в съучастие като съизвършител с Н.Д.П. е нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В.

,престъпление по чл.130,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,поради което и на основание чл.378,ал.4,т.1 от НПК и чл.78а,ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание-глоба в размер на 1 000 лева. Със същата присъда,подс.Р.Д. е признат за невиновен в това,че на

22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл.Варна е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.В.,в негово присъствие, като обидата е нанесена публично,престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по така възведеното обвинение.

Подсъдимите Н.Д.П. и Р.Н.Д. са осъдени да заплатят на гр. ищец В.Б.В. обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130,ал.1 от НК солидарно в размер на сумата от 3 000 лева, както и за направените по делото разноски , а в останалата му част до размера на сумата от 12 000 лв. гражданския иск е оставен без уважение като неоснователен. За деянието по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК предявените граждански искове срещу подс.Н.П. за сумата от 2 000 лв. и срещу подс.Р.Д. за сумата от 1 000 лв. са оставени без уважение като неоснователни.

В жалбата на повереника на тъжителя и граждански ищец В.Б.В., адв.Ю.Г., присъдата се обжалва единствено в гражданско-осъдителната й част,като присъденото обезщетение от пострадалия се счита за занижено,с оглед причинените му няколко телесни увреждания,като не е отчетен и факта че побоят му е нанесен от двама мъже. Предвид горното и повереника частния тъжител моли гражданския иск да бъде увеличен по справедливост.

Не се сочат нови доказателства или обстоятелства, които следва да бъдат проверени или изяснени от въззивния съд.

Срещу присъдата са постъпили допълнения към въззивните жалби от защитника на двамата подсъдими-адв.

Т.Я.. Оплакванията и в двете са за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на обвинението. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава спрямо двамата подсъдими и отхвърляне изцяло на гражданския иск.В жалбата на адв.Т.Я., подадена от името на подс.Р.Д.,той посочва,че изложената фактическа обстановка от районния съд не кореспондира със събраните по делото доказателства.Поради което и не е налице нито едно обстоятелство,което да ангажира отговорността на Р.П. към получените телесни увреждания на В.Б..При липсата на свидетелски показания,които да сочат Р.Д. като лице нанасящо удари на тъжителя изводите на съда са неправилни. Относно втората жалба подадена от адв.Т.Я. като защитник на подс.Н.П.: в нея основно се сочи липсата на свидетелски показания,от които да се възприеме обвинителната теза.Като се вземе предвид предходната влязла в сила присъда за престъпление по чл.128,ал.1 от НК за причинена средна телесна повреда на подс.Н.П. от тъжителя,следва да се има предвид и това,че той е живеел в постоянен страх,поради което е носил и непрекъснато нож в себе си и е бил в състояние на неизбежна отбрана.

В съдебно заседание същата се поддържа от защитника им-адв.Т.Я., който относно подс.Н.П. като аргументи сочи ,че не са налице никакви доказателства и няма пряк свидетел,който да е видял кой кого е нападнал и точно какви наранявания са нанасяни. Поради което изводите на съда са били само в сферата на предположенията. Освен това следва да се имат предвид насложените във времето много лоши отношения между този подсъдим и частния тъжител и оттам са налице аргументи за приложение на чл.12 от НК. Относно подс.Р.Д.,според защитата не са налице никакви доказателства,които да го свързват с престъплението,тъй като никой не го е видял да нанася удари на пострадалия.

Поради което моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава спрямо двамата му подзащитни.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НЧХД № 903/ 2015 г. по описа на Районен съд-Варна, както и с оплакванията в жалбите, и като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция, след анализ на мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема за установена приетата от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:

Производството е образувано по тъжба от В.Б.В. срещу:

І/ Н.Д.П. за извършено престъпление

1. по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на

22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна в съучастие като съизвършител с Р.Н.Д. нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В., изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и дясната предмишница, разкъсно контузни рани по лигавиците на двете устни, кръвонасядания по лицето, дясната подмишница, гръдния кош, пояса, лявото бедро, ожулвания по лицето, пояса, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

2. по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от