Решение № 886 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 158/02.04.2022 г., постановено по гр. д. № 590/2021 г. по описа на ОСгр. Благоевград, 7 с-в, поправено с Решение № 161/25.03.2023 г., частично е уважен предявеният от М. К. К. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 120000 лв. – след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 08.03.2022 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му; този иск е предявен като частичен от глобалния предявен размер от 200000 лв.), ведно със законната лихва върху присъденото главно парично притезание от 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане (акцесорната претенция е отхвърлена за периода от 28.10.2020 г. до 04.03.2020 г.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 120000 лв., но то трябва да бъде намалено с ½ поради основателност на релевираното в отговора на исковата молба правонамаляващо материалноправно възражение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на твърдяното противоправно поведение на починалия – навлизане на велосипедиста в насрещната лента за движение, без да е подал своевременно ясен за възприемане от делинквента сигнал, че ще извърши маневра „завой наляво”.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 1

КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 60000 лв. до пълния му предявен размер от 120000 лв., респ. за заплащане на законна лихва върху главното парично вземане и за периода от 28.10.2020 г. до 04.03.2020 г. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като, макар и да не е установено несъмнено по делото, че загиналият велосипедист Г. А. К. внезапно е променил траекторията си на движение (а напротив – че изключителната причината за настъпилото ПТП представлява виновното противоправно поведение на водача на л. а. „Фолксваген Голф”, с рег. № ***, който късно е възприел навлизането на велосипедиста в съседната пътна лента, като е имал възможност своевременно да спре преди да настъпи вредоносния резултат), първоинстанционният съд е достигнал до неправилния правен извод, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От друга страна, счита, че своевременно релевираното материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не е било конкретизирано с излагане на съответни факти, обосноваващи противоправното поведение на загиналия, поради което съдът не е следвало да се произнася по него. Твърди, че с оглед на действително преживените болки и страдания от кончината на своя съпруг заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди възлиза на по-висока сума от определената от първоинстанционния съд – в размер на 120000 лв. Поддържа правен довод за неправилност на обжалваното решение и в частта, в която акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главното парично притезание е отхвърлено за периода от 28.10.2020 г. до 04.03.2020 г.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, но в проведеното пред САС на 06.06.2023 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение е уважен над сумата от 50000 лв. до присъдения размер от 60000 лв. Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Поддържа релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия велосипедист (своевременно не е подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал преди да започне процесната маневра, свързана с отклонение встрани), като счита, че действителният принос на пострадалия за настъпване на процесното застрахователно събитие е по-висок от определения от ОС-гр. Благоевград – над 50%.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като развива подробни съображение за нейната неоснователност.

Ищецът е подал в законоустановения срок и въззивна частна жалба срещу Определение № 1139/24.11.2022 г., с което е оставена без уважение на основание чл. 248, ал.

1 ГПК молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, но с оглед изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, тя трябва да бъде оставена без разглеждане.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен до сумата от 50000 лв., поради което решението – в тази част, е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Благоевград, 7 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 21.10.2020 г. – до сумата от 50000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият е допринесъл чрез своето противоправно поведение (своевременно не е подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал преди да започне процесната маневра, свързана с отклонение встрани) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици, респ. дали законосъобразно е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание за периода от 28.10.2020 г. до 04.03.2020 г. Във въззивната жалба ответникът не поддържа своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – управление на велосипеда след силно алкохолно повлияване, поради което то е извън предмета на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на съпруг, е необходимо да се отчете начинът на 3 извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2020 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,400 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

От показанията на свидетелите И. и Ж. Д., от дълго време приятели на семейството на ищцата, се установява, че тя и починалият са били съпрузи повече от 20 години, през което живеели задружно и в обич. Загиналият се грижил за семейството. Изясняват, че ищцата тежко е понесла загубата на своя съпруг, като все още не може да превъзмогне своята скръб – „Напълно е разрушена, съсипана. Ходи на гроба, почита традициите, още скърби за него, много й липсва, разчиташе на него за всичко”.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените след кончината на нейния съпруг болки и страдания са непосредствени.

При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 70 навършени години), към когото ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от нейната морална и финансова подкрепа. Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалия й съпруг, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.