Разпореждане № 2644 от 17.11.2025, Районен съд - Свиленград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2644 гр. Свиленград, 17.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100392 по описа за 2025 година

Производството е по чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД срещу М. С. М., с която са предявени искове по реда на по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК обективно съединени осъдителни искове с правно основание, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 131 ГПК, на ответника е изпратено съобщение, ведно с копие на исковата молба и доказателствата на посоченият в нея адрес.

Съобщението е върнато в цялост със забележка, че лицето не е намерено на посочения по делото адрес, удостоветено от връчителя.

Съдът служебно, при условията на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население” е изискал справка за постоянния и настоящ адрес на ответника и неговата месторабота (каквато не е установена) и е разпоредил размяната на книжа да се извърши по реда на чл.

47 ГПК, но в указания срок никой не се е явил да получи книжата.

Поради това, с Определение от 14.10.2025 г., на основание чл. 47 ал.6 ГПК съдът е допуснал назначаване на особен процесуален представител на ответника по делото на разноски на ищеца, като е определил депозит за особения представител в размер на 1200 лв.

/съобразно определеният в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа представителство по този вид дела/, като е указал едноседмичен срок за внасянето на депозита.

Съобщението е получено от ищеца на 21.10.2025 г.

В указания едноседмичен срок /до 28.10.2025 год., а и до сега/ определеният депозит не е внесен.

Поради това настоящия съдебен състав намира, че е налице пречка за движението на делото, която е от категорията на тези, подлежащи на отстраняване от ищеца по делото.

Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление. В ал.3 на същия законов текст е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно извършва справка за неговата адресна регистрация и за месторабота. Според ал.5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В чл.47, ал.6 от ГПК се посочва, че когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към 1 делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т. 2, предл. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.

76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128 т.2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.

Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2 за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл.129 ал.4 вр. ал.3 вр. чл.128 т.2, предл. 2-ро от ГПК искова молба с вх. № 4257 от 25.04.2025 г. на ищеца, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите разноски по делото – депозит от 1200 лева за възнаграждение за особен представител на ответника и

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гражданско дело № 392/2025 г. по описа на Районен съд Свиленград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2