Определение № 2900 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2900 гр. Варна, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501150 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 35123/16.04.2025г. / вх. No на ВРС/ от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. К.“ **,ет.*, ап.*, срещу Определение № 5035 /15.04.2025г., постановено по гр. дело № 10983 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 21040/07.03.2025г., подадена от ищеца Г. М. Д. за изменение на Решение № 772/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 10983/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие по отношение на изводите на съда, че била налице злоупотреба с процесуални права чрез образуване на различни дела срещу финансови институции, поради което на ищцата не се следвали разноски. Излага като аргумент, че между страните в настоящото производство били сключени само 8 договора за кредит, а не 14, както сочел ВРС. Между страните били налице различни заемни правоотношения с различно съдържание и основание. Касаело се за отделни облигационни правоотношения с различен предмет, падеж и срок за изпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на сумата по всеки от договорите. Твърди, че след като ответникът продължава да инкорпорира в текстовете на типизираните си договори за кредит нищожната клауза „такса за експресно разглеждане“, отричането последиците на която изисква потребителят да прояви активно поведение посредством завеждането на искове като настоящия, то и поведението на ответника стои в пряка причинно-следствена връзка с необходимостта ищецът да инициира настоящото производство, както и следващите образувани такива. Не следвало това поведение да се възприема като злоупотреба с процесуални права. Адвокатското възнаграждение било реално заплатено и ответникът с оглед на поведението си дължал заплащането на разноските по делото. Моли за присъждане на разноски в размер на 480 лв.

1 за заплатено адвокатско възнаграждение и 85 лв. – заплатена държавна такса.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Излага, че въпреки абсолютния идентитет на страните и предмета, ищцата се възползвала да образува общо 14 производства, по които претендира отделно адвокатско възнаграждение. Демонстративното шиканиране на процеса от страна на Г. Д. вече било разпознато от повечето съдебни състави в Районен съд – гр. Варна, като цитира съдебни актове. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. К.“ **,ет.*, ап.*, срещу „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Цариградско шосе" 115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител, с която са предявени искове кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата в чл. 3, ал. 2, т. 9 от Договор за паричен заем № 961463/13.11.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 32,89 лева, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и 2/ чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 32,89 лева като неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по ГПК от ответника „Кредирект" ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове и в същото време се сочи, че е налице злоупотреба с процесуални права, заради множеството заведени дела.

Постановено е Решение № 772/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 10983/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, с което са уважени и двата предявени иска на ищеца, но не са му присъдени разноски с мотиви за злоупотреба с процесуални права.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК, от ищеца е поискано изменени на решението в частта за разноските и да му бъдат присъдени същите. В отговор, ответникът сочи, че молбата е неоснователна.

С обжалваното определение № 5035 /15.04.2025г., ВРС е оставил без уважение молбата на ищцата, като е доразвил мотивите за злоупотреба с процесуалните права, поради множеството идентични заведени дела.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалбата е частично основателна, поради следните

По делото не се спори наличието на образувани и други дела между същите страни, като тези производства имат за предмет различни договори за кредит, поради което и не би 2 могло да се приеме, че е налице идентичен предмет, който да изисква разглеждането им в едно общо производство. Ето защо в случая не се установява да е налице твърдяната от ответника и възприета като теза от ВРС, злоупотреба с права.

Подаването на искови молби, жалби или сигнали е установеният от закона начин, по който правните субекти могат да търсят защита, ако считат, че техни права и законни интереси са засегнати. Съобразно залегналия в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от отговорност за вреди. За да се приеме, че е налице злоупотреба, то ищецът следва да упражнява правото си недобросъвестно и то да цели да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти, както и в противоречие с интересите на обществото.

Предявяването на иск е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като ищецът е този, който преценява дали и кога да ги упражни. В случая, от ищцата са заведени множество производства, които макар да се основават на идентична нищожна клауза, включена във всички договори за кредит, които ответникът сключва с физическите лица, на които предоставя кредити, то предмет на производствата са различни договори за кредит.

Принципно, въпреки множеството дела до момента, ответникът не е предприел извънсъдебни действия да премахне неравноправните клаузи или да възстанови неоснователно заплатените от ищцата суми. Видно е още, че в процесния случай, претенцията на ищцата се оспорва. В този смисъл и следва да се преценява както поведението на ищеца, така и на ответника, за да се възприеме тезата за злоупотреба с права.

А, както се поясни по-горе, въззивният състав не намира основания да приеме тезата на ВРС за злоупотреба.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, претенцията на ищцата е изцяло уважена, поради което й се следват разноските.

Ищцата е представила своевременно списък и доказателства за заплащането на сумите, посочени в същия. Претендират се адвокатско възнаграждение в размер на 480лв, което е заплатено в брой и 85 лв. за заплатена държавна такса.

За да присъди адвокатското възнаграждение, обаче, съдът взе предвид постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена.

Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил ответникът 3 пред първата инстанция още с отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата.

В тази връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и писмено становище / без явяване в осз/, като производството е приключило с едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела.

Макар и в случая да са предявени два иска – за недействителност на клауза от договор и за връщане на дадено без основание, то извършената работа е една и съща, доколкото исковете почиват на един и същ правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника, което обосновава и присъждането на едно адв.възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Дължима е и заплатената държавна такса в размер от 85 лв., за което са налични доказателства по делото.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК, в частта за разноски за адв. възнаградение за сумата от 100 лева и държавна такса в размер на 85 лева. В останалата си част, определението следва да се потвърди, за разликата над 100лв. до претендирания от жалбоподателя размер от 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5035 /15.04.2025г., постановено по гр. дело № 10983 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 21040/07.03.2025г., подадена от ищеца Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. К.“ **,ет.*, ап.*, за изменение на Решение № 772/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 10983 / 2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските по отношение на сумата от общо 185 лв., от които 100лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 85лв., представляващи заплатена държавна такса, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 772/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 10983/2024г. по описа на ВРС, 7 с-в, в ЧАСТТА на разноските, като ОСЪЖДА „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Цариградско шосе" 115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. К.“ **,ет.*, ап.*, сумата от общо 185 лв. / сто осемдесет и пет лева/, от които 100лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 85лв., представляващи заплатена държавна такса, на 4 основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5035 /15.04.2025г., постановено по гр. дело № 10983 / 2024г. на Варненски районен съд, 7-ми състав, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5