Решение № 107 от 11.03.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Т. , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боряна С. Петрова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело № 20203530101178 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 310,т.2 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 233,ал.1 от ЗЗД..

Ищецът, твърди в исковата молба, че между него и ответницата е съществувало наемно правоотношение по договор за наем от 01.03.2019 г., като след прекратяване на договора, ответницата не е изпълнила задължението си да освободи имота, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор ответницата оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че е освободила имота. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за наем от 01.03.2019г., ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване посочения в договора имот, представляващ апартамент в гр.Т., ул.хххххххххххх, срещу задължение на ответницата да заплаща наемна цена в размер на 330 лв. месечно. Срокът на договора е дванадесет месеца, като срокът е удължен с анекс от 01.03.2020 година от 01.03.2020 година до 30.06.2020 година. От разпита на св. С.И., сочена от ответницата, се установява, че последната е освободила наетия имот в началото на месец януари 2021 година. Тогава е изнесла багажа си от апартамента, въпреки, че не е живяла в имота от месец март 2020 година. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като дадени от лице, незаинтересовано от изхода на 1 спора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Между страните не се спори за това, че са сключили наемен договор от 01.03.2019 г., който към момента е прекратен. Спорът е за това дали и кога ответницата е предала владението върху имота, предмет на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 233,ал.1 от ЗЗД, при прекратяване на наемното правоотношение, наемателят е длъжен да върне вещта, като под "връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор.

Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като на първо място имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя.

Доколкото е безспорно установено по делото, от събраните гласни доказателства, че наемателят е освободил имота в началото на месец януари 2021 година, то предявеният иск се явява неоснователен. Това е факт настъпил в хода на процеса и съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението.

Страните претендират разноски в настоящото производство. Предявеният иск е неоснователен, с оглед на това, че ответницата в хода на производството по делото е предала владението върху процесния имот. Обстоятелство, сочещо, че именно поведението на ответницата е станало причина за предявяването на иска. С оглед на това и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ответницата следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски, в настоящото производство, които са в размер на 352.26 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Д. ЕГН ********** от гр.Т., съдебен адрес гр.хххххххххх, адв.

Д.М. против

М.

К.

А.

ЕГН

********** от гр.хххххххххххххххххххххххххх, адв. В.Н., иск за предаване държането върху наемания имот, а именно- апартамент в гр.Т., ул.хххххххххххх, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл. 310,ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.233,ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА М. К. А. ЕГН ********** от гр.хххххххххххххххххххххххххх, адв. В.Н. да заплати на Н. М. Д. ЕГН ********** от гр.Т., съдебен адрес гр.хххххххххх, адв. Д.М., 2 разноските по делото в размер общо на 352.26 лв., на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 15.03.2021г., пред Окръжен съд- Т..

Съдия при Районен съд – Т.: _______________________

3