Определение № 13167 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13167 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505994 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 99060/27.03.2026 г., подадена от ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, чрез юрк. И.Н., срещу определение № 9281/06.03.2026 г., постановено по гр. дело № 34370/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 12/03.01.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като производството по реда на чл. 248 ГПК не следва да служи за саниране на допуснат от страната пропуск да заяви надлежно искане за присъждане на разноски в хипотезата на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. В тази връзка се посочва, че ищецът е пропуснал да отправи изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.П., поради което такова не се следва в негова полза, като в противен случай означава да се допусне нарушение на принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да се отмени.

Насрещната страна – Т.Х.П., чрез адв. П.П., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага съображения, че целта на производството по чл. 248 ГПК е да се отстрани допуснат пропуск и/или грешка при формиране на волята относно разноските по делото, какъвто е настоящият случай. Счита, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв самото представяне на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че защитата е оказана безплатно на реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. материализира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред, позовавайки се на съдебна практика в тази насока. Допълва, че липсва съмнение в чия полза следва да се присъди сумата, тъй като чл. 38, ал. 2 ЗАдв е специална и дерогира общото правило, че разноските се следват в полза на страната. По изложените съображения отправя искане частната жалба да се остави 1 без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 175 състав, е образувано по искова молба на Т.Х.П., чрез адв. П.П., срещу „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като по същото е постановено решение № 12/03.01.2026 г., с което е прогласена нищожността на сключения договор за кредит „Бяла карта“ от 20.02.2020 г. Като последица от спора по същество съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Аксес Файнанс“ АД е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса. Претендираното от адв. П.П. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е счетено за недължимо, тъй като не е заявено изрично искане за присъждането му в негова полза.

В срока за обжалване на решението ищецът Т.Х.П., чрез адв. П.П., е подал молба по реда на чл. 248 ГПК, с която е направено искане за изменението му в частта за разноските, като в негова полза се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро (с левова равностойност от 400 лева) за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., каквото изрично искане същият е направил с молба с вх. № 410365/15.12.2025 г., докладвана в първото открито съдебно заседание.

За да постанови обжалваното определение № 9281/06.03.2026 г., СРС е отстъпил от вече възприетото от него становище, приемайки, че за присъждане на възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, какъвто в случая е представен още с исковата молба, както и заявено искане за присъждането му, каквото се съдържа в молба с вх. № 410365/15.12.2025 г., поради което и отчитайки правната и фактическа сложност на делото и обема на извършената дейност, е счел, че следващото се в полза на адв. П.П. адвокатско възнаграждение възлиза в размер на сумата от 200 евро, присъждайки същата в негова полза.

Изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като поначало за уважаване на искане за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв е достатъчно по делото да са налице доказателства за постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ (да липсват данни за 2 уговорен размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, респ. да е изявена воля от страната и процесуалния й представител, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна). В случая още към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г. (л. 7 от делото на СРС), в който е отбелязано, че процесуалното представителство се осъществява безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. - близък, без в хода на процеса да е заявено оспорване относно предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на това основание, като изложените с отговора на исковата молба възражения, касаещи липсата на доказателства за материална затрудненост на ищеца, са неотносими, тъй като страните по договора не са се позовали на хипотезата на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. Ето защо, следва да се приеме, че същият е годен да удостовери постигната между тях уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ по конкретното дело и по посочения в договора ред. В този случай, при уважаване на иска, именно адвокатът, оказал безплатна правна помощ в полза на ищеца, е носител на вземането за адвокатско възнаграждение – арг. чл. 38, ал. 2, изр. 1 ЗАдв. Следователно, правоимащо лице се явява адвокатът, а не представляваната страна, като при изрично заявено искане за присъждане на разноски, какъвто характер има и адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът дължи произнасяне по въпроса относно начина на разпределението им по делото.

Действително прави впечатление, че заявеното с молба с вх. № 410365/15.12.2025 г. (л. 68-72 от делото на СРС) такова не е достатъчно прецизно, доколкото е формулирано общо искане за присъждане на разноски, но предвид изричното позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. в хипотезата на „близък“, както и на вече представения договор за правна защита и съдействие, очевидно е, че предметният обхват на заявеното искане касае възнаграждението за осъщественото от адв. П.П. безплатно процесуално представителство, чиято активна легитимация като носител на вземането следва от изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2, изр.

1 ЗАдв., поради която за съда не съществува съмнение относно лицето, в чиято полза следва да се присъди. В допълнение следва да се отбележи, че в хода на процеса от страна на ищеца не са сторени други разноски, чието възмездяване той би могъл да претендира, доколкото същият е освободен от задължението за внасяне на дължима държавна такса по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК, от което следва, че заявеното от негово име искане за присъждане на такива би могло да се отнася именно за адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

На следващо място в частната жалба не се излагат доводи, касаещи неговия размер, поради което в рамките на настоящото производство този въпрос не подлежи на проверка, поради което въззивният съд не дължи да формира мотиви в тази насока.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат и частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 99060/27.03.2026 г., подадена от 3 ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 срещу определение № 9281/06.03.2026 г., постановено по гр. дело № 34370/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е уважено искането на ищеца по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 12/03.01.2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4