Решение № 2765 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2765 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100504079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „МАЙСТОРКО“ЕООД въззивна жалба срещу решение № 2694/18.02.2025г. по гр.д. № 60439/2023г. на СРС, ГО, 40 състав,в частта, с което е уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК от К. Д. Д. иск с правно основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД за сумата от 4352,40 лв., представляваща обезщетение за отстраняване на некачествено изпълнени строително-монтажни работи по договор от 10.12.2020г., свързани с електричеството и наклона в баня 1 в апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ведно със законната лихва от 04.02.2022г. до окончателното й изплащане и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5508/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 съсгав и е осъден да заплати направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и при превратно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи, че е налице основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя за недостатъци на изработеното. Твърди, че дори и да се приеме, че са налице недостатъци, които не са могли да бъдат установени при приемане на работата, то веднага след открИ.ето им възложителят не е уведомил изпълнителя, а три месеца след това, през което време други лица са извършвали ремонтни дейности в процесния апартамент, поради което и неговите права по чл.265 от ЗЗД за преклудирани и следва да се счита, че е приел без забележки изработеното. Посочва, че от събраните доказателства не се установява наличие на недостатъци в изработеното от ответника, напротив – ищецът е приел работата, като в протокол аот 28.05.2021г. не е вписал забележки. Независимо от горното, посочва, че дори и да е имало недостатъци, то те са били своевременно отстранени от ответника /ново фугиране/, поради което и иска и на това основание се явява изцяло неоснователен. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли изцяло. Претендира 1 разноски.

Във въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - К. Д. Д., в която изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, както и при правилно приложение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.265 ал.1 т.2 от ЗЗД за сумата от 7700лв., представляваща обезщетение за вреди от некачествено изпълнени строително-монтажни работи по договор за изработка от 10.12.2020г., изразяващи се в: 1/ прекъснато електричество за осветление в хол/кухня/баня 1 и тераса; 2/ неправилно поставяне на окаченият таван в баня 1; 3/ неизпълнен правилно под в баня 1 - липса на изискуем наклон, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и и за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5508/2022г. на СРС, 40-ти състав.

Районният съд е счел иска за частично основателен, като е уважил същия за сумата от 4352,40 лв., представляваща обезщетение за отстраняване на некачествено изпълнени строителномонтажни работи по описаните позиция 1/ и 3/ описани по – горе, като за разликата над сумата от 4352,40 лв. до претендирания от 7700,00 лв. иска е отхвърлен и в която част решението, поради необжалаването му от страните, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси между страните са: налице ли е качествено изпълнение на работата от страна на изпълнителя и в какво се изразяват недостатъците; възложителят направил ли е своевременно възражение за недостатъците.

При отговора на постановените спорни въпроси, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се добави следното:

Не е спорна и предмет на въззивното производство, част от установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно:

-възникнало действително правоотношение между страните по договор за изработка със 2 съдържание обективирано в писмен договор от 10.12.2020г. и с предмет – конкретно описани в строителномонтажни работи в апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ответникът като изпълнител поел задължението да извърши по възлагане от ищеца и срещу възнаграждение от размер на 17 550лв. с ДДС, което ищецът заплатил преди изпълнение на работата;

-видовете СМР възложени за изпълнение от ищеца на ответника са описани в приложение № 1 към договора – л.48 от делото на СРС

-с нотариална покана, връчена на 28.10.2021г. на ответника, ищецът е отправил изявление до ответника за прекратяване на договора и го е поканил да му заплати разходите за отстраняване на появилите са в процесния имот недостатъци в размер на 8000лв. в двуседмичен срок от получаване на поканата;

-след фактическото предаване на изработеното от изпълнителя на възложтеля, липсва електричество в луничките в хола, чието поставяне не е извършено от ответника вкл. и разпробИ.ето на дупки за тях, в контактите на баня 1, на балкона и в кухнята.

Сключеният между страните договор за СМР представлява по същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформална, консенсуална, двустранна, комутативна, възмездна двустранна сделка, като при учреденото от нея материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци уговорената работа и да я предаде на възложителя, а за ищеца – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.

Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264 ал. 2 ЗЗД . И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264 ал.

3 ЗЗД необорима презумпция.

Следователно за надлежното упражняване на правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът в качеството му на възложител при условията на чл.154 ал.1 от ГПК да установи наличието на следните предпоставки:1. Наличие на недостатъци на изработеното и 2. Уведомяване на изпълнителя за наличието на недостатъци, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след открИ.е на видими недостатъци или появили се/ установени в по – късен момент скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 2 изр. 1 ЗЗД , скрити недостътици са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след открИ.ето им /или в уговорения между страните срок/, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците – чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД /в тази хипотеза възражението трябва да се доведе до знанието на изпълнителя в максимално кратък, адекватен според обстоятелствата срок/.

Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл.

264, ал. 3 ЗЗД – с неуведомяването за недостатъци – явни или скрити, се преклудира възможността 3 на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД.

Относно наличие на недостатъци при изпълнение на възложената на ответника работа:

Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя - чл. 258 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266 ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение - чл. 261 ал. 1 от ЗЗД.

От съдържанието на договорното правоотношение между страните досежно предмета на изработката - спецификацията на възложената работа по приложение_№ 1 към договора е видно, че:

1.в баня 1 са възложени дейности по позиция 28-51 и които включват електро и ВиК част в банята, както и всички довършителни работи в същата вкл. и електричество до терасата /т.51/;

2. в хол и кухня –дейности по т.1-13, като тези, които ищецът твърди да са изработени некачествено са по т.9,10,11 и 13.

От съдържанието на приложение № 1 не се установява възлагане на каквито и да са СМР на терасата в апартамента, а и лисват други доказателства, че такова възлагане дали устно или писмено е допълнително уговорено между страните /както беше посочено, възложено е само изграждане на електрическа мрежа до терасата/.

От заключенията по трите изслушани в първоинстанционното производство СТЕ, които в тази си част са непротиворечиви и категорично установяват, че в баня № 1 основния проблем е задържане на вода на пода на помещението, при пускане на вода се образува локва и водата се оттича многобавно, липсва наклон на пода към сифона – дори минимален такъв от 1 градус, липсва симетрия по поставяне на плочките около сифона, които недостатъчци налагат да се преработи канализационната инсталация на пода, след като се възстанови подовата настилка /не е необходимо премахване на санитарията, тъй като е захваната за стената и не пречи на необходимите СМР на пода/.

Заключенията на вещите лица, настоящият състав кредитира като пълни, обективни, мотивирани. Заключението по тройната СТЕ е изготвена след извършване на прецизни измервания с подробно описани резултати от същите.

В противовес на посоченото и установено от трите заключения по СТЕ са показанията на свидетеля Г.Г. – работник в ответното дружество и изпълнявал СМР в баня №1, който поддържа в показанията си, че банята е направена съобразно всички изискуеми правила, има необходимия наклон и е сигурен, че проблемите не са вследствие на неговата работа в банята, но посочва, че не е извършвал проба с вода и пускане на душа, за да установи дали водата се оттича към линейния сифон, които настоящият състав не кредитира, доколкото изразяват субективно мнение и оценка на свидетеля за собствената си работа, според разбиранията си и възможностите, респективно същия като работник в ответното дружество има основания да се счита заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК. В тази връзка кореспондиращи със заключенията на показанията на свидетеля Д., като неговите показания преценени по реда на чл.172 от ГПК предвид родствената връзка с ищеца /брат/ съдът оценява като обективни, тъй като са преки и кореспондират с останалите доказателства 4 по делото.