Решение № 3678 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3678 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110211346 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба нa „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, бул. „***“ № 258, представлявано от А.К., Х.Х. и П.В. в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството., срещу Наказателно постановление (НП) № 22/17.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба №6).

В жалбата се релевират пространни доводи в насока, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че обжалваният акт не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Излага се, че не е изяснено дали заявлението за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа е подадено от лице, имащо право да ангажира дружествотожалбоподател с извършването на конкретно действие предвидено в нормативен акт. Твърди се, че наказателното постановление не съдържа описание на обекта за производство на електрическа енергия. Акцентира се върху това, че атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН, а именно – да съдържа описание на нарушението, тъй като нарушението вменено в отговорност на дружествотожалбоподател било описано противоречиво.

Подчертава се, че административнонаказващият орган е приел, че на 29.11.2022 г. санкционираното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, която е влязла в сила на 13.10.2023 г. Излагат се доводи за това, че при издаването на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на приложимата санкционна норма. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

1

СРС, НО, 23 с-в е постановил Решение № *** г. по НАХД № *** г., с което е потвърдил обжалваното Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г. и е осъдил дружеството-жалбоподател „***“АД да заплати в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране парична сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По касационна жалба, подадена от дружествотожалбоподател „***“АД, чрез адвокат А. Т. от САК, в АССГ било образувано касационно административно дело № 5776/2025 г. на XXIII-ти касационен състав, който с Решение № 25920/30.07.2025 г. е отменил Решение № *** г. по НАХД № *** г. на СРС, НО, 23 с-в и е върнал делото в СРС за ново разглеждане.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, дружествотожалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Н. Н. Г. от АК-***, която моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Адвокат Г. счита, че в наказателното постановление не е изяснено какъв е характерът на нарушението, в чието извършване е обвинено дружеството-жалбоподател.

Адвокат Г. поддържа, че в процесното НП е налице несъответствие между разпоредбите, посочени от административнонаказващия орган като нарушени от дружествотожалбоподател, съставомерността на деянията и указанията за сроковете. Претендира разноски.

По делото е постъпило писмено становище, съставено от представител на дружеството-жалбоподател, видно от което представителят поддържа изложените в жалбата доводи и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. В писменото становище се отбелязва, че касационният състав на АССГ е приел, че в процесните АУАН и НП не е посочено точно, кое от посочените в чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ нарушения е било извършено от дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че буквалното тълкуване на отразеното в наказателното постановление описание на приетото като неизпълнено от дружеството-жалбоподател задължение, налага извод, че в процесния случай не касае неспазване на срок по ЗЕВИ или по Наредба № 6/отм./. Излагат се пространни аргументи, съгласно които дружеството-жалбоподател не е нарушило конкретен срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Във връзка с указанията, дадени на СРС от касационния състав на АССГ, касаещи преквалификация на нарушението, извършено от дружеството-жалбоподател, се посочва, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които водят до невъзможност дружеството жалбоподател да разбере в какво точно е обвинено, което накърнява неговото право на защита. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Прави се искане за присъждане на разноски, включително сторените в предходните заседания.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, административнонаказващият орган - Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., която моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред всяка една от съдебните инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател „***“ АД, ЕИК ***, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление – гр. ***, бул.

„***“ № 258, представлявано от А.К., Х.Х. и П.В., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството. Дружеството има издадена лицензия № Л-13807/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и притежава качеството на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ДР на Закона за енергетика (ДВ бр. 9 от 2022 г., в сила от 01.02.2022 г. „***“ АД има също качеството мрежови оператор за електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 6 от ДР на Наредба № 6/отм./.

Дружеството „***“ООД подало до „***“ АД Искане с вх. № *** от 14.11.2022 г. за проучване на условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Към подаденото искане „***“ ООД не било приложило копие на техническите спецификации на фотоволтаичните генератори.

2

„***“АД, в нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, не уведомило „***“ООД в срок от 14 дни, а именно до 28.11.2022 г., за непълнота на подадените документи и нуждата от допълнителна информация във връзка с подаденото заявление за проучване.

На 16.12.2022 г. „***“АД изпратило писмо с изх. № ***/16.12.2022 г. до адреса на „***“ ООД, посочен в подаденото искане за проучване, с което изпълнило своето задължението по чл. 52, ал. 5 от Наредба №6 със закъснение от 18 дни.

Във връзка с възложена и извършена планова проверка на „***“АД от експерти от Комисията за енергийно и водно регулиране, сред които били и свидетелят Е. С. К. и Г.П., в Констативен протокол № Е-8 от 23.11.2023 г. било установено горепосоченото нарушение, извършено от дружеството-жалбоподател. Доколкото писмото с изх. № ***/16.12.2022 г. не е било изпратено на „***“ ООД в законоустановения 14 дневен срок, било прието, че, неуведомявайки заявителя в срок от 14 дни от постъпването на искането за това, че представените документи са непълни или не отговарят на изискванията, „***“АД е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./.

На основание направените констатации в хода на извършената проверка, на 23.01.2024 свидетелят Е. С. К., заемащ длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при Комисията за енергийно и водно регулиране, в присъствието както на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта – Г.В.П., така и на представител на дружеството-жалбоподател – С.И.С., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-11 против „***“АД за това, че не е уведомило в срок до 28.11.2022 г. „***“ ООД, че документите представени към Искане с вх. № *** от 14.11.2022 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа са непълни или не отговарят на изискванията на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./. В съставения от него АУАН актосъставителят посочил, че на 29.11.2022 г. дружествотожалбоподател е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./, с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.), който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта, и представляващия дружеството–въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по чл.

44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени възражения от страна на дружествотожалбоподател.

Въз основа на констатациите от съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Е. С.

К . , писмени – Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г., Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-11 от 23.01.2024 г., Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г., Заповед № 3-Е-234/02.08.2023 г., Писмо с изх. № ***/16.12.2022 г., Искане с вх.

№ *** от 14.11.2022 г., Заповед № 3-Е-1218/28.10.2022 г., Лицензия за разпределяне на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г., както и другите приобщени по реда на чл.

283 от НПК.

При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка, съдът се довери на показанията на свидетеля Е. С. К.. Съдът внимателно прецени тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви.

Показанията на свидетеля К. представляват пряк доказателствен източник, доколкото същият като член на експертния екип от КЕВР, извършил плановата проверка на дружеството-жалбоподател, и актосъставител е възприел непосредствено възпроизведените от него в съдебното производство обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и 3 ги кредитира изцяло. От заявеното от свидетеля К. настоящата съдебна инстанция извлича информация за обстоятелствата по извършената планова проверка, направените в хода на проверката фактически констатации, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики и съставянето на процесния АУАН. От показанията на свидетеля К., дадени пред настоящият съдебен състав, несъмнено и категорично се установява, че срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че същото, неуведомявайки заявителя за непълнотата на подадените документи в 14 дневен срок от постъпването на искането, е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./.