Определение № 924 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 чрез процесуалния представител юрисконсулт А. И. против определение № 15887/10.12.2025г., постановено по гр. д. № 6132 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, 12-ри с., с което се оставя без уважение молба вх. № 109077/22.10.2025г. по реда на чл. 248 от ГПК, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, за изменение на постановеното по гр. д. № 6132/2025г. по описа на ПРС, II гр. с. решение № 4156 от 25.09.2025г. в частта за разноските по отношение на присъдените в полза на пълномощника на ищеца адв. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лева, като вместо това определеното възнаграждение бъде намалено до сумата от 250 лева.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения.При определяне на възнаграждението не бил взет предвид факта, че срещу жалбоподателя били налице множество висящи искови производства с различни ищци, заведени чрез същия процесуален представител, образувани по искови молби с идентично съдържание.Делото освен това не се отличавало с фактическа и правна сложност, а извършената по него работа от процесуалния представител на ищеца, се свеждала до депозиране на бланкетна искова молба.Сам по себе си материалният интерес не следвало да води до завишен размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38 ЗА.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде присъден справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

С писмения отговор на ответника по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а оспорваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

С решение № 4156/25.09.2025г., постановено по приложеното гр. д. № 6132 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., се осъжда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати в полза на И. В. И., ЕГН **********, сумата от 2 834, 67 лева, която е платена на 10.07.2024г. и е получена от ответника при начална 1 липса на основание за това, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 01.04.2025г. до окончателното й изплащане.

Осъжда „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати в полза на И. В. И., ЕГН **********, сумата от 130 лева разноски по делото. Осъжда „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адв. Д. Б. сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Относно разноските с решението е прието за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение, тъй като случаят макар и да не се отличавал с фактическа и правна сложност, предполагал познаването и приложението на специална правна уредба – Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С оспорваното от ответника определение районният съд се е произнесъл по реда на чл.

248 от ГПК, като не е намерил основание за промяна на направените в решението изводи.

Посочил е, че присъдения размер е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и поради това възражението за прекомерност е неоснователно, като наред с това е отбелязал, че разноските трябва да бъдат определени по разумен и справедлив начин.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ пред районния съд от адв. Д. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

След запознаване с материалите по приложеното първоинстанционно дело настоящия състав намира, че същото не се отличава с фактическата и правна сложност, по-конкретно данните по него обуславят занижена такава. Единственият спорен въпрос по делото е бил за наличието на основание за получаване на претендираната парична сума. Доколкото ответникът, в чиято тежест е било да установи възникването на заемно правоотношение, не е ангажирал надеждни доказателства в тази насока, ролята на пълномощника на ищеца е била значително улеснена, което обуславя извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер на възнаграждението в Наредбата, а както се посочи по-горе, съдът не е обвързан от този размер.

Предвид гореизложеното настоящия състав намира за справедлив размера от 245, 42 евро /с левова равностойност 480 лева с ДДС/, който да бъде определен като възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което възнаграждението за оказана безплатна правна помощ да бъде намалено до посочения размер.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 15887 от 10.12.2025г., постановено по гр. д. № 6132 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХII с., вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 4156 от 25.09.2025г., постановено по гр. д. № 6132 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХII с., в частта относно разноските, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адв. Д. Б., за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото на основание чл.

38, ал. 2 от ГПК, от 600 лева на 245, 42 евро /с левова равностойност 480 лева с ДДС/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3