Определение № 11041 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11041 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110116700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК и е образувано по подадена от ЗК „*****“ АД, молба с искане постановеното по делото Решение 2332/09.02.2026г., да бъде изменено в частта за разноските. Сочи се, че адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца е прекомерно, като се твърди, че в срока по чл. 78, ал. 5 ГПК, дружеството молител е направило възражение за прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който се сочи, че молбата следва да бъде оставена без уважение, доколкото от страна на молителя не е формулирано възражение за прекомерност в срок, респективно наведено такова за първи път с молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че е преклудирано.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване, доколкото решението е постановено на 09.02.2026г., а молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в срока за обжалване на 26.02.2026г., намира същата за процесуално допустима.

По същество съдът намира молбата за неоснователна.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г. о.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано / в този смисъл Определение № 2868 от 4.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 647/2025 г./

В случая ответното дружество не е формулирано възражение за прекомерност 1 на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение нито в проведените открити съдебни заседания, нито с отговора на исковата молба. Възражение за прекомерност не е направено и с молбата от 08.10.2025г. / л.138 по делото/.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на ищеца, но не и от този на ответното дружество.

По изложената аргументация, доколкото от страна на „*****“ АД е формулирано възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за първи път едва с молбата по чл. 248 ГПК, същото се явява преклудирано, респективно молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗК „*****“ АД, ЕИК 121130788, Молба вх. № 63233/26.02.2026г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение № 2332/09.02.2026г., постановено по настоящото гр.д. № 16700/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2