Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 10.01.2018, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 390/2017
Вид
Решение № 4
Подписан
10.01.2018
В сила
25.07.2019
Състав
ЗОРНИЦА МАРИНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.5 · Закон за наследството
  • чл.61 · Закон за наследството
  • чл.9 · Закон за наследството
  • чл.175,ал.1 · Търговски закон
  • чл.177 · Търговски закон
  • чл.178,ал.2 · Търговски закон
  • чл.185,ал.2 · Търговски закон
  • чл.65 · Търговски закон
  • чл.71 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

№....... гр.ЛОВЕЧ, 10.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 390/2017г., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.124,във вр.с чл.110,ал.1, пр.І-во от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството й на законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********, срещу Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, с посочено правно основание чл.110 ГПК,във вр. с чл.124 ГПК. Искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една от ищците, като наследник-дъщеря на Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават по 19 950 броя поименни налични акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч- 5500, ул.„***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А.. Излага, че с Решение №147/14.10.2014г.,пост.по гр.д.

№39313/2014г. по описа на РС-София децата са приели наследството от баща си по опис, съгласно изискванията на чл.61,ал.2,вр.с чл.49,ал.1 от ЗН. Наследяват 1/2ид.ч.от наследството и наследственият дял на всяка е по 1/6ид.ч. Останалите наследници,съгласно приложеното удостоверение за наследници, са тримата ответници. Част полученото наследство са общо 119 701 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 2 лв., на обща стойност от 239 402лв., от капитала на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч-5500,ул.„***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А.. Излага,че наследяването е форма на универсално правоприемство и с приемането му върху наследниците преминават всички права, които е притежавал наследодателят им /материални и нематериални/, включително встъпват и в членствените правоотношения с дружеството, в които е бил наследодателят. Твърдят,че за малолетните наследници, които притежават по 1/6ид.ч. от общо наследените акции, упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, се оказва невъзможно. Използвайки превратно законовата празнота и разпоредбата на чл.177 от ТЗ, която указва, че „когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят общ пълномощник", ответниците, смесвайки категориите неделими и съсобствени акции, приемат, че общият брой на наследените акции е неделим, тъй като е съсобствен, макар едното обстоятелство да не води право пропорционално до другото. Считат,че тълкувана по превратен начин разпоредбата на чл.177 ТЗ става пречка за упражняването на правата им в дружеството, тъй като противоречивите им интереси с ответниците-останалите трима наследници- физически лица, изключват възможността да бъде реализирано съвместно упражняване на правата между тях с излъчване на представител. От своя страна това води до пълна невъзможност за упражняване на акционерните права, които носят притежаваните съвместно акции - неимуществени права, състоящи се в право на глас, информация и имуществени права даващи право на дивидент и ликвидационен дял. Невъзможно се оказва и постигането на съгласие помежду им за доброволна делба с ответниците на притежаваните съвместно акции.

Недопустим, поради неприложимост на реда за акции, е искът за делба, както сочи практика на ВКС-Определение №94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г., I ГО;

Определение №604 от 26.09.2013г. по ч.т.д. №3860/2013г, I ТО; Определение №469 от 30.09.2013г. на ВКС по гр.д. №3749/2013г., I ГО и други. Това ги поставя в ситуация да притежават значителен брой акции от капитала на дружеството и същевременно да са лишени от правата, които носят в себе си акциите.

Твърдят,че наследените акции са съсобствени, но делими, както следва: от 119 701 броя, наследственият дял на всеки от наследниците - ищци е 1/6 от общия брой, т.е. всеки от ищците притежава реална част от наследените акции в размер 19 950 броя. Неделима в съпритежание остава 1 /един/ брой поименна акция от капитала на дружеството.

При изложените съображения за тях остава като единствена възможност за защита да сезират съда с иск по чл. 110 от ГПК, с молба да се постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една ищца е притежател на 19 950 броя поименни акции от капитала на „***" АД. Цитира съдебна практика за начина на разпределение на съсобствените акции - Определение № 94/ 09.03.11г. постановено по ч.гр.д.

24/2011г. ГК, I ГО на ВКС; Определение № 604/ 29.09.13г. постановено по ч.т.д.

2860/13 , ТК IT0 на ВКС ; Определение № 613/ 9.07.13г. постановено по ч.т.д.923/11, ТК, НТО на ВКС, в които се приема,че при „спор между наследниците за размера на дяловете им /по притежаваните акции/, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство - чл.110,ал.1 от ГПК. Въз основа на това решение могат да бъдат разкрити персонални партиди на всеки от наследниците, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл.177 от ТЗ, както и че „предварителното установяване на наследствените права на ищеца и на ответниците - физически лица в самостоятелно съдебно производство по чл.110 ГПК е предпоставка за допустимост на исковете, насочени към регистриране на индивидуални права върху наследените акции..” Прието е,че при наличие на неделим остатък между наследниците, както в случая това са 1 брой акция, само за този неделим остатък всички наследници следва да упражняват правата си съвместно. Правният им интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава и с това, че без провеждане на производство по чл.110 ГПК би било невъзможно упражняването на индивидуални права върху наследствените акции, каквито са правото да се иска свикване на общо събрание, да се претендира включване на допълнителни точки в дневния ред и др. малцинствени права, които са свързани със собствеността върху реална част от акциите.

По изложените съображения молят да се постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че всяка една от ищците, като малолетни наследници на Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават по 19 950 броя поименни налични акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***.

Постъпил е отговор от ответниците Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н.,чрез адв.С.В.Б.-***. Молят предявените искове по чл.110, вр. с чл.124 от ГПК да се оставят без разглеждане, като недопустими поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за ищците, както и липса на пасивна легитимация на ответниците и се прекрати производството по него. В случай че се приеме, че искове са допустими, молят с решение да се отхвърлят,като неоснователни. Молят да им се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Излагат подробни съображения за недопустимост на иска. Твърдят, че ищците нямат правен интерес от предявения иск по чл.110 от ГПК,тъй като липсва на спор по отношение на наследствените им права, съответно- липсва и правен интерес от съдебно установяване на тези права. Спорът между страните е единствено за начина на упражняване правата върху акциите, което считат,че не може да обоснове интерес от водене на иск по чл.110 от ГПК за наследство. В случая няма правен спор нито относно факта, че ищците, заедно с ответниците, са наследници на Б.Н., нито за размера на частта от наследството, която са придобили от техния общ наследодател. Позовават се на приемането на наследството с Решение №147/14.10.2014г.,пост.по гр.д. №39313/2014г. по описа на РС-София, където съдържанието на процесното наследство е безспорно установено и изчерпателно изброено. Отново там,а е видно и от представено удостоверение за наследниците на Б.Н. от 19.05.2014г., наследниците са общо на брой 6, които съгласно правилата на ЗН наследяват всеки един от тях по 1/6 от цялото имущество.

Представя като доказателства Алонж № 1 към Книгата за акционерите на Дружеството и Удостоверение,съгласно,което ищците и останалите наследници на Б.Н. са вписани като притежатели на 1/6 ид.ч. от всичките наследени 119 701 поименни акции от капитала на Дружеството под режима на чл.177 от ТЗ. Заключават,че няма правен спор, нито относно факта, че са наследници, нито относно размера на частта от наследството, която са придобили от техния общ наследодател. Не споделят тезата на ищците за наличие на правен интерес и позоваване на сочената от тях съдебна практика,като считат,че касае случаите на съществуващ спор между наследниците за качеството им на такива, за размера на дяловете, които всеки един от тях получава от наследството. В случая такъв спор няма, затова считат за безпредметно и ненужно провеждането на производството по чл.110 от ГПК.

Всеки един от тях притежава по 1/6 идеална част от наследствената маса, включително и 1/6 идеална част от наследените акции от капитала на Дружеството.

Това не се оспорва и от дружеството, което е издало Алонж към книгата на акционерите,с вписване на това обстоятелство. Считат,че доколкото липсва спор относно притежанието и дяловете от наследството за ищците, не е необходимо да водят иск по чл.110 от ГПК като предпоставка за упражняване на правата по наследените акции или завеждане на иск по чл.71 от ТЗ, както и не е налице правен интерес за тях да водят подобно дело, доколкото липсва правен спор и предмет на установяване. Подкрепят доводите си със съдебна практика от аналогични казуси.

В случай,че се приеме,че исковете са допустими, считат,че са неоснователни и излагат подробни съображения. Развиват доводи за спецификите при наследяване на акции. Сочат,че с придобиването на 1/6 ид.ч. от наследството, всеки от наследниците на Б.Г.Н. е придобил по 1/6 идеална част

/определена от ЗН/ от имуществото в наследствената маса, включително и 1/6 идеална част от всяка една акция от капитала на Дружество. Наследственото правоотношение прави всички сънаследници съсобственици на всяка една от акциите, по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от останалите движими вещи и всеки един от недвижимите имоти, включени в наследствената маса. Следователно след смъртта на общия им наследодател и на основание чл.177,изр.1 от ТЗ, всеки един от ищците /както и всеки един от останалите наследници/ е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател. Развива,че прекратяването на съсобствеността върху наследените акции и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции изисква съгласие на наследниците по индивидуализиращите белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците. Изисква се акциите да бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н.

Сочи,че не са представени доказателства, а и не се твърди от ищците постигане на такова съгласие с останалите наследници на Б.Н. и да е извършена реална подялба на тези акции. При наследяването безспорно възниква съсобственост върху всяка една от наследените акции от капитала на Дружеството и тази съсобственост не може да бъде прекратена по друг начин, освен чрез доброволна делба. Поради това, считат предявения иск за установяване, че всяка една от ищците притежава отделно по 19 950 броя акции от капитала на Дружеството, за неоснователен. Не приемат довода на ищците за осъществяването на т.н. „автоматичен" ефект” на разпределение на акциите между наследниците - т.е. без да са нужни изрични волеизявления на съсобствениците за доброволна делба на акциите. Считат тезата за необоснована и фактически невъзможна. Разделяне на акциите би било обективно възможно единствено в случаите, когато математически е възможно броят на наследените акции да се подели между наследниците. Например възможно е 10 акции да бъдат разпределени между 5 наследника /по 2 акции за всеки отделен наследник/, но обективно невъзможно би било 5 акции да бъдат автоматично разпределени на 6 или повече наследника и в този случай безспорно наследниците биха притежавали не отделни акции, а съответната идеална част от тези акции и неизбежно биха упражнявали правата по тях по реда на чл.177 от ТЗ. Да се приеме за правилен „автоматичният" ефект би означавало, че българското право урежда института на наследяване на акции по два различни начина и то единствено според броя на наследяваните акции. В този смисъл счита за недопустим и лишен от всякакво законово основание опитът да се третира по различен начин съсобствеността върху налични акции в зависимост от броя на съсобствените акции, броя на съсобствениците и възможността, респективно невъзможността за точно поделяне на акциите между съсобствениците. На следващо място автоматично разделяне на акции е още правно и фактически невъзможно, тъй като при допускане на подобен „автоматичен ефект" би била застрашена правната сигурност. Това е така, тъй като не е възможно към момента на откриване на наследството да възниква съсобственост върху акциите и върху тях да се прилага режима на чл.177 от ТЗ за съвместно упражняване на права чрез общ представител и в същото време в неопределен бъдещ момент да е допустимо чрез едностранно волеизявление на един от съсобствениците този режим на чл.177 от ТЗ да бъде прекратяван.