Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9094 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 624/2026
Вид
Определение № 9094
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9094 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110100624 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес на управление: гр. София, ул. ***, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М.К. срещу А. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ***, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 87.48 евро – представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“, за имот – магазин № М-1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. ***, формирана, както следва: 1/ от сумата от 59 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.17.2023г. - 31.03.2024 г. и сумата от 14.00 евро – обезщетение за забава за периода от 31.12.2023 г. 10.12.2025 г., както и 2/ сума от 11.49 евро - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. -30.04.2024 г. и 3.13 евро – обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. - 10.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от Районен съд – Пещера № 968/12.12.2025 г. по дело № 1701/2025 г. по описа на Районен съд – Пещера и с които суми по двете главници ответницата А. И. М. се е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните доставка и услуга.

. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружества и ответницата няма подписан договор за продажба на топлинна енергия и поради това ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество. Твърди се, че ищецът е изпратил писмо покана за заплащане на 1 задълженията (П-*** г.), като ответникът не е заплатил задължението.

Ищецът посочва, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – магазин № М-1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. *** и като такъв е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно дадената в параграф 1, т. 43 ДР на ЗЕ дефиниция, но не е изпълнил задължението си да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Ищецът твърди, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва по силата на такъв договор, общите условия на който се изготвят от дружеството и се одобряват от КЕВР, като същите регулират търговските взаимоотношения между страните. Ищецът твърди, че за процесния периода са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-*** г., в сила от датата на решението.

На следващо място ищецът основава претенцията си за дялово разпределение, като се позовава на чл. 139 ЗЕ, като посочва, че за сгради в режим на етажна собственост разпределението на топлинната енергия става именно по системата за дялово разпределение, при изготвяне на изравнителни сметки на края на всеки отоплителен сезон от фирмата, извършваща дялово разпределение.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: 1. Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № ***, от което е видно какъв е размерът на дължимите суми за топлинна енергия; 2. Договор между СЕС и фирма "Техем Сървисис" ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; 3. Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение; 4. Договор между „Топлофикация София" ЕАД и фирма "Техем Сървисис" ЕООД; 5.

Удостоверение за актуално състояние на фирма "Техем Сървисис" ЕООД; 6.

Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди „Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София; 7. Писмо покана за плащане на задължения - П-***г. 8. Нотариален акт - № ***, том.3, рег. № ***, дело № 545/2018г.

Ищецът иска от съда на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да конституира като трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД – фирмата, извършваща услуга „дяловото разпределение“ на ТЕ на топлоснабдения имот.

Иска се от съда да задължи третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД на основание чл. 190 ГПК да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имота за процесния период, като се претендира, че същите се явяват необходими с оглед доказване на факта на доставка и потребление на топлинна енергия в имота на ответника за процесния период.

Иска се допускане на съдебна техническа експертиза /СТЕ/ съдебна счетоводна експертиза /ССчетЕ/.

Иска се още изискването и прилагането на ч. гр. д. № 1701/2025 г. по описа на РС Пещера.

2

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция изцяло както по основание, така и по размер. Твърди се, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.

Посочва се на първо място, че според исковата молба се касае за потребена топлинна енергия в търговски обект – магазин, като се оспорва ответницата да е потребител на топлинна енергия в този имот, доколкото липсват доказателства ответникът да е вещен ползвател на имота. Допълва се, че след като в исковата молба е прието, че става въпрос за търговски обект, продажбата на топлинна енергия следва да се осъществява по нормативната уредба, касаеща потребители на енергия за стопански нужди. Оттук следва и претендираната от ответника законова необходимост от сключен писмен договор между страните, установяващ облигационните отношения относно топлинната енергия в имота, а такъв липсва. В подкрепа на тезата си за абсолютна необходимост от писмен договор при потребление на топлинна енергия за стопански нужди ответникът е цитирал и релевантна съдебна практика.

На следващо място се посочва, че видно от предоставените от ищеца документи в имота е демонтирана отоплителната инсталация, поради което ответникът отрича ищцовата претенция за неоснователно обогатяване.

По отношение на претенциите за лихва ответникът твърди, че не е установен началният момент на забавата, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства досежно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, по който ответникът е бил поканен да заплати процесните суми. Ответникът, основавайки се на чл. 32 и 33 от Общите условия на дружеството ищец, претендира, че 30-дневният срок за заплащане на фактурите не се отнася до месечните фактури, а за общите фактури по отношение на целия отчетен период и на това основание твърди, че забава не е настъпила.

Относно претенцията за дължими суми за дялово разпределение ответникът отрича основателността поради това, че трето лице води дяловото разпределение. Ответникът твърди, че за основателността на така направената претенция е необходимо ищецът да докаже задължението на ответника да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение, както и размера и падежа на това възнаграждение. Доколкото ответникът претендира, че доказателства в тази посока не са ангажирани, иска от съда да отхвърли така направената искова претенция. С тези мотиви иска от съда да отхвърли и акцесорната претенция за лихва върху главницата.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства с исковата молба са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

С оглед изложените от ищеца аргументи за съществуването на правен 3 интерес от привличането на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца и спазването на срока за извършване на това процесуално действие съдът следва да уважи искането и да допусне „Техем сървисис“ ЕООД до участие в настоящото производство като подпомагаща ищеца страна.

По отношение на искането на ищцовото дружество за задължаване на третото лице помагач да предостави всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот, съдът го намира за относимо, допустимо и необходимо. В тази връзка и третото лице помагач следва да бъде задължено да представи изравнителни сметки и протоколи за отчет за процесния имот в процесния период.

Предвид заявените от ответната страна оспорвания – за демонтирана инсталация в имота, то следва да бъде допусната исканата съдебно техническа експертиза – като на вещото лице следва да бъде възложено да посети процесната сграда и по възможност процесния имот и да установи дали на място в имота има елементи от отоплителна инсталация, захранвана от „Топлофикация София“ ЕАД / тръби, щранг лира и т.н./ съответно дали същите отдават топлинна енергия или е налице прекъсване на тръби и други елементи на инсталацията респ. ползвана ли е топлинна енергия за БГВ, за отопление на имота, за сградна инсталация.

Предвид липсата на спор, че процесните суми не са платени не е налице необходимост от допускане на съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира, че му се дължи сумата от 87.48 евро – представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“, за имот – магазин № М-1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. ***, формирана, както следва: 1/ от сумата от 59 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.17.2023г. - 31.03.2024 г. и сумата от 14.00 евро – обезщетение за забава за периода от 31.12.2023 г. - 10.12.2025 г., както и 2/ сума от 11.49 евро - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г.

-30.04.2024 г. и 3.13 евро – обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. 10.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумите – като счита, че е обеднял с тези суми, доколкото е осигурил съответните доставка и услуга, но ответницата А. И. М. се е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна 4 енергия съответно услуга дялово разпределение,

- правна квалификация – в настоящото производство са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл. 415 ГПК: по иска за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия - правната квалификация е чл.415 ГПК във вр. с чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 59 от ЗЗД; по иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия – правната квалификация е чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД; по иска за главница, представляваща суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД; по иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че процесните суми не са заплатени от ответната страна, както и че ответницата е собственик на за имот – магазин № М-1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. *** в процесния период.