Определение № 1659 от 14.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1659 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД, ЕИК: 131233128 със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. “Иван Вазов“ № 4, представлявано от управителя Красимира Тодорова Тодорова чрез адвокатско дружество „Д. и Георгиева“ против определение № 260023/09.02.2022г., постановено от Районен съд - Несебър по гр. д.

№ 891/2020г. С това определение съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 260199/24.08.2021г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е бил предубеден. Според дружеството, минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. трябва да се определи върху материалния интерес по делото, изчислен като обща сума от цената на отделните искове, а не върху отделните искове. Аргумент в подкрепа на това твърдение, жалбоподателя извежда от използвания в нормата израз „по дела с определен интерес“. „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД иска от въззивната инстанция да отмени процесното определение и да редуцира адвокатското възнаграждение на 620,80 лева.

Препис от частната жалба е изпратен на ответната страна, която не представя писмен отговор.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД против Л.Р. К с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК.

Дружеството иска от съда да приеме за установено по отношение на ответната страна, че последната му дължи сума в размер на 5817,42 лева, представляваща: 1) неплатена такса за поддържане на общи части за 2018г. в размер на 2485,19 лева и 2) законна лихва върху тази сума за периода от 15.02.2018г. до 01.04.2020г.; 3) неплатена такса за поддържане на общи части за 2019г. в размер на 2485,19 лева и 4) законна лихва върху тази сума за периода от 15.02.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 297,53 лева. В производството пред Районен съд – Несебър ответната страна е представлявана от пълномощник. В последното по делото съдебно заседание ответникът представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1

1500 лева, от които 400 лева за заповедно производство и 1100 лева за исковото производство.

С решение № 260199/24.08.2021г. Районен съд – Несебър отхвърля исковете на „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД и осъжда дружеството да заплати на Людмила К съдебни разноски в размер на 1500 лева.

На 29.09.2021г. дружеството – ищец подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за исковото производство и иска от съда да намали същите от 1100 лева на 600 лева.

В отговор на искането, процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на претенцията. Пълномощникът на К подчертава, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и са проведени повече от две заседания, което е основание да се приложи правилото на чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004г.

С определение № 260023/09.02.2022г., постановено по гр. д. № 891/2020г. съдът отхвърля искането по чл.248 от ГПК като приема, че възнаграждението за главниците е 578 лева, а това за акцесорните претенции – по 300 лева. В резултат на това, съдът намира, че минималното възнаграждение за защитата по делото възлиза на 1178 лева.

Въз основа на изложените фактически и правни изводи, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните:

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лева – 300 лева; 2. при интерес от 1000 лева до 5000 лева – 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева; 3. при интерес от 5000 лева до 10000 лева – 580 лева + 5% за горницата над 5000 лева. В конкретния случай ищецът е предявил четири обективно съединени иска, представляващи такса за поддържане на общи части за 2018г. и мораторна лихва върху размера на таксата за 2018г.; такса за поддържане на общи части за 2019г. и мораторна лихва върху размера на таксата за 2019г. При това положение, минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е както следва: 403,96 лева за първия иск – главница за 2018г. и 300 лева за акцесорната претенция; 403,96 лева за третия иск – главница за 2019г. и 300 лева за акцесорната претенция. Общият сбор от тези суми се равнява на 1407,92 лева, което надвишава значително присъдената на ответника сума в размер на 1100 лева. По изложените съображения, определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, е правилно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че минималният размер на адвокатското възнаграждение трябва да се определи върху материалния интерес по делото, който е сбор от цената на обективно съединените искове. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки едни от тях поотделно. Според практиката на ВКС, обективирана в определение № 64/14.02.2022г., постановено от II ТО по ч. т. д. № 2695/2021г., определение № 145/05.05.2020г., постановено от IV ГО по ч. гр. д. № 4642/2019г. и определение № 90/07.02.2019., постановено от IV ГО по гр. д. № 3870/2018г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя върху цената на всеки 2 един иск поотделно, а не върху общата сума, определена като сбор от цената на отделните искове.

По изложените съображения, определение № 260023/09.02.2022г. на Районен съд – Несебър е правилно като краен резултат и трябва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V въззивен граждански състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260023/09.02.2022г., постановено от Районен съд Несебър по гр. д. № 891/2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3