Решение № 3375 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3375 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110135934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Г. А. П. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 1 800 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 373,55 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 26.07.2022 г., и сумата от 332,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2022 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 65553/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 26.07.2021 г. между Г. А. П. и трето за спора лице – „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит с номер 550426, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 1 800 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 12 броя вноски – всяка в размер на 382 лева, с краен срок по договора – 26.07.2022 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,92 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже 1 кредитодателят „Сити Кеш“ ООД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 05.04.2023 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно и чрез назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи. Първо – по делото липсват доказателства за действително сключен договор между Г. А. П. и „Сити Кеш“ ООД, като приложения по делото няма подпис на коя и да е от страните. Общите условия на кредитодателят същи не били разписани от твърдяния кредитополучател. Твърди, че сумата по кредита не е усвоена, като липсват доказателства не само за факта на усвояване, но и за начина, по който това евентуално е станало. Второ – оспорва се да е налице надлежно уведомяване на кредитополучателят – длъжник за извършената цесия, засягаща и неговото задължение. От ангажираната доказателствена съвкупност не ставало видно ищецът да е придобил вземания срещу ответника. На следващо място – предвид неоснователността на иска за главница, акцесорните претенции за лихви също се явявали неоснователно предявени. Най-после се позовава на погасителна давност. В заключение е отправена молба към съда да отхвърли исковете на ищеца в цялост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл.

414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявените положителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., с твърдяното съдържание; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответницата е възникнало задължение за връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ поставяне на ответницата в забава; 5/ прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответницата за извършената цесия; 6/ размера на претендираните суми.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на процесните вземания.

След представяне на тези принципни положения, първоинстанционният съд следва да обсъди ангажираните в хода на производството относими към предмета на спора доказателства.

По делото е приложен договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., от 2 чието съдържание се извежда, че на посочената дата е възникнала облигационна връзка между „Сити Кеш“ ООД в качеството му на заемодател и ответника Г. А. П. – като заемател.

Уговорената заемна сума е в размер на 1800 лева, с размер на всяка погасителна вноска, както следва: 3 х 60,08 лв. и 9 х 234,83 лв. Денят за плащане е четвъртък; годишният процент на разходите /ГПР/ - 47,92 %, броят вноски е общо 12; фиксираният годишен лихвен процент е 40,05 %, с дата на първо плащане 26.08.2021 г. и дата на последно плащане 26.07.2022 г. Общата сума за плащане възлиза на 2293,71 лева. Съгласно клаузата на чл. 6.1 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение по начина и по реда на чл. 33, ал. 1 ОУ. При неизпълнение той дължи неустойка в размер на 2410,29 лева – съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес.

Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за предоставяне на кредити на „Сити Кеш“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

Представена е Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сключен между „АПС БЕТА България“ ЕООД в качеството му на цесионер и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на цедент. Според съглашението цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио със вземания, описани в „Анекс 1“ към настоящия договор. Цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на настоящия договор. В общите разпоредби на договора за цесия е уточнено, че всички приложения (номерирани от 1 до 4), споменати в договора, се считат за неразделна част от същия. Последните могат да бъдат променяни само по съгласие на страните, изрично в писмена форма.

Приложено е Приложение 3 към договора за продажба и прехвърляне на вземания – пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, описани в Приложение 1 от дата 28.03.2023 г. към процесния догоовр за цесия от 05.04.2023 г., за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Представена и е разписка за извършено плащане номер 2000000263632521 от дата 26.07.2021 г. с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател Г. А. П. за сумата в размер на 1806,16 лв., с посочено основание „паричен превод към easyPay: заем съгласно дог. 550426“.

По делото е изслушано и заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира напълно, тъй като то е изготвено от професионалист в съответната област на науката счетоводство, притежаващ необходимите знания и опит, за да даде правилен отговор на поставените нему задачи, обосновано и логически подредено е, освен това е успешно защитено устно пред съда в приложение на правилото, установено в чл. 200, ал. 2 ГПК.

Експертът прави следните значими за процеса констатации. Първо – кредитът е усвоен на 26.07.2021 г., съгласно разписка за извършено плащане номер 2000000263632521 от дата 26.07.2021 г. с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател Г. А. П.. В счетоводството на наредителя не е отразено връщане на преведената сума от офис на „Еаsy Pay”, предвид което и вещото лице приема, че сумата е реално усвоена. Размерът на извършените плащания за погасяване на задължението, без да се конкретизира дали същите изхождат директно от ответника П. или от трето за спора лице, действало в интерес на ответника, възлиза на сумата от 900 лева, като експертът е уточнил, че същите са погасили следните задължения: неустойка в размер на 391,05 евро; 7,66 евро – такса по тарифи и 61,44 евро – лихви. С оглед направените плащания, непогасеният размер на вземанията сочи сумата от 1111,32 евро, от 3 които 920,32 евро – за главница, 190,99 евро – лихви. Разяснява, че размерът на годишният процент на разходите /ГПР/, ако в него се включи освен възнаградителната лихва, също и сумата за неустойка, възлиза на 698,57 %.

Други относими доказателства не са ангажирани по време на първоинстанционното производство.

В случая, ищецът „АПС Бета България“ ЕООД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника Г. А. П., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.

В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/.