Решение № 4106 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4106 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100513307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 43384/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 161 състав, поправено с решение от 11.09.2023 г., по предявени от „Софийска вода” АД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.12, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗРВКУ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че К. Т. Т. /ЕГН **********/ дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД /ЕИК 130175000/ сумата 1690.82 лева, представляваща цена на потребена вода в имот, находящ се на адрес: гр. София, жк *********, клиентски № **********, през периода 03.07.2017 г.- 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 64.86 лв.- лихва за забава върху цената на потребена вода за периода 03.08.2017 г.- 01.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 23389/ 2020 г. на СРС, I ГО, 161 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът К. Т. Т. е осъден да заплати на ищеца „Софийска вода” АД сумата 867.63 лв.- разноски за заповедното и исковото производства.

Постъпила е въззивна жалба от К. Т. Т. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Софийска вода” АД- гр. София /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Софийска вода” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 З ЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

В случая в своевременно подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК при реализиране на защитата си по същество ответникът К. Т. не е оспорил обстоятелството, че притежава вещно право върху процесния недвижим имот, респ. че е негов ползвател, както и че има качеството на потребител на ВиКуслуги в него, поради което и това обстоятелство е прието за безспорно от първоинстанционния съд в съставения на 25.10.2022 г. проекто- доклад по чл.140 ГПК /чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК/. Възраженията на ответника срещу основателността на иска се основават на твърдения за липсваща реална доставка на ВиК- услуги до процесния имот, за неспазване разпоредбите на приложимата Наредба № 4/ 2004 г. при 2 отчитане на общия и индивидуалните водомери в процесния имот, за липса на отказан от ответника- потребител достъп до процесния имот /каквото твърдение от страна на ищеца изобщо не е направено по делото/, а също и на твърдения за прилагане института на погасителната давност относно претендираните от ищеца главни и акцесорни вземания. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период К. Т. е бил титуляр на вещно право върху имота не е бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което налага приемането на извод, че през процесния период той е имал качеството потребител на ВиК- услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. в процесния водоснабден имот: апартамент № 140 на ІV етаж в бл.266, вх.Е в жк „Надежда- ІІ“- гр. София, и дължи плащане цената на доставените в него през този период ВиК- услуги.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба на ответника доводи относно обема и стойността на доставените в имота през исковия период ВиК- услуги.

Събрани са в първоинстанционното производство доказателства относно доставката на ВиК- услуги в процесния имот, като според приетите като неоспорени от страните заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи стойността им е определена въз основа на справка от система за електронно отчитане на ВиКуслуги /електронен регистър на отчетите/, на база реален отчет на монтираните в имота 4 водомера и разпределение от общ водомер. Съгласно даденото от вещото лице по съдебно- техническата експертиза заключение общото количество на доставената през исковия период от 2 години и 7 месеца в процесния имот вода е 737.63 куб.м, от които: 651 куб.м- в имота, и 86.63 куб.м- за общи нужди. Оспорване на тези експертни констатации от страна на ответника не е заявено, като при така определения обем на доставените в имота ВиК- услуги съставянето на карнети на хартиен носител от водоснабдителното дружество не е било необходимо, тъй като според направеното от вещото лице Димитрова в о.с.з. на 12.12.2022 г. уточнение при електронно отчитане на данните такива карнети не се съставят.

Доводи за недължимост на претендираните от ищеца лихви за забава и за неправилно приложение на института на погасителната давност във въззивната жалба на ответника не се поддържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

При тези съображения, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

Искане за присъждането на разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.04.2023 г., постановено по гр. дело № 43384/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 161 състав, поправено с решение от 11.09.2023 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4