Определение № 137 от 17.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600194 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3,НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП-Б., против определение № 1200 от 15.11.2024г., постановено по НОХД № 281/24г. по описа на РС-С.. Твърди се от прокурора, че обвинителният акт напълно съответства на изискванията, посочени в чл.246,НПК, като подробно са описани относимите факти и обстоятелства, рамката на обвинението и на доказване, механизма на извършване на деянията, квалифициращите обстоятелства и пр. В този смисъл се сочи от прокурора, че в хода на ДП и с внесения обвинителен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на подсъдимите. В допълнение се обсъжда въпроса, затова че първостепенният съд неправилно е отказал конституирането като частен обвинител на пострадалия П., поради наличие на предпоставките на чл.74,НПК. Ето защо се иска от прокурора отмяна на атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато за БлРП за отстраняване на процесуални нарушения.

След като се запозна с частния протест, атакуваното определение, материалите по досъдебното производство и тези по НОХД 281/24г. на РСС., окръжният съд установи следното:

В РС-С. е внесен обвинителен акт срещу В. Д. П., Л. П. П. и Д. В. Д. по 1 обвинение за извършено престъпление по чл.211,пр.1, във връзка с чл.210,ал.1,т.2, във връзка с чл.209,ал.1,пр.1 и пр.2,НК във връзка с чл.20,ал.2,НК и чл.26,НК, а по отношение на под.П.- и за престъпление по чл.309,ал.2, във връзка с ал.1,НК.

В разпоредително заседание, проведено на 15.11.2024г.във връзка с направено искане от защитника на подсъдимите по въпросите, визирани в чл.248,ал.1,НПК, състав на СРС е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитива на същия, доколкото тримата подсъдими са обвинени в извършване на престъпления в съучастие, при форма на съизвършителство и след предварителен сговор, но не е прецизирано всяко едно от обвиненията спрямо всеки от тях съобразно описаната им деятелност в обстоятелствената част на ОА. Според първостепенния съд в обстоятелствената част на ОА са описани като извършени само от един или от двама от подсъдимите престъпления по чл.210,НК, или пък от тримата, но при различна форма на съучастие. Отделно от това РС-С. е приел, че в диспозитива на ОА липсва яснота и относно това кога и къде е причинена вредата, кога и къде е налице разпореждане с паричните средства. Със същото определение съдът е потвърдил взетите на етап ДП мерки за неотклонение спрямо тримата подсъдими. Преценил е, че не следва да се произнася по приемането на предявените от част от пострадалите граждански искове и по конституирането на св.П. като частен обвинител, докато не се произнесе –в случая на обжалване8протестиране, по –горната инстанция по въпроса за връщане на делото на прокурора. В този смисъл СРС не е отказал св.П. да бъде конституиран като частен обвинител, а е отложил произнасянето във времето по този въпрос.

Недоволен от определението в частта, с която е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, както и относно непроизнасянето по въпроса за конституиране на пострадалия П. като частен обвинител е останал наблюдаващият прокурор, който в законоустановения срок - е депозирал обсъждания протест срещу акта на РС-С..

Така постъпилият в ОСБ частен протест настоящият съдебен състав намира за допустим, а по същество – за неоснователен поради следните съображения:

На първо място, с оглед правомощията на въззивната инстанция, бе 2 извършен цялостен анализ на доказателствата и материалите по делото и настоящият съдебен състав не констатира в хода на досъдебното производство да са накърнени нечии права, вкл. и при привличане на подсъдимите като обвиняеми. Налице са обаче сочените от защитата противоречия между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на същия. Несъмнено е, че когато се касае за продължавана престъпна дейност, извършена в съучастие от няколко лица, не всяко от деянията, включени в тази дейност следва да е осъществено от всеки от обвиняемите/подсъдимите. Но това трябва да бъде описано /след като се посочи, че в еди-какъв си период еди-къде си при условията на продължавана престъпна дейност подсъдимите са осъществили състав на еди-кое си престъпление/ при прецизиране на всяко едно от деянията каква е ролята и участието и въобще имало ли е такива на всеки от съучастниците. В случая обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт поотделно за всяко от деянията е посочено всеки от подсъдимите какво е направил на съответните дати и спрямо всеки от пострадалите лица. Така, за деянията по пункт 1,3,5,6 в обстоятелствената част на ОА се съдържа информация само за действия, осъществени по въвеждане на заблуждение и поддържане на същото от под.В. П. /досежно пострадалите О., Д., Б., Е./; по отношение на обвинението по пункт 4 – за участие на подсъдимите П. и Д., а по отношение на пункт 7 и 8 – на подсъдимите П.и.

Единствено по пункт 2 от ОА се съдържат данни за участие и на тримата подсъдими, като само там е описана подробно ролята на всеки един от тримата в измамливите действия спрямо св.Д.. Не е достатъчно да се посочи, че под.П. след деянието е лъгала част от пострадалите, че съпругът е в чужбина и не отговаря на обажданията им, за да се приеме, че е налице съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2,НК. Не става ясно от ОА и в какво се изразява предварителния сговор, както и каква е облагата за всеки от дейците в общата им престъпна дейност, доколкото в диспозитива на ОА е прието, че и тримата са въвели в заблуждение и поддържали същото у осем лица с цел да набавят за себе си имотна облага.

В този смисъл въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд за допуснати процесуални нарушения с внесения обвинителен акт, съществено накърняващи правата на подсъдимите, налагащи връщане на делото на РП-Б..

Няма жалба или протест против същото определение в частта относно 3 мерките за неотклонение, поради което в тази му част следва да се приеме, че същото е влязло в сила и липсва необходимост от произнасяне от настоящата инстанция.

По отношение на допълнително възведените в протеста съображения /въпреки нарочно направено искане за отмяна на атакуваното определение за това/ относно отказа на СРС да конституира като частен обвинител пострадалия П., следва да се отбележи, че решаващият съд изрично е посочил в определението си, че „отлага“ произнасянето по този въпрос, докато не влезе в сила, съотв.- не бъде отменено определението му в частта относно произнасянето за допуснатите процесуални нарушения на етап ДП. Т.е доколкото липсва изричен отказ и доколкото в правомощията на съда е въобще да не се произнесе по въпросите по ал.2 на чл.249,НПК, щом връща делото на прокурора, т.е. и въззивният съд не дължи отговор на тях.

Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3,НПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1200 от 15.11.2024г, постановено по НОХД № 281 по описа на РС-С. за 2024г., в частта с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4