Решение № 5790 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5790 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20241100509829 по описа за 2024 година

Производство по чл. 463 ГПК вр. чл. 278 ГПК.

Подадена е жалба от Е. А. С. - длъжник и съделител по изп. д. № 2024838040819 на ЧСИ М.Б., против разпределение от 05.07.2024г., предявено на 08.07.2024г.

Жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство било образувано за изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот в делбеното производство по реда на чл.348 ГПК. Съдебният изпълнител освен пропорционална такса върху продажната цена на имота по т.24 ТТРЗЧСИ начислил и такса на извършване на опис върху имота по т.20 ТТРЗЧСИ. Поддържа, че втората такса била недължима, тъй като публичната продан на неподеляем недвижим имот представлява самостоятелно производство, различно от общия изпълнителен процес, а съдебният изпълнител не бил длъжен да извършва опис на имота в тази хипотеза. Нямало данни тази такса да е била заплатена от съделителя, инициирал производството, като начисляването й представлява неоправдано утежняване на положението на всички съделители. Твърди, че е извършено некоретно разпределение на такси и разноски според дяловете им.

Взискателят и съделител И.А.Н. счита жалбата за неоснователна, тъй като двете такси били начислени за различни извършени от съдебния изпълнител действия - за опис на имота, както и върху събраната от продажбата му сума. В ТТРЗЧСИ тези такси се дължат на различни основания и били правилно начислени. Предварителното плащане на таксата не е условие за нейната дължимост, като съдебният изпълнител във всички случаи е задължен да извърши 1 опис на имота за да определи актуалната му пазарна цена, дори и същата да е посочена в изпълнителния лист.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан на допуснат до делба имот се извършва съобразно правилата на изпълнителния процес, а съдебният изпълнител винаги е задължен да извърши опис на имота. В противен случай няма как да бъде изготвена актуална пазарна оценка на имота и да бъде назначен пазач, който да пази имоти от повреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени данните по делото намира следното:

Предмет на изп.д.№ 2024838040819 на ЧСИ М.Б. са три недвижими имота: ливада в с.Мрамор, нива в с.Мрамор и апартамент № 121 в гр.София, ж.к.

„Надежда III“, бл. ****, съсобствени между И.Н. и Е. С., които с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ № 3074/2022г. на СРС, 58 състав, и въз основа на него издаден изпълнителен лист от 23.02.2024г. са изнесени на публична продан поради неподеляемост. Изпълнителното производство е образувано по молба на съделителя И.Н..

На 15.03.2024г. съдебният изпълнител извършил опис на всеки от имотите, на 20.03.2024г. на страните предявена оценка от вещо лице за стойността им, а на 01.04.2024г. обявена и впоследствие по реда на ГПК проведена публична продан.

За постъпилите суми от проданта на земеделските имоти е извършено разпределение с постановления от 28.05.2024г., които не са предмет на жалбата.

Имотът в гр.София-апартамент № 121 е възложен с постановление от 17.05.2024г. по чл.496 ГПК на наддавача П.П. за 189 960лв.

За постъпилата от проданта сума ЧСИ извършил разпределение на 05.07.2024г., приложено по делото, по следния начин:

-в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени такси и разноски по изпълнението в полза на съдебния изпълнител възлизащи на общо 8641лв., от които: 90лв.-такса за образуване на изпълнителното дело; 144лв.-такса за уведомления за предявяване на разпределение, възлагане, продан и опис по т.5 от ТТРЗЧСИ; 15лв.-държавна такса към Агенция по вписванията по т.31 от тарифата;17лв.-държавна такса за данъчна оценка по т.31 от тарифата; 30лв.държавна такса към Агенция по вписванията за удостоверение за вещни тежести по т.31 от тарифата; 600лв.-хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка за имота по т.31 от тарифата; 3366лв.- такса за опис на имота по т.20 от тарифата; 4343лв.пропорционална такса за извършване на публична продан на делбен имот от по т.24 от тарифата и 36лв.-такса за изготвяне на разпределение по т.13 от тарифата.

Вписана е забележка, че таксите и разноските са удържани от съделителите съобразно дяловете им-1/6 идч. за И.С. и 5/6 ид.ч. за Е. С..

-в реда по чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗЗД е вземането на Столична община за дължим данък върху имота в размер на 18лв., която сума следва да се приспадне от дела на И.С..

-останалата сума от 172 319лв. е разпределена между съсобствениците според дяловете им: на И.С. сумата 28 701.83лв. и за Е. С. сумата 143 599.17лв.

2

При тези фактически обстоятелства съдът намира от правна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват първо вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Привилегията касае конкретен имот, а в определени хипотези, ако например е осребрена най-скъпата вещ, и други разноски на първоначалния взискател, общи за изпълнението. Съгласно т. 6 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС тук се включват разноските насочени към осъществяване на публичната продан /възбрана, опис, оценка и др./, а ако продаваната вещ е „най-скъпата“ и таксата за образуване на изпълнителното производство и разноските за адвокатско възнаграждение, когато се претендира такова.

В случая с жалбата се оспорва начислената такса за опис на имота по т.20 от ТТРЗЧСИ с аргумент, че не се дължи, защото публичната продан на съсобствен недвижим имот по чл.348 ГПК е специално изпълнително производство и няма необходимост от извършване на опис.

Жалбата е неоснователна.

Публичната продан на съсобствен неподеляем недвижим имот е правно средство за неговото осребряване с цел ликвидиране на съсобствеността и получаване от съделителите на паричен еквивалент за своите дялове. Освен предоставената с чл.348 ГПК възможност съделителите да участват при наддаването, законът не съдържа особени процедурни правила относно провеждането й. Приложими са предвидените за изпълнителния процес разпоредби за продан на имот по чл.483 и сл.ГПК, като способ за принудително изпълнение, които съдебният изпълнител е длъжен да спази.

Предназначението на описа е да се индивидуализира имота, да се установи неговото състояние и да се оцени. Противно на наведеното в жалбата извършването му е задължителен елемент от процедурата по публична продан, за което действие е предвидено заплащането на пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1.5% от стойността на описания имот, но не по-малко от 50лв. Тази такса покрива разходите на съдебния изпълнител за извършването на описа и оценката от вещо лице и е различна от таксата по т.24 от тарифата, дължима за самата продан.

По начало таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, но съобразно разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК ако не са внесени предварително се събират от длъжника. В настоящия случай начислената такса по т.20 от тарифата, както и другите посочени в разпределението такси, не са били авансово платени от съделителя И.С., по чиято инициатива е образувано изпълнителното дело, като невнасянето им не може да служи за основание за обжалване на разпределението. Кредитор по тях се явява ЧСИ и той може да ги събере от постъпилата сума от публичната продан с предпочитание съобразно реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както е отразено в съставеното постановление по чл.460 ГПК.

При извършената проверка съдът не констатира неправилно изчисление на 3 таксите, постъпилата сума е разпределена в съответствие с чл.136, ал.1 ЗЗД при съобразяване реда на привилегиите, а останалата част разпределена според дяловете на съделителите-страни в изпълнителното производство. Поради това възражението в жалбата за некоректност в разпределението, освен неподкрепено с конкретни доводи, е и неоснователно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Е. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.Банско, ул. **** против разпределение от 05.07.2024г. по изп. д. № 2024838040819 на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4