Решение № 7168 от 03.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7168 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20241100513029 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК вр.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Образувано е по жалба на Х. И. Б.-длъжник по изп. д. № 20178480401725 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, против постановление от 30.09.2024г. за отказ от прекратяване изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като от образуването му до настоящия момент не е извършено нито едно валидно изпълнително действие, не са били внесен такси за принудителни действия, липсва годно искане на кредитора. Поддържа, че изпратените до търговски банки запорни съобщения имали единствено характер на справка, доколкото длъжникът няма вземания към третите задължени лица.

Взискателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД счита жалбата за неоснователна с доводи, че е поискал многократно изпълнителни действия в период по-малък от две години, които представляват пречка за прекратяването на изпълнителното дело.

В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, тъй като след образуване на изпълнителното дело взискателят не е бездействал, а ежегодно е искал извършване на изпълнителни действия, които не са били приложени единствено поради липса на имущество, включително секвестируемо такова, на длъжника.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано на 01.12.2017г. по молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД въз основа изпълнителен лист от 05.09.2017г., издаден по гр. д. № 23788/2017г. на СРС, 48 състав, с който Х. И. Б. е осъден да заплати сумата от 309.41лв.-главница за доставена електрическа енергия, ведно със законната лихва от 13.04.2017г. до изплащането, сумата 66.77лв. лихва за забава за периода 27.05.2014г.10.04.2017г., както и разноски по делото от 75лв. С молбата за образуване взискателят поискал от съдебния изпълнител да наложи запори върху вземанията на длъжника от търговски банки и тези за трудово възнаграждение, да наложи запори и възбрани върху притежавани от длъжника недвижими имоти и МПС, както и да извърши опис и да изнесе на продан движими вещи на длъжника. Запорното съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД е получено на 07.12.2017 г. /л. 15/.

След образуване на делото с молба от 07.10.2018г. взискателят поискал налагането на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки, както и насрочване на опис на негови движими вещи, а с последващи идентични молби от 19.08.2019г., 30.09.2020г., 05.10.2021г. и 24.01.2023г. поискал отново налагането запор върху вземания на длъжника в търговски банки, върху вземания за трудово възнаграждение, налагане на запори и възбрани върху притежавани недвижими имоти и МПС, както и извършване на опис и изнасяне на продан на движими вещи на длъжника.

На 26.09.2024г. длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановен от ЧСИ отказ, предмет на обжалване в настоящото производство.

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване /т.

10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество.

Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на ВКС/.

2

В случая от представения препис на изпълнителното дело е видно, че периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани валидни изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, последното от което е поискано на 24.01.2023г.

Противно на изложените в жалбата доводи, в т. 11 от ТР от 26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.

При невнесена такса ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, а когато последният не отговаря за нея - може да се претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от нейния размер. От друга страна, невнасянето на таксите не може да се приеме за поведение от страна на взискателя осуетяващо изпълнителното действие с последица заличаването му с обратна сила. Ако наистина е имало несъбрани такси съдебният изпълнител е следвало по аргумент от чл. 426, ал. 3 ГПК да уведоми за това взискателя и да му осигури възможност за тяхното плащане.

В т.5 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, е посочено, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В мотивите към решението е прието, че съществуването на вземането не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. При налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува, като запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК.

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното, Софийски градски съд.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Х. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.****, по изп. д. № 20178480401725 по описа на ЧСИ Р.А., с район на действие СГС, против постановление от 30.09.2024г. за отказ да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4