Определение № 3285 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3285 гр. София, 10.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503264 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 132973/07.11.2025 г. на А. Л. М., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 18680/02.10.2025 г., по в.ч.гр.д. № 9534/2025 г., на СГС, ЧЖ- I-3 възз.с., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 171804/27.05.2024 г. и е прекратено производството по ч.гр.д. № 9534/2025 г. на СГС.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение било нищожно, недопустимо и неправилно.

Не било налице правно основание или логика да се ограничава правото на страната да иска нищожност на издадена заповед за изпълнение по пътя на инстанционния контрол и без да е необходимо да се образува друго производство. Твърди, че бил лишен от възможност да иска нищожност на заповедта за изпълнение. Още излага, че част от оставената без разглеждане частна жалба е насочена срещу присъдените с издадената заповед разноски и като такава се явява допустима, противно на приетото от съда. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Ястребец", № 23Б, депозира отговор вх. № 139849/21.11.2025 г., в който счита частната жалба за неоснователна и необоснована. Счита, че в мотивите си съдът подробно и съобразено със съдебната практика е постановил определението си. По същество моли за оставяне на частната жалба без уважение.

Въззивната частна жалба е депозирана в границите на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на жалбоподателя на 31.10.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:

По въпроса за нищожността на съдебното решение разяснения са дадени в Решение № 248/11.06.2012 г., по гр.д. № 572/2011 г., на ВКС, IV ГО. В него е посочено, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.

Безспорно е, че посоченото разрешение е валидно за всеки акт на съда, с който приключва производството. В случая съдът намира, че обжалваният съдебен акт – определение, е постановен от законен състав на компетентния съд, в изискуемата форма и е подписан, поради което е валиден. Актът е постановен в изпълнение на служебно вмененото задължение на съда да извършва преценка за допустимостта на производството, поради което е и допустим.

По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:

В производството по ч.гр.д. № 15839/2024 г., на СРС, 81 с. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 11240/15.04.2024 г., по силата на която разпоредено длъжникът А. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 4440.98 лв., главница за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата 621.28 лв., обезщетение за забава за периода 15.08.2022 г.

– 01.02.2024 г., дучана 63.10 лв., главница за цена на дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата 11.99 лв., обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 01.02.2024 г. и разноски по делото, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 30.04.2024 г. като срещу нея, в границите на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е постъпило възражение вх. № 171794/27.05.2024 г.

СГС е сезиран с частна жалба вх. № 171804/27.05.2024 г., по която е образувано производството по в.гр.д. № 9534/2025 г., на СГС. В нея са наведени оплаквания за нищожност на издадената заповед, обосновани с неизпълнение на задължението на заповедния съд да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, с възражения срещу съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед и с твърдения за липса на пасивна процесуална и материалноправна легитимация по заявлението. В жалбата също така се съдържа част, в която оплакванията са насочени срещу присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното Определение № 18680/02.10.2025 г., частната жалба е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Произнасянето е обосновано с мотиви, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските като при наличието на подадено възражение срещу нея оплакванията срещу валидността й ще подлежат на разглеждане и преценка в производството по иска за съществуване на 2 вземането, предмет на заповедта.

Произнасянето се преценява като правилно отчасти.

Съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. При възникнал спор защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК и в рамките на исковото производство при предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 422 ГПК. При невъзможност да подаде възражение, длъжникът може да осъществи защитата си чрез възражение пред въззивния съд при наличие на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 423 ГПК. Законът предвижда и възможност за оспорване на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по исков ред, съгл. чл. 424 ГПК. Посочената законодателна уредба води до извод, че заповедта за изпълнение подлежи на оспорване само по предвидения специален ред и правила, но не и по пътя на инстанционния контрол – чрез обжалването й, освен в частта за разноските.

Правилно съставът на СГС е посочил, че всички възражения на длъжника срещу издадената заповед и съществуване на вземането, при наличие на упражнено право по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, какъвто е и настоящият случай, подлежат на разглеждане в границите на исковото производство по иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК. В границите на това производство на разглеждане биха подлежали и възражения за нищожност на издадената заповед за изпълнение. Това е така, защото при липсата на процесуален ред за обжалване на самата заповед, то няма как по пътя на инстанционния контрол да бъдат разглеждани възражения срещу валидността й. В същия смисъл са и разясненията, дадени в т. 11а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС като изброяването на възраженията, посочени като подлежащи на разглеждане е само примерно.

Нещо повече, съдебната практика, обективирана в Определение № 64/23.01.2015 г., по ч.гр.д. № 141/2015 г., на ВКС, IV ГО приема, че влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК макар и да няма характер на съдебно решение, има някои от последиците, присъщи на решенията – изпълнителна сила и невъзможност същия спор да бъде разрешаван от съда, освен при новооткрити обстоятелства. Поради което на поставения въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване е даден отговор, че макар и разпоредбата на чл. 270, ал.

2 ГПК да визира изрично само съдебните решения, нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на гр. 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен срещу заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение.

Следователно неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че същият е лишен от право да оспорва валидността на издадената заповед и такъв процесуален ред липсва, поради което съобразно практиката на СЕС следва да бъде създаден от националните съдилища. На съда е известна посочената от жалбоподателя практика на СЕС, но същата в случая не може да намери приложение, доколкото както се посочи по-горе процеусален ред е налице, макар и той да не е желания от страната.

Поради изложеното в предходните абзаци постановеното от състава на СГС определение, в частта с която депозираната срещу издадената заповед частна жалба вх. № 171804/27.05.2024 г. е оставена без разглеждане като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

3

Що се касае до частта от частната жалба насочена срещу присъдените в заповедното производство разноски на заявителя, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК в тази част заповедта подлежи на инстанционен контрол. Съобразно указанията и разясненията дадени в т. 12 от ТР № 4/2013/18.06.2014 г., на ВКС, ОСГТК при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Както бе посочено в случая е налице подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта, поради което произнасянето на СГС по частната жалба в тази й част е обусловено от факта ще бъде ли предявен иск за установяване съществуването на вземането и какъв ще бъде резултата от него. В този смисъл оставянето на частната жалба без разглеждане се явява незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено като съставът на СГС ще следва да съобрази произнасянето си по частната жалба с указанията, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013/18.06.2014 г.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 18680/02.10.2025 г., по в.ч.гр.д. № 9534/2025 г., на СГС, ЧЖ-I-3 възз.с., в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 171804/27.05.2024 г. в частта й, насочена срещу присъдените със Заповед по чл. 410 ГПК № 11240/15.04.2024 г. разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт и е прекратено производството по ч.гр.д. № 9534/2025 г. на СГС.

ВРЪЩА в.ч.гр.д. № 9534/2025 г., на СГС, ЧЖ-I-3 възз.с като при произнасянето си съдът следва да съобрази разясненията дадени в т. 12 от ТР № 4/2013/18.06.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18680/02.10.2025 г., по в.ч.гр.д. № 9534/2025 г., на СГС, ЧЖ-I-3 възз.с. в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4