Разпореждане № 1755 от 06.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1755 гр. Несебър, 06.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100669 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образува се по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК: 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. И. Г. за заплащане на следните парични вземания по договор за потребителски кредит № 40023801958/23.02.2024 г.: главница в размер на 295.55 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025 г. до изплащане на вземането; договорно възнаграждение в размер на 30.88 лева за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г.; възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 122.70 лева; възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 150.00 лева; такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер н а 30.00 лева; такса по извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска в размер на 200.00 лева.; лихва за забава в размер на 34.24 лева за периода от 16.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; законна лихва в размер на 27.00 лева за периода от 15.01.2025 г. до 21.05.2025 г.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл.

104 ГПК и са спазени изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1 ГПК.

Kато съобрази изложеното съдът намира, че в разглеждания случай твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл. 410 от ГПК точно индивидуализират претендираните вземания по основание и размер за всяко от отделните пера. Посочени са начинът и периодът на формиране на акцесорните вземания. Т.е. налице е формална 1 редовност на заявлението, за която съдът следи в заповедното производство.

Съгласно чл. 411, ал.2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките, в които е зачетено от правния и обществен ред в страната, с оглед на конкретното твърдяно от последния правоотношение и това не представлява разглеждане „по същество” на същото.

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

От направените уточнения от страна на заявителя с молба с вх. №5398/04.06.2025 г. се установява, че претендираните със заявлението вземания за услуга „Фаст“ и „Флекси“, такси за извънсъдебно събиране на вземането и такса за забава с повече от 90 календарни дни, не са включени в посочения в договора за кредит ГПР. Тези вземания безспорно са свързани с договора кредит и е следвало да бъдат отразени в ГПР, като основен ориентир за потребителя в икономическата тежест на кредита. От това следва изводът, че посоченият в договора размер на ГПР е некоректен, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита, а отделно от това се формира от вземания, които са нищожни, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК. Некоректно посоченият ГПР следва да се приравни на липса на ГПР, което води на основание чл. 22 от ЗПК до недействителност на целия договор за кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От уточненията на заявителя се установява, че потребителят заплаща общата сума от 772.46 лева, които отнесени към главницата от 700.00 лева, погасяват същата изцяло.

Заявлението следва да се отхвърли изцяло. Разноски не следва да се присъждат.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №5022/22.05.2025 г. на „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК: 175074752 срещу М. И. Г. за издаване на заповед за изпълнение за следните парични вземания по договор за потребителски кредит № 40023801958/23.02.2024 г.: главница в размер на 295.55 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025 г. до изплащане на вземането; договорно възнаграждение в размер на 30.88 лева за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г.; възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 122.70 лева; възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 150.00 лева; такса за 2 извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; такса по извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска в размер на 200.00 лева.; лихва за забава в размер на 34.24 лева за периода от 16.03.2024 г. до 15.01.2025 г.; законна лихва в размер на 27.00 лева за периода от 15.01.2025 г. до 21.05.2025 г.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл. 414 и чл.

414а от ГПК.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл.

415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3