Решение № 3584 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3584 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330115187 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Устои“ ЕАД, срещу Т. И. Г., с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4198,16 лева - главница, дължима по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между „Устои“ ЕАД от една страна като заемодател и от друга П. М.

Т. като заемополучател, и Н. П. П. и Т. И. Г. като поръчители, сумата в размер на 1080,20 лева – договорна лихва за периода 15.06.2024 г. – 15.11.2024 г., 71,52 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2024 г. – 06.12.2024 г., 233,33 лева – наказателна лихва за периода 15.06.2024 г. – 06.12.2024 г., 32,78 лева – неустойка по чл. 14, ал. 5 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 494/22.01.2025 г. по ч. гр. д. № 21920/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между „Устои“ ЕАД от една страна и от друга П. М. Т. като заемател, и Н. П. П. и Т. И. Г. като поръчители бил сключен Договор за паричен заем № **/** г., по силата на който ищецът предоставил на заемополучателя сумата в размер на 2556,46 евро, равняваща се на 5000 лева, при ГЛП в размер на 30,00 %. Заемната сума била за ползване на бизнес нуждите на заемополучателя. Съобразно нормата на чл. 3, ал.2 от договора се дължала еднократна такса в размер на 204,52 евро.

В чл. 9, ал.2 от договора било предвидено, че поръчителите отговарят 1 солидарно със заемополучателя. В чл. 11 от договора било предвидено, че се дължи такса управление на рисков заем в размер на 1 % за всеки ден просрочие на дължимата сума за главница и лихва, но не повече от 14 дни, а съобразно чл. 12, ал.1 след 14-тия ден се дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху стойността на просрочената сума за главница и лихва. В изпълнение на задължението ищецът предоставил на заемополучателя сумата в размер на 4600 лева на ** г. След тази вноска по договора били заплатени първите осем вноски, а деветата – частично.

Навеждат се доводи, че вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми, поради което се дължала главницата в пълен размер. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е обявена надлежно предсрочната изискуемост по договора, същата се обявява с настоящата искова молба. За събиране на посочените суми срещу заемополучателя и поръчителите било образувано ч. гр. д. № 21920/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена на поръчителя Т. И. Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

В молба вх. № 68347/06.07.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.47 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 55 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е 2 изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В производството ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 83,40 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 264,32 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.

И. Г., ЕГН: **********, дължи на „Устои“ ЕАД, ЕИК: 123676736, следните суми: сумата от 2146,49 евро - главница, дължима по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между „Устои“ ЕАД от една страна като заемодател и от друга П. М. Т. като заемополучател, и Н. П. П. и Т. И. Г. като поръчители, сумата в размер на 552,30 евро – договорна лихва за периода 15.06.2024 г. – 15.11.2024 г., 36,57 евро – мораторна лихва за периода 15.06.2024 г. – 06.12.2024 г., 119,30 евро – наказателна лихва за периода 15.06.2024 г. – 06.12.2024 г., 16,76 евро – неустойка по чл. 14, ал. 5 от договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 494/22.01.2025 г. по ч. гр. д. № 21920/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Устои“ ЕАД, ЕИК: 123676736, сумата от 347,72 евро (триста четиридесет и седем евро и седемдесет и два евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на посочения едномесечен срок от връчване на препис от решението, ч.гр.д. № 21920/2024 г. на Районен съд Пловдив да се върне, 3 ведно със заверен препис от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4