Решение № 336 от 11.07.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пещера, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20255240100280 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск от И. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, "Панайот Волов" №29,ет. 3.

В исковата си молба твърди че е страна по Договор №5896338 /30.01.2023г. сключен с „ВИВА КРЕДИТ " АД.

С договора е начислена допълнителна такса за експресно разглеждане на документи, като сумата е разсрочена заедно с погасителните вноски.

Посочено е в договора и че в 3 – дневен срок от сключване на същия следва потребителят да предостави обезпечение –банкова гаранция или поръчители. Посочено е и че при неизпълнение на последното се дължи неустойка, отново разсрочена с погасителните вноски.

Твърди че на 12.03.2025г. е получила покана за незабавно плащане от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД, като се изисква да плати сума в размер на 1 511,52 лева.

Счита, че Договор за кредит е недействителен поради непосочване на действителния ГПР, тъй като таксата за експресно обслужване и неустойката следва да бъдат включени в ГПР. Поради което на основание чл. 23 от ЗПК се връща само чистата стойност по кредита.

1

Твърди и че сумата, която е била цедирана на кредитора – АКПЗ е всъщност 1 343,00 лева.

Формулира петитум да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 511,52 лева поради недействителност на Договор за паричен заем №5896338 /30.01.2023г. сключен с „ВИВА КРЕДИТ " АД.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото.

О т в е т н и к ъ т „АГЕНЦИЯ

ЗА

КОНТРОЛ

НА

ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“/ за краткост " АКПЗ"/ АД оспорва иска по основание.

Твърди, че безспорни между страните са следните факти - Договор за паричен заем №5896338 /30.01.2023г. сключен с „ВИВА КРЕДИТ " ООД.

Твърди че оспорените клаузи не са нищожни излага съображения в тази посока. Сочи практика. Твърди изрично че посочените клаузи- за такса и неустойка не влизат в кръга допускания, които следва да се включат в размера на ГПР. Прави искане да се отхвърли иска като неоснователен, ангажира доказателства. Пратендира разноски.

Ответникът предявява и насрещен иск против И. К., да заплати сумата от 976,51 лева, представляваща остатък от неплатена главница и чистата стойност по кредита.

Твърди че на основание рамков договор за продажба на вземания от 01.12.2016г. и на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 04.02.2025г. ВИВА КРЕДИТ ООД е прехвърлило вземането към ищцата на АКПЗ ЕАД с всички привилегии и обезпечения.

Ответникът е упълномощен от ВИВА КРЕДИТ ООД да уведоми за извършената цесия. Ищцата е уведомена за извършената цесия.

Твърди, че ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 648,00 лева: главница -223,49 лева, договорна лихва – 51,11 лева, неустойка – 69,36 лева , такса за експресно разглеждане на документи – 104,04 лева. Ето защо претендира 976,51 лева.

Претендира разноски. Прави доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на ищцата.

Ответникът по насрещния иск И. К., чрез адв. Г. оспорва насрещния иск.

Оспорва рамковия договор, уведомяването на ищцата . Излага съображения по същество, сочи практика. Признава че е платена сума в размер на 648 ,00 лева. Отново излага съображения за недействително на договора за заем.

2

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иска с правна квалификация чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, и насрещен иск по чл. 79 ЗЗД.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения установителен иск от И. П. К., ЕГН ********** срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, чрез неговота намаляване к а т о цената на предявения отрицателен установителен иск е в размер на 959.52 лв.

На страните е обявено за безспорно сключването Договор за паричен заем №5896338 /30.01.2023г. сключен с „ВИВА КРЕДИТ " ООД; усвоена главница в размер на 1200 лв. ;срокът за погасяване на усвоена по договора сума е 11 вноски по 154,18 лв. , при лихвен процент в размер на 40,32 % и Годишен процент на разходите в размер на 49,35 %. ; признание за невключването в ГПР на таксата за експресно разглеждане на документи и размера на неустойката; краен срок на погасяване – 03.07.2023г. Платена сума от ищцата в размер на 648,00 лева.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От представения Договор за паричен заем Standart 14 № 589633830.01.2023 г.; Анекс № 1 към Договор за паричен заем Standart 14 № 589633830.01.2023 г.; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. сключен с „Вива Кредит" ООД, се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ищеца сумата от 1200,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 11 погасителни вноски по 154,18 лв. , при лихвен процент в размер на 40,32 % и Годишен процент на разходите в размер на 49,35 %. .

Краен срок на погасяване – 03.07.2023г. Платена сума от ищцата в размер на 648,00 лева.

3

Ответникът признава с отговора си, че разходите за ГПР не включват таксата за експресно разглеждане на документи и размера на неустойката.

Съгласно чл. 1 ал. 3 от договора кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на заявката в размер на 381,48 лева.

С настоящия договор се рефинансира предходен договор за паричен заем от 16.12.2022 г. в размер на 641,06 лева.

Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора за кредит заемополучателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави едно от следните обезпечения - физическо лице – поръчител или банкова гаранция.

В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка на основание чл. 5 ал. 2 от договора за кредит в размер на 254,32лв., разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска съгласно погасителния план към договора за паричен заем като дължимата вноска става 177,30 лева, а общата сума дължима по кредита е в размер на 1950,30 лева.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Вива Кредит“ ООД, е финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.

Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените 4 разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

5

В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната такса за експресно разглеждане на документите – 381,48лева , чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е нищожна.Този извод се подкрепя от това, че липсват доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса. Освен това не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В случая посочената такса не е включена в ГПР съгласно чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Фактът, че същата такса е включена като част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв характер скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е неравноправна и нищожна.

Отделно от изложеното следва да се посочи и че неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - поръчителство и ипотека, особен залог, ценна книга издадена в полза на заемодателя или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 6