Решение № 322 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Жулиета П. Колева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно административно наказателно дело № 20255300601448 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Решение № 554/22.05.20025г., постановено по АНД № 591/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVII н.с. обвиняемият В. Х. В. е признат за виновен в това, че на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина в 2 бр. писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва:

- на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, пред М. А. Б. – ****, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 16, ал. 4, вр. ал.1 , т. 3, вр. чл. 13, ал.1 от Наредба № Ⅰ-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в които е декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Република България;

- на 14.07.2023 г. в гр. Пловдив в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, пред М. А. Б. – ****, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно: чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични 1 документи, приет с Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, поради което на основание чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, вр. с чл.78а, ал.1 НК, вр. с чл.378 ал.4 т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева. Съдът е осъдил обвиняемия да заплати съобразно чл. 189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 120,00 лева.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия – адв. Р. Д., с искане за отмяна на обжалваното решение. Иска се постановяването на ново такова, с което обвиняемият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Препраща се към изложените доводи от защитата в хода на съдебните прения в производството пред първостепенния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият не се явява. Явява се в качеството му на защитник адв. Е. К. – преупълномощена с всички права по делото от досегашния защитник адв. Р. Д.. Поддържа така подадената въззивна жалба и отрича наличието на субективен елемент в извършеното от обвиняемия. Поддържа и изложеното от адв. Р. Д. в хода на съдебните прения пред първостепенния съд. Моли обвиняемият В. да бъде признат за невинен и оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Оспорва твърдението за субективна несъставомерност на деянието, за което излага съображението, че неверните обстоятелства, които обвиняемият е декларирал, са били в неговата сфера на познание. Пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в съдебно заседание, изложеното в сезиращата го жалба, както и като служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В. Х. В. бил правоспособен водач на моторно превозно средство с категории АМ, В1 и В, като и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № ***, издадено на ****г. от ОД на МВР - Пловдив. От дълги години обвиняемият В. преимуществено живеел в Кралство Великобритания, където работил. През 2019г., след като придобил цитираното по-горе СУМПС, обвиняемият отново напуснал Република България и се установил на територията на Кралство Великобритания.

По време на престоя си в Кралство Великобритания обвиняемият заявил желание за замяна на своето свидетелство за управление на МПС /български 2 образец/ с такова, издадено от компетентните власти в Кралство Великобритания. С оглед въведените изисквания обвиняемият изпратил по пощата на английските власти издаденото му на ****г. в Република България свидетелство за управление на МПС с № *** за издаването на английско свидетелство за управление на МПС.

На 12.07.2023г. обвиняемият В. се прибрал за кратко в Република България и тъй като заявеното от него свидетелство за управление на МПС (английски образец) все още не му било издадено от властите в Кралство Великобритания, решил да се снабди с ново такова, издадено от Министерството на вътрешните работи на Република България. В тази връзка решил да заяви пред компетентните органи, че е изгубил предишното си свидетелство за управление на МПС, за да му бъде издадено ново такова, въпреки че бил наясно с факта, че е предал свидетелство си за управление на МПС с №*** на компетентните власти в Кралство Великобритания и може да получи информация от тях.

На 14.07.2023г., обвиняемият се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, където обяснил на свидетелката М. Б. – ****, че е изгубил българското си свидетелство за управление на МПС с №*** по пощата и поискал да му бъде издадено ново. Заявил, че живеел преимуществено в Кралство Великобритания, при което му било обяснено, че за да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС от българските власти, е необходимо да е установил обичайното си пребиваване в Република България, което означава, че през последната календарна година е следвало да е пребивавал поне 185 дни на територията на Република България. Въпреки факта, че в периода от 14.07.2022г. до 14.07.2023г. обвиняемият В. е нямал общ престой на територията на Република България в размер на 185 дни, респективно не бил установил обичайното си пребиваване в Република България, същият решил да не се съобрази с указанията и да се опита да се снабди с българско свидетелство за управление на МПС.

В тази връзка обвиняемият заявил на свид. Б., че искал да му бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС, тъй като си бил изгубил издаденото с № *** по пощата. Свид. Б. от своя страна му предоставила празна бланка на Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, както и бланки на Декларация за обичайно пребиваване в Република България и Декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на български лични документи. Съобразно изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, чл.

160, ал. 1 ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, обвиняемият попълнил декларация с дата 14.07.2023г., в която заявил, че притежаваното от него СУМПС е изгубено, макар че в действителност същото било изпратено по поща на властите в Кралство Великобритания за издаването му на свидетелство за управление на МПС - английски образец. Попълнил и втора Декларация с дата 14.07.2023 г. на основание чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 16, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т.

6 от Наредба №1- 157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която посочил, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Обвиняемият попълнил собственоръчно Заявление за издаване на документ за самоличност, което 3 било регистрирано с вх. № 10401/14.07.2023г., към което приложил гореописаните два броя декларации от 14.07.2022г.

Документите били подадени до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, като били приети и обработени от свид. М. Б., заемаща длъжността ****.

Въз основа на подадените документи, на 17.07.2023г. от ОД на МВР Пловдив на обвиняемия В. било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № ***, което му е било връчено лично в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив на 18.07.2023г.

Впоследствие изпратеното на властите в Кралство Великобритания свидетелство за управление на МПС с № *** било изпратено по надлежния ред в Главна Дирекция Национална Полиция /ГДНП/.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, предмет на която били Декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП /л.40 ДП/, Декларация по чл. 160 ЗДвП /л. 75 ДП/, заявление-декларация за издаване на дубликат на контролен талон към СУМПС /л. 41 ДП/ и заявление за издаване на СУМПС вх. № 10401/14.07.2023г. /л. 74 ДП/. Съгласно заключението на назначената експертиза ръкописният текст и подписите, положени в гореизброените документи, са изпълнени от обвиняемия В..

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите В. Б. и М. Б. /разпитана и в хода на проведеното съдебно следствие/, частично от обясненията на подсъдимия, от заключенията на изготвената в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – характеристична справка и справка за съдимост за обвиняемото лице.

Извършеният от първоинстанционния съд доказателствен анализ е подробен и коректен. Първата инстанция е обсъдила всички събрани доказателства и аргументирано е изложила кои от тях и в кои техни части кредитира с доверие. Събраните по делото доказателства позволяват формиране на категоричен и безспорен извод относно авторството на деянието и вината на обвиняемия.

В мотивите си контролираната съдебна инстанция правилно е оценила показанията на свид. М. Б. като последователни, логични и безпротиворечиви.

Именно чрез тези показания е внесена яснота относно процедурата, която следва да бъде изпълнена за издаване на дубликат на българско СУМПС.

Правилно съдът се е доверил и на показанията на свид. В. Б.. Цитираните гласни доказателства кореспондират с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

Първостепенният съд е анализирал обясненията на обвиняемия и е достигнал до правилния извод, че същите в по-голямата си част оформят негова защитна версия. Поради това коректно е възприето, че частично същите са недостоверни, както и че не са обективни.

По отношение на инкриминираната декларация за обичайно пребиваване резонно районният съд е акцентирал на наличието на разяснителна бележка в документа. Посоченият текст ясно и подробно дава отговор на въпроса какво ще рече обичайно местопребиваване в Република България, поради което и изолирано е останало становището на обвиняемия и защитата, че е бил подведен от обслужващата го служителка. В проведения в 4 съдебно заседание разпит на свидетелката М. Б. същата заявява, че устно обяснява на гражданите какъв брой дни от една календарна година е следвало да пребивават в България, за да се счита, че обичайното им пребиваване е на територията на страната. Предоставянето на съдействие от служителката под формата на разяснения не се равнява на твърдяното от защитата насочване относно това какво да бъде вписано в процесната декларация. Нещо повече – след като обвиняемият не е пребивавал в България повече от 185 дни, очевидно е било за него, че заявяването на противното твърдение в декларацията ще съставлява потвърждаване на неистина, респ. извършване на престъпление. В този смисъл не е било възможно обвиняемият да бъде „заблуден“ от когото и да е относно факта къде е пребивавал през изминалата година.