Определение № 431 от 13.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Ловеч, 13.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500208 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.419 ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от А. Л. Б., ЕГН: **********, адрес с.О., ул.

„Авксентий Дацин“ № 13, срещу Разпореждане от 06.10.2022г.постановено по ч.гр. № 689/22 г. на Троянски районен съд, въз основа на което е издадена заповед № 350/22 г. по чл.417 ГПК за незабавно изпълнение на основание чл. 419 от ГПК. Моли да бъде отменено посоченото разпореждане на Троянски районен съд, с което е уважена молбата на кредитора за незабавно изпълнение. Моли на основание ал. 3 на чл. 419 ГПК съдътъ да приеме, че вземането се основава на неравноправна клауза на договор с потребител. Посочва, че е изплатил цялото задължение към кредитора, като е погасил предсрочно кредита в деня на получаване на заема. Няма вина,че неволно или умишлено внесената сума служителката я е отнесла по друга сметка. Изтъква, че договорът за кредит е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи – в договора е включена неравноправна клауза -т.7.1 такса „оценка на риска" от 431.99лв.;

Определен е годишен лихвен процент 30.56% - над законово допустимия; Определена е застрахователна премия 599.94лв - 1/6 от размера на кредита, което противоречи на закона и морала; годишният процент на разходите в договора е посочен на 48.93% и следва да върне 5814.75лв., а при математически изчисления действителната сума е 1467.90лв. за 1г., - за 1,5 години сумата е 2201.85лв плюс главницата 3000лв или реално следва да върне 5201.85лв. + 599.94лв такса оценка на риска, като се получава обща сума за връщане -6246.74лв, или действителният ГПР е значително над 50%.

Прилага договора за кредит, жалба, разпечатка от движение по сметка от дата 29.11.2019 г.; 3 бр. вносни бележки, саморъчно направени изчисления служителката на 1 банката.

В срока по чл. 279, вр. чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, ЕИК ***, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юриск. Мартин Недков. Считат подадената частна жалба за неоснователна. При произнасяне по молбата за допускане на незабавно изпълнение на заповед, съдът е проверил дали е представен документ, попадащ след изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; дали заявлението изхожда от лицето, което има вземане от длъжника и дали искането е насочено към последния.

Законосъобразно въз основа на нея е формиран извод, че са налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед. Приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на длъжника по процесния договор, е документ сред посочените в чл.417 т.2 ГПК.

Същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, и е редовно от външна страна - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените, както и останалите непогасени вноски, за датата на изискуемост получаване на уведомлението, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към датата на съставянето му, включваща главница, лихви и неустойки, както и периода, за който се претендират. То носи печата на банката - заявител и подписа на длъжностното лице на банката по пълномощие, което го е съставило /като това лице носи отговорност за достоверността на информацията в счетоводния документ- чл.11 от ЗСч./. Следователно, представените със заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение, като този извод се налага недвусмисленото от съдържание на тези документи, а не се налага те да бъдат тълкувани.

Спорните аспекти, касаещи същество на паричното вземане подлежат на разглеждане в исковото производство по чл.422 ГПК с разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост, като към момента вече е образувано исково производство.

Предвид, че с частната жалба не е отправено искане за спиране, отговарящо на някоя от предвидени в закона хипотези, а се иска единствено отмяна на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, жалбата се явява неоснователна и молият съда да я остави без уважение.

Ловешкият окръжен съд като обсъди жалбата и доказателствата, намиращи се в ч. гр.д. № 689/ 2022 година по описа на Троянския районен съд и приложените с частната жалба, намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 419, 2 ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ***, - София, е подало на 03.10.2022 г. (клеймо 30.09.2022 година) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу А. Л. Б., от с.О., Община Троян, Област Ловеч, за парично вземане в размер на 2 223.34 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 7000978582 от 21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 319.53 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.01.2021г. до 25.11.2021г.; сумата 379.08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2021г. до 20.09.2022г., сумата 58.44 лева, платена платена държавна такса и 100.00 лева, представляваща юрис консултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводни книга, пълномощно № 0207-121283/ 08.12.2021г.; договор за потребителски кредит № 7000978582/ 21.05.2019 г. ; рамков договор за платежни услуги на физически лица; декларация; преддоговорна информация за програма „Защита живот безработица/ хоспитализация; застрахователна полица потвърждение за приемане и съгласие; заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

Троянският районен съд е издал заповед № 350/ 06.10.2022 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в закрито разпоредително заседание по ч.гр.дело № 689/ 2022 година, като е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането по чл.417 и сл. от ГПК и на основание чл.418 от ГПК е разпоредил длъжникът А. Л. Б., от с.О., да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ***, посочената по-горе сума. Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист.

Съгласно чл.418 ал.6 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Това е сторено на 09.03.2023 година, при условията на отказ, видно от уведомление изх. 05825/ 01.03.2023 година.

На 10.03.2023 година е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 418 от ГПК, ако вземането се основава на някой от документите, посочени в чл. 417 от ГПК, кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Проверката на съда, сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение обхваща наличието на предпоставките за издаването й – съобразена ли са 3 изискванията на чл. 410, ал.2, чл. 411, ал.2, т.2-4 и дали документът, въз основа на който са иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила изискуемост на кредита, изтекъл срок на договора, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 20.09.2022 година; пълномощно № 0207-121283/ 08.12.2021г.; договор за потребителски кредит № 7000978582/ 21.05.2019 г. ; рамков договор за платежни услуги на физически лица; декларация; преддоговорна информация за програма „Защита живот безработица/ хоспитализация; застрахователна полица потвърждение за приемане и съгласие; заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 419 от ГПК въззивната проверка е относно това, дали документът по чл. 417, ал.2 – извлечението от счетоводните книги е редовен от външна страна, дали надлежно удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и дали вземането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител по смисъла на чл. 419, ал.3 от ГПК.

Представеният документ – извлечение от счетоводните книги на кредитора по партидата на длъжника, подписано от оправомощено лице е редовен от външна страна.

При проверката относно наличието на неравноправин клаузи настоящата инстанция установи следното. Безспорно по делото се установява, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на закона за защита на потребителите и по отношение на него са приложими правилата на Закона за потребителския кредит и 4

Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При действието на чл. 143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Следва да се отбележи, че каузата, касаеща сумата 431.99 лева, претендирана като оценка на риска, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Липсват данни в какво точно се изразява действието, наречено „оценка на риска”, обуславящо начисляване на сума около 15 % от стойността на кредита. В този смисъл тази клауза е неравноправна и като такава е нищожна.

В договора не е посочен и размерът на възнаградителната лихва, както и какви са компонентите на погасителната вноска. В този смисъл, макар и формално да са изпълнени изискванията за информираност, в тази част договорът не отговаря на императивната нормата на чл. 147 от ЗЗП, която предвижда клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и при съмнение относно смисъла на определеното условие, то да се тълкува по благоприятен за потребителя начин, както и при сключване на предварително изготвения от банката договор, потребителят да може да повлияе на съдържанието им.