Определение № 30625 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30625 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110118734 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Р. П., с която срещу ответника М.

Б. И. е предявен в условията на евентуалност установителен иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за представителство и изграждане на имидж е прекратен с извънсъдебно изявление на ищцата.

С разпореждане № 82201/07.07.2026 г. съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в т.ч. и за излагане на конкретни съображения относно правния интерес от предявяване на иск относно развалянето на договора от страна на ищцата.

С молба от 16.07.2026 г. ищецът е изложил съображения защо предявява всеки от исковете си срещу ответницата. При така заявените от ищеца искания към съда и предприети уточнения на исковата молба, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор е бил прекратен извънсъдебно с достигане на изявлението на ищцата до ответницата, е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, с оглед което и производството по същия следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правото на иск възниква при наличие на правен спор, който следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Защитата, която ищецът получава с предявяване на установителен иск е, че възникналият между страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, като в отношенията им се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск обаче е субсидиарен, а задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес от предявяването му, който е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право или претендира отричано от него право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и за наличието му се преценява към момента на подаване на исковата молба до съда.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани 1 твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му, както и да следи за правния интерес от воденето му при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото.

В разглеждания случай, съобразявайки изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения, съдът намира, че установяването на обстоятелствата дали правото да се прекрати процесният договор е упражнено надлежно и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че е прекратен, не може да бъдат предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК.

Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е - чл. 87, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г., по описа на ВКС, I TO).

Не е налице интерес на изправната страна по договора за самостоятелно предявяване на иск за несъществуване на правоотношение, когато тя би могла да се позове на извънсъдебно разваляне на договора по исков процес за ликвидиране последиците от неизпълнението. В случая е безспорно установено, че се касае за договор, който се разваля извънсъдебно. Следователно, приложима е общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Последиците от развалянето на договора с едностранно изявление настъпват от момента на получаване на предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/, а когато срок не се изисква /чл. 87, ал. 2 ЗЗД/, договорът се счита за развален от получаването на уведомлението от длъжника.

Поради изложеното, съдът приема, че е сезиран само с един установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1, ев. пр. 3 ЗЗД (съобразно тежестта на пороците, които се поддържа да са налице и практиката на ВКС в тази насока), а в останалата част заявеният в условията на евентуалност иск не може да бъде приет за разглеждане с оглед неговата недопустимост.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. дело № 18734/2026 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав, образувано по искова молба на Н. Р. П., с ЕГН **********, в частта, с която срещу М. Б. И., в качеството й на собственик на марката „МИСИС СОФИЯ/ MISSIS SOFIA“, е предявен в условията на евентуалност иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за представителство и изграждане на имидж от 11.11.2025 г. е развален с извънсъдебно изявление на ищцата, отправено до ответницата.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на ищеца чрез адв. С. чрез ЕПЕП, а ако не е налице техническа възможност за това - на съдебния адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2