Решение № 5821 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5821 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503798 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20128127 от 31.05.2021г., постановено по гр.дело №27566/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлен предявения от М. В. Й., с ЕГН **********, срещу М. Д. П., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни клеветнически обстоятелства в производството по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV Брачен състав, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и искането за заплащане на направени от ищцата съдебни и деловодни разноски в настоящото производство. С решението е осъдена М.

В. Й., с ЕГН **********, да заплати на М. Д. П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 360 лв. с вкл.ДДС, сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - М. В. Й., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение №20128127 от 31.05.2021г., постановено по гр.дело №27566/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, като са релевирани твърдения относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че СРС, за да отхвърли предявения иск, е обосновал погрешни правни изводи при неправилен анализ на събраните доказателства и в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказвано противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в 1 разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства в дадените от нея свидетелски показания в съдебно заседание на 13.12.2019г. по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV Брачен състав. Твърди се, че използваните от ответницата изрази в свидетелските й показания, дадени в съдебно заседание на 13.12.2019г. по посоченото гр.дело, а именно, че ищцата се е обадила на бившия си съпруг В.П. и му е съобщила, че се "чувства преследвана" и "че я преследва някакъв хакер, който е влезнал в компютъра й", както и "че се връщат нещата от Дания", представляват неверни и унизителни клевети, които целят да създадат погрешна и невярна представа в съда относно психическото здраве на ищцата и способността й да се грижи за малолетното й дете К.В.П.. Поддържа се още, че поведението на ответницата спрямо ищцата е противоправно, тъй като публично е разпространила клеветнически твърдения и неверни позорни обстоятелства за наличието на психично заболяване на ищцата, което е причината да се завърне в България и по този начин е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството й, унижение, емоционална болка и страдание, както и са я злепоставили пред съда, социалните служби и обществото, тъй като са създали невярна представа относно качествата и способността й като родител и като личност. Твърди се още, че е доказана причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата вреди и поведението на ответницата. Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.

Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - М. Д. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Д., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Наведени са аргументи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като фактическите изводи на съда напълно съответстват на съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, спазени са разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Излага се, че при доказателствена тежест за ищцата по делото не са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 ЗЗД. Твърди се, че не е налице и не е доказано каквото и да е било противоправно действие, извършено от ответницата, тъй като при доказателствена тежест за ищцата по делото не е установено, че ответницата е разпространявала клеветнически обстоятелства относно ищцата касаещи психическото й здраве. Поддържа се, че в свидетелските показания на ответницата, дадени в съдебно заседание на 13.12.2019г. по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV Брачен състав, не се съдържа излагане на информация за факти и обстоятелства за наличие на болест, от която страда ищцата, съответно по никакъв начин не е засегната честта и достойнството й. В този смисъл се излага, че поведението на ответницата не може да се определи като противоправно, респективно виновно. На следващо място се твърди още, че от събраните доказателства не се установява неимуществените вреди, които ищцата твърди, че е претърпяла, да са настъпили и да са в пряка причинна връзка с процесните изрази, използвани от ответницата в свидетелските й показания, дадени в съдебно заседание на 13.12.2019г. по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV 2

Брачен състав. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения деликт. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Предявен е от М. В. Й., с ЕГН **********, срещу М. Д. П., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства, съдържащи се в свидетелски показания, дадени в съдебно заседание на 13.12.2019г. по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV Брачен състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищцата (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че е налице противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства, съдържащи се в дадени от нея свидетелски показания в съдебно заседание на 13.12.2019г. по гр.дело №10702/2019г. по описа на СГС, ІV Брачен състав, респективно, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи 3 ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло и препраща на основание чл.272 от ГПК към изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за недоказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, които са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства, на основание на които е прието, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По законосъобразността на обжалваното решение, съдът приема следното:

Спорният по делото въпрос с оглед наведените във въззивната жалба конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, се свежда до факта дали са доказани кумулативните предпоставки на сложния фактически състав на нормата на чл.45 ЗЗД и налице ли е основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посоченият ответник - М. Д. П. в качеството й на физическо лице. Следователно за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищцата наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца – в случая ответницата, и настъпилите в правната сфера на ищцата вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание.