Решение № 890 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330105314 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „П.“ ООД, ЕИК 115017978, против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на л. а. марка „Т.“, модел „***“, с peг. № ****, който през повечето време се използва от **** на дружеството.

Твърди, че на **** г. последният паркирал МПС на ул. „С.“ № *, гр. П., без да нарушава правилата за движение по пътищата. Когато се върнал, установил, че са налице щети по задната част на МПС, вероятно от претърпяно ПТП – по **** броня, халоген **** ****, панел *** **** и *** ****. Обадил се на тел. 112, при което на място се отзовали компетентните органи на ОД на МВР – гр. П., които чрез видеонаблюдение и свидетелски показания установили кой е извършителят и как е настъпило ПТП.

Посочва, че механизмът на ПТП се изразява в това, че на **** г., около **** ч., в гр.

П., на ул. „С.“ № *, водачът на МПС марка „М.“, модел „***“, с peг. № **** предприел маневра за смяна посоката на движение, не се е съобразил с намиращия се *** паркиран лек автомобил – собственост на ищцовото дружество, при което го ударил със своята **** част отзад **** и напуснал мястото на ПТП. След оглед и установяване на виновния водач, от органите на МВР бил съставен протокол за ПТП с № **** от **** г.

Л. а., с който били нарушени правилата за движение по пътищата и виновно причинил ПТП, имал валидна и действаща застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № ******.

Твърди, че още в деня на ПТП предявил претенция за щета пред представител на ответното дружество, вследствие на което бил направен оглед и опис на щетите по автомобила и била заведена щета № *****. Съобразно изготвения опис, настъпилите имуществени вреди по лекия автомобил, собственост на дружеството, били следните: **** 1 броня – със степен на увреждане – ремонт + боя; халоген *** **** – със степен на увреждане – подмяна; панел **** **** – със степен на увреждане – втора; стоп **** – със степен на увреждане – подмяна.

Сочи, че от ответното дружество получил обезщетение в размер на 462.47 лева, което не отговаряло на реално претърпените имуществени вреди, поради което подал жалба на основание чл. 108, ал. 6 КЗ и поискал да бъде доплатена реално дължимата сума. В отговор получил писмо отказ с изх. № ***/**** г., съобразно което щетата била преразгледана, като не било налице основание за преразглеждане на определения и изплатен размер на обезщетението.

Твърди, че размерът на стойността на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждане на сумата от 2462.47 лева, като се позовава на разпоредбите на чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ.

Предвид изложеното, се моли за осъждане на ответника да плати сумата от 300 лева, предявена като частичен иск от сумата в размер 2000 лева, представляваща разликата между стойността на действително претърпените вреди на МПС в размер на 2462.47 лева и изплатеното застрахователно обезщетение на стойност 462.47 лева, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба в съда – 22.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния размер от 300 лева – предявен като частичен иск от 2000 лева, на 1379.53 лева, представляващ разликата от заплатеното обезщетение до действителния размер на причинените вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като искът следва да се счита предявен за сумата от 1379.53 лева, представляваща пълния размер на претендираните имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че по повод процесното ПТП било депозирано уведомление за щета от ищеца, в резултат на което била образувана щета № ***** г., като експерти от ответното дружество разгледали претенцията, бил извършен оглед и на ищеца била заплатена сумата от 462.47 лева. Счита, че с изплащане на обезщетение в посочения размер, вредите по процесното МПС са изцяло и напълно възмездени, съобразно тяхната действителна стойност.

Не оспорва твърдените дата и място на ПТП, както и, че л.а. „*****“, рег. № **** е бил застрахован по застраховка „ГО“ в ответното дружество със ЗП № ****.

Сочи, че оглед на автомобила бил извършен на **** г., като били заснети настъпилите увреждания. Исковата сума не отговаряла на действителните стойности на предвидените за подмяна детайли към датата на настъпване на събитието.

Изплатеното обезщетение било определено по експертна оценка, съгласно методиката на застрахователя, като това било изрично заявено от ищеца в подаденото от него уведомление за регистриране на щета. Отделно, към датата на настъпване на застрахователното събитие, процесното МПС било в експлоатация повече от 17 години и не следвало да се отремонтира в официален сервиз на марката. Предявената цена за ремонт на увредените части била по завишени цени. При определяне размера на обезщетението от страна на застрахователя били взети предвид възрастта на МПС, както и увредените части и детайли, резултат единствено от ПТП.

Сочи, че в исковата молба нямало твърдения, че щетите по автомобила са отремонтирани и заплатени съответните части, като ищецът целял да се обогати 2 неоснователно за сметка на застрахователя.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния размер от 300 лева – предявен като частичен иск от 2000 лева, на 1379.53 лева, представляващ разликата от заплатеното обезщетение до действителния размер на причинените вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като искът следва да се счита предявен за сумата от 1379.53 лева, представляваща пълния размер на претендираните имуществени вреди.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За основателността на прекия главен иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежаваното от него пътно превозно средство, както и техния размер. Следва да докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за допустимост на настоящата исковата претенция.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, в т.ч., че платеното обезщетение е достатъчно за покриване на вредите, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявените искове за основателни по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на **** г. в гр. П., на ул. „С.“ № *, около **** ч., е настъпило ПТП между л. а. марка „Т.“, модел „***“, с peг. № **** – собственост на ищеца и л. а. марка „М.“, модел „***“, с peг. № ****, последното застраховано при ответното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица обективирано в застрахователна полица ******; че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура и е представил необходимите документи, за което застрахователят е образувал щета № ******* г.; че застрахователят е заплатил на ищеца по щетата застрахователно обезщетение в размер на 462.47 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 10154/16.08.2024 г./

Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – **** г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на л. а. марка „М.“, модел „***“, с peг. № **** и ответното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на л. а. марка „Т.“, модел „****“, с peг. № ****; действителният размер на причинените в резултат на ПТП щети по л. а. марка „Т.“, модел „****“, с peг. № ****.

3

Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.

Страните по делото не спорят, а и от приложения като писмено доказателство – Констативен протокол за ПТП № **** от **** г., съставен от С. В. – *** **** при Пътна полиция, се установява, че е настъпило ПТП, на **** г., около **** часа, в гр. П., ул. „С.“ № *, между паркирания л. а. марка „Т.“, модел „***“, с peг. № **** – собственост на „П.“ ООД и л. а. марка „М.“, модел „***“, с peг. № ****, собственост на ОП „Градини и паркове“, управляван от К. Д. Б., който при маневра за промяна посоката на движение, не се съобразява с намиращия се *** паркиран л. а. на ищеца, като го удря със своята **** част отзад ****, както и са настъпили имуществени вреди по л. а. „Т.“, модел „***“ – *** *** част.

От приетите по делото писмени доказателства – Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № *****, отправена на **** г. от ищеца до застрахователя – ответник, опис на техническа експертиза по щета № **** от **** г., са описани, че увредени детайли са: Броня ****/Р+Б/; халоген *** **** /П/; страница *** *** /2/; стоп ****/П/; експертна оценка за определяне на застрахователно обезщетение по щета № ***** от **** г., като е определено обезщетение в общ размер на 462.47 лева.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на което ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е заплатил на ищеца сумата от 462.47 лева.

По делото безспорно е установено, че след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на ищеца определена сума като обезщетение, която счита за правилно изчислена и справедлива. От извънпроцесуалното поведение на ответника /извършено плащане/ следва да се приеме, че същият не е оспорвал настъпването на застрахователното събитие като факт. Нещо повече – същият не е оспорил фактите, включени в основанието за плащане. Обстоятелствата при какви условия и по какви причини е настъпило процесното ПТП не са били отчетени като такива, обуславящи възможността за отказ да бъде изплатено обезщетение.

Съдът намира, че извънпроцесуалното признание на фактите, включени в основанието за плащане на обезщетението, са пречка да бъдат уважени възраженията за недължимост на претендираното обезщетение, тъй като застрахователят е признал принципната дължимост на застрахователно обезщетение.

Предвид горното, спорен е въпросът относно размера на обезщетението.