Решение № 43 от 20.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора и А. М. А. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601299 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ ПРОЛЕТКА АСЕНОВА и с участието на ПРОКУРОРА А. А. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 1299 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 19 от 24.09.2024 г. по НОХД 165/2023 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, всеки от ПОДСЪДИМИТЕ Б. С. К. с ЕГН ********** и Т. Д. Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че всеки от тях като съизвършител с другия, както следва:

На 05.02.2022 г. в гр. Монтана, ул. „Хан Аспарух“ № 58 е отнел от владението на Н.

А. А. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои движими вещи (кожена чантичка с портмоне; пари - 100 щатски долара, 10 евро, пет британски паунда и 210 лв.; документи) на обща стойност 1 278,02 лв., поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК в законовите граници от три месеца до 1 осем години лишаване от свобода ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. е бил ОСЪДЕН на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие, а ПОДСЪДИМАТА Т. Б. е била ОСЪДЕНА на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено условно по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от три години;

На 06.02.2022 г. за времето от 10:58 ч. до 12:58 ч. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление е използвал (изтеглил чрез пет транзакции парична сума общо 750 лв.) платежен инструмент (дебитна карта от Банка ДСК на Н. А. А.), определено като престъпление по чл. 249(?)а, ал. 1, пр. 5-то вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. е бил ОСЪДЕН на две години и шест месеца лишаване от свобода, а ПОДСЪДИМАТА Т. Б. е била ОСЪДЕНА на две години лишаване от свобода.

Спрямо всеки от подсъдимите е бил приложен чл. 23 от НК, като на ПОДСЪДИМИЯ Б. К. са НАЛОЖЕНИ за изтърпяване като по-тежко наказанието лишаване от свобода за две години и шест месеца при първоначален строг режим в затвор и наказанието глоба от 1 500 лв., а на ПОДСЪДИМАТА Т. Б. са НАЛОЖЕНИ за изтърпяване като по-тежко наказанието лишаване от свобода за две години (с условно отложено на основание чл. 66 от НК изпълнение за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от три години) и наказанието глоба от 1 500 лв.

Постановено е унищожаване на веществените доказателства след влизане на присъдата в сила.

Няма произнасяне по чл. 189, ал. 3 от НПК.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника (назначен) на подсъдимия Б. К. – адв.

Й. А., с искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода за всяко от двете отделни престъпления, а също така и за намаляване на наказанието, наложено за изтърпяване по реда на чл. 23 от НК, като се постанови първоначален общ режим на изтърпяване.

Присъдата е обжалвана – чрез присъединяване към жалба по реда на чл. 320, ал. 6 от НПК (ВНОХД, л. 36), и от подсъдимата Т. Б., с искане за по-леко наказание и запазване на изпитателния срок за условно отлагане на изпълнението му.

В хода на въззивното производство, след образуването му и преди даване ход на делото, настъпи смъртта на подсъдимия Б. К. (ВНОХД, л. 73).

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена поради доказаност на обвинението срещу подсъдимата Б. и справедливост на определеното й наказание, а подсъдимата Б. и назначеният й защитник заявиха, че молят за намаляване наполовина на определеното й лишаване от свобода и запазване на срока на условното отлагане на изпълнението му.

След като провери изцяло – съобразно чл. 314 от НПК, правилността на обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Относно подсъдимия Б. К., починал на ******** г., съобразно чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено – след отмяна на присъдата в частта й относно него (признаването му за виновен и осъждането му за всяко от престъпленията по чл. 194, ал. 1 вр. вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 249(?)а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК).

Във връзка с подсъдимата Т. Б. служебната цялостна проверка на присъдата установи редица процесуални нарушения, някои от които налагат отмяна на присъдата и в частта й относно подсъдимата Б. и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Процесуалните нарушения са следните:

2

Пострадалият Н. А. А. не е бил посочен в разпореждането за призоваване за разпоредително съдебно заседание (НОХД, л. 15-16); не е бил включен в списъка на лицата за призоваване за това заседание (НОХД, л. 17) и не му е била изпращана призовка (НОХД, л. 18-22); не е присъствал в откритото разпоредително съдебно заседание на 21.06.2023 г.

(НОХД, л. 23-26).

Така е нарушено правото му да се установи като частен обвинител и/или граждански ищец, желанието за което предвид процесуалните ограничения на чл. 77, ал. 3 от НПК и чл.

85, ал. 3 от НПК е възможно да се заяви най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд; това се отнася и за молбата за установяване като частен обвинител, и за предявяване на гражданския иск. Нарушението е отстранимо само от първоинстанционен съд.

Всеки от подсъдимите е бил защитаван от назначен адвокат. Назначаването първоначално е било на ДП (л. 99-101 и л. 108-110); разследващият полицай се е позовал на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, като и досега не е изяснено (необходимо вече само) относно подсъдимата Б. страда ли от недостатък и какъв – физически или психически; съобразно чл.

144, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК експертизата е задължителна ако съществува съмнение относно вменяемостта на обвиняем и/или способността му с оглед физическото му и психическото състояние правилно да възприема значимите за делото факти и да дава достоверни обяснения за тях. Такава експертиза би могла да се назначи и във въззивно производство, но при положение, че е налице основание за ново разглеждане на делото от първоинстанционен съд, въпросът за физическото и психическото състояние на подсъдимата Б. следва да се изясни още на фаза първоинстанционно производство – след преценка на съда налице ли са данни, обосноваващи такова съмнение.

В съдебното заседание на 20.03.2024 г. (НОХД, л. 66 вр. л. 69) е бил разпитан като свидетел полицейският служител Д. Р., за когото още в обвинителния акт се твърди произхода на съобщената от него по делото информация – при разузнавателна беседа с всеки от подсъдимите.

Така не е отчетена разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, че такива лица (извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР) не могат да бъдат свидетели (относно данните от разузнавателната беседа), т.е. техният разпит за съобщеното им при такива беседи е недопустим. Следвало е искането на прокуратурата да бъде разпитан Д. Р. като свидетел за тези обстоятелства да бъде оставено без уважение поради недопустимостта на разпита му в случая. Нарушението е отстранимо и от въззивен съд – чрез игнориране на тези показания предвид забраната за такива показания да бъдат доказателствено средство.

Относно М. С. Б. (ДП, л. 41 – обяснение) не е проявена никаква инициатива да бъде разпитан като свидетел – нито от разследващ полицай на ДП, нито е бил посочен от прокурор в първоинстанционно съдебно следствие, нито е бил разпитан по инициатива на съда. Следва да се използва възможността да даде показания предвид данните на ДП, че е присъствал при извършване на всяко от двете инкриминирани деяния, със съобразяване на отпадане на хипотезата по чл. 119 от НПК спрямо починалия негов брат - подсъдимия Б. К., и със спазване на останалите процесуални изисквания за разпит на свидетел.

В диспозитива на присъдата всеки от подсъдимите е осъден за престъпление по чл.

249а от НК – какъвто текст като число в закона няма. От друга страна, словесното описание на престъплението, посочено в диспозитива на присъдата като такова по чл. 249(?)а от НК, не е пълно спрямо законовата формулировка за престъпен състав на чл. 249, ал. 1 от НК (инкриминиран от прокуратурата), която формулировка е възпроизведена както в постановленията за привличане на обвиняемите (ДП, л. 104-105; л. 113-114), така и в обвинителния акт: в присъдата няма изписване на липсата на съгласие на титуляра на 3 платежния инструмент (за използването му) и няма изписване на това, че деянието не съставлява по-тежко престъпление; не са посочени (въпреки че е сторено в ОА) с индивидуализиране и отделните пет деяния – тегления на съответен банкомат, конкретизиран като свързан с определена банка и с определено местонахождение, брой тегления и обща сума чрез тях.

Така практически не е посочена (поради погрешно цифрово изписване, при това – двукратно, при всеки от подсъдимите, обвинени в съучастие) правната квалификация на престъплението, както изисква чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК, а текстовото описание на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК при всеки от подсъдимите не е пълно спрямо формулировката на това престъпление в законовия текст и в обвинителния акт. Тъй като се касае за необходимост от коригиране на диспозитив на присъда едновременно и относно обстоятелствената му част, и относно правната квалификация, това следва да се извърши от първоинстанционен съд, с дължимото внимание към текста на обвинителния акт и към формулировката (текстова и цифрова) на престъпления в НК.

При изписване в диспозитива на престъплението по чл. 249 от НК при всеки от подсъдимите е пропусната привръзката му (и) с чл. 20, ал. 2 от НК; привръзката е изрично изписана в обвинителния акт.

При първоначалното налагане на комплексното наказание, предвидено от чл. 249 от НК (лишаване от свобода и глоба), всеки от подсъдимите е осъден само на лишаване от свобода; кумулативно предвидената глоба е наложена първично едва при прилагането на чл.

23 от НК за наказанията за двете отделни престъпления по чл. 194 и по чл. 249 от НК. При ново разглеждане на делото първоинстанционен съд следва да изпълни задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – стриктно спрямо предвиденото в съответния текст за престъпление на НК.

Практически липсват мотиви на съдебния акт – няма никакво обсъждане на съдържанието на събраните доказателствени средства чрез обосноваване на позиция за характеристиките им за всяко едно поотделно и за съотношението им в обща съвкупност, включително няма никакво обсъждане на (липсата на) доказателствено значение на показанията на Д. Р., разпитан като свидетел за събрана от него при разузнавателна беседа информация. Нарушението е отстранимо само от първоинстанционен съд и е обявено за съществено от чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3, т. 2 от НПК.

В заключение: Някои от изброените по-горе процесуални нарушения ограничават правата на страна по делото, а други правят съдържанието на присъдата несъответно на изискванията на чл. 301 и чл. 305 от НПК, като тези нарушения са отстраними само от първоинстанционен съд. Поради това обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и относно подсъдимия К. наказателното производство трябва да бъде прекратено, а относно подсъдимата Б. делото е необходимо да бъде върнато на пъвоинстанционния съд за ново разглеждане.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 19 от 24.09.2024 г. по НОХД № 165/2023 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА и ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по делото спрямо ПОДСЪДИМИЯ Б. С. К. с ЕГН 4