Решение № 124 от 03.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 25

03.02.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2106 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20800/30.12.2019г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва

Решение №2925 от 08.11.2019г., постановено по гр.д.

№4533/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 567,36 лв.

(хиляда петстотин шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 233,95 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 208,56 лв. (двеста и осем лв. и петдесет и шест ст.) – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 1 567,36 лв., считано от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лв. (триста и осемдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ размер от 292,69 лв. (двеста деветдесет и два лв. и шестдесет и девет ст).

Осъден е И.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза” № 46, разноски по делото в размер на 5,01 лв. (пет лв. и една ст.).

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихвите върху него.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.

Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от въззиваемия И.К.К., чрез пълномощника адв. Иван Атанасов Иванов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Главна дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.

В съдебно заседание въззиваемият И.К.К. не се явява, не се представлява.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от И.К.К., чрез пълномощника адв. Иванов, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1837,13 лв., от които: 1650 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа, за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., получен като резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 187,13 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „младши инспектор/старши полицай в Група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г. ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 257 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 1650 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 25.10.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1567,36 лв. за положен нощен труд от 233,95 часа, ведно с мораторната лихва в размер на 208,56 лв.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., ищецът е положил 1636 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1636 часа става на 1869,95 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 233,95 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 233,95 часа възлиза на 1567,36 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху сумата от 1567,36 лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска, възлиза на 208,56 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 05.06.2016г. до 05.06.2019 г. са действали, както следва: 1) за периода от 05.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.;

Разпечатката съдържа 48 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/362ee9c5-687d-42e3-8e46-8bd0b93224a0