Решение № 449 от 31.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000371 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №97 от 17.03.2022 г.,постановено по т.д.№310/2021 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти състав,е отхвърлен иска,предявен от Н. А. Н. с ЕГН ********** против Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“АД-гр.С. с ЕИК ********* за присъждане на сумата от 120 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от Н. Н. неимуществени вреди,вследствие на смъртта на неговия брат А. А. Н.,починал на 03.08.2019 г. вследствие на пътно-транспортно произшествие,настъпило на 26.05.2019 г.,причинено виновно и противоправно от Я. Г. З. при управление на л.а. „Грейт Уол“ с рег.

№********,досежно който е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“,сключена с ответното застрахователно дружество,ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилата смърт-13.08.2019 г. до окончателното плащане.

Със същото решение ищецът Н. А. Н. е осъден да заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“АД,ЕИК *********,на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК,сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника-Я. Г. З. с ЕГН **********.

1

Срещу горното решение на ОС-П. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-Н. А. Н.,чрез пълномощника му адв. Е. А.,с която същият обжалва решението изцяло,считайки го за неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят счита за необосновани изводите на първоинстационния съд по отношение на основния спорен момент по делото,а именно дали ищецът е активно материално-правно легитимиран да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,вследствие смъртта на брат му А. Н..Конкретизира,че е необоснован,без да е направен пълен,обстоен и задълбочен анализ на свидетелските показания,крайният обобщен извод на съда,че „в случая не са доказани двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-“особено близка връзка с починалия“ и „действително претърпените от смъртта му неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите нормално присъщи за съответната връзка“.Описва подробно в жалбата си фактите,които според него се установяват от показанията на всеки един от разпитаните по делото и ангажирани от негова страна свидетели и се отнасят до създадените и съществували отношения с починалия му брат,като в този контекст поддържа довода,че с оглед на така изведените от свидетелите факти,не може да бъде приет извода на съда,че „събраните по делото доказателства не обосновават извод,че между ищеца и починалия му брат е съществувала особено силна връзка,различна и отличаваща се ярко от типичните за българския бит и култура връзки между двама братя“.Поддържа още и аргумента,че в случая е налице особена житейска ситуация,за която свидетелстват разказите на свидетелите Н.Н.,А. Н.,Н.К.,З.А. и С.Ч.,а именно:силна привързаност между загиналия и неговия брат,първият от които нямал собствено семейство и затова братята са споделяли един имот,домакинство и бит.Посочва още в тази насока,че двамата братя ги е свързвал общ покрив и общи грижи по домакинството,общи ангажименти по повод отглеждането и реализирането на продукция за общи битови нужди и цялостно споделяне на ежедневие и празници,за разлика от обичайните случаи на близост между този кръг роднини,които в зряла възраст обикновено водят съвсем самостоятелен начин на живот.

Жалбоподателят Н. Н. поддържа,че всички описани отношения са в основата на породената между него и починалия му брат особено близка връзка,излизаща извън обичайната за този вид родствени отношения.Твърди,че създалите се отношения на близост и силна привързаност между двамата братя не са били прекъсвани през целия им живот до настъпване на трагичния инцидент,което обосновало и установената психична и физическа реакция на ищеца вследствие смъртта на брат му А. и неблагоприятните за личността му последици в продължителен период след катастрофата.Твърди още,че понесените от него неимуществени вреди са сериозни с оглед интензитета и продължителността на моралните му болки и страдания.Предвид това жалбоподателят-ищец намира,че е житейски справедливо в конкретния случай да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69 г. и той да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му А..Посочва в този смисъл и съдебна практика.Развива в жалбата си аргументи и среу извода на първоинстанционния съд,че не се установява страданията на ищеца да са значително по-големи от тези,които би изпитал всеки 2 човек от загубата на обичан от него близък родственик.Като обобщение,в жалбата се съдържа довода,че на преживелия брат /т.е. на самия жалбоподател/ следва да се определи обезщетение по чл.52 от ЗЗД,като за преживял съпруг или в най-лошия случай преживяло дете.

С оглед на горните аргументи,жалбоподателят Н. моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение №97/17.03.2022 г.,постановено по т.д.№310/2021 г.по описа на ОС-П.,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което да бъде осъдено ответното дружество му заплати претендираната сума от 120 000 лв.,описана като основание във въззивната жалба,ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилата смърт13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Моли да му бъдат присъдени и направените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.Пълномощникът му адв. М.Т. /явил се в съдебното заседание на 28.09.2022 г. заедно с другия пълномощник на жалбоподателя-адв. Е. А./ моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът по въззивната жалба /ответник и по предявения осъдителен иск/Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ЕАД /наименованието е изписано съгласно актуалните вписвания по партидата на дружеството в търговския регистър/,с ЕИК *********,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В същия отговор,подаден чрез юрисконсулта на дружеството-Н. З.,е изразено становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно и обосновано,и следва да бъде потвърдено като такова.Конкретните си аргументи в тази насока въззиваемото дружество развива в отговора.Най-общо казано,същото дружество счита,че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в полза на преживял брат или сестра е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите,възприети в тълкувателното решение,постановено по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а именно-наличието на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на ВС,и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.В този контекст дружеството-ответник по въззивната жалба,счита,че в случая ищецът не е доказал описаните критерии за присъждане на търсеното от него застрахователно обезщетение и не попада в кръга на лицата,имащи право да получат такова обезщетение,поради което правилно искът му е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен.При условията на евентуалност дружеството моли да се вземат предвид от настоящата инстанция направените в отговора му на исковата молба възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и несъбразяването му с критерия за справедливост,заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Също така и отново в условие на евентуалност въззиваемото 3 дружество моли да бъде взето предвид и направеното от него с отговора на ИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 300 лв.

От третото лице-помагач Я. Г. З. не е подаден писмен отговор на въззивната жалба,но в съдебното заседание на 28.09.2022 г. пълномощникът му адв. Р. Д. е изразил становището,че обжалваното решение на първата инстанция е правилно и съобразено с доказателствата по делото,поради което следва да бъде потвърдено.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Процесният осъдителен иск,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен по т.д.№310/2021 г. по описа на ОС-П. от Н. А. Н.

/настоящ жалбоподател/ против ЗАД „Б.В.И.Г.“АД /с настоящо наименовение ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ЕАД/,като е поискано от ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищецадълбоки болки и страдания,вследствие смъртта на неговия брат А. А. Н.,настъпила на датата 03.08.2019 г. след усложнения вследствие на ПТП,станало на 26.05.2019 г.,причинено виновно и противоправно на датата 26.05.2019 г. от Я. Г. З.,признат за виновен за същото 4 деяние с влязла в сила присъда на ОС-П. по НОХД №1444/2020 г., I-ви н.с.,ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпила смърт-13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът Н. Н. твърди,че на 26.05.2019 г. Я. Г. З. /конституиран впоследствие като трето лице-помагач на страната на ответника/ като водач на лек автомобил марка „Грейт Уол“ и под влияние на употребен от него алкохол,е причинил ПТП,вследствие на което е пострадал брата на ищеца-А. А. Н.,който пътувал в същия автомобил на предната дясна седалка до шофьора и получил в резултат на пътния инцидент описаните в ИМ телесни увреждания.Твърди още,че вследствие на станалото ПТП,чийто механизъм е описан в исковата молба,и след настъпили усложнения брат му А. починал покъсно на датата 03.08.2019 г.По повод на процесното ПТП било образувано досъдебно производство,а след това с влязла в сила присъда,постановена по НОХД №1444/2020 г. по описа на ОС-П.,I-ви н.с.,Я. Г. З. бил признат за виновен в това,че на 26.05.2019 г. на път II 58,км 41+610,участък с.Н.-с.Т.,при управление на МПС-лек автомобил марка „Грейт Уол“ срег.№*********,е нарушил правилата за движение-чл.16,ал.1,т.1 и чл.20,ал.1 от ЗдвП,както и чл.63,ал.2,т.1,пр.1-во от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. А.