Определение № 2470 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002103388 по описа за 2025 година

Производството е образувано по касационна жалба от П. А. Б., приподписана от адвокат И.

Б., срещу въззивното решение №499/07.05.2025г. постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д.№1575/2024г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. С молба от 17.09.2025г. касаторът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Насрещната страна К. И. К. с писмен отговор, чрез адвокат Б. Б., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като не са обосновани допълнителните основания по чл.280 от ГПК. Навежда и довод, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС посочена в касационната жалба. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Окръжен съд – Варна, след частично изменение на решението на първостепенния Районен съд – Варна, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето А. П. Б. на майката К. И. К. и определил местоживеенето му при 1 нея на адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]; определил режим на лични отношения на бащата П. А. Б. с детето А. П. Б., както следва: 1/ до навършване на 7-годишна възраст: всяка нечетна седмица (започвайки броенето от началото на съответната година) за времето от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, разделени на три пъти по 5 дни, при предварителна уговорка между страните; първата половина от Коледните празници на всяка четна година и втората половина на всяка нечетна година, за времето от 09,00 ч. до 19.00 ч. в последния ден; първата половина от Новогодишните празници на всяка нечетна година и втората половина на всяка четна година, за времето от 09,00 ч. до 19.00 ч. в последния ден; по време на Великденските празници през нечетни години за времето от 09,00 ч. на Велики Петък до 19,00 ч. на Велика Събота, а през четни години от 09,00 ч. на Велика Събота до 18,00 ч. в понеделник; на рождения ден на детето (06.02) страните ще празнуват заедно, като при липса на съгласие, бащата ще бъде с детето в рамките на 4 астрономически часа, при предварителна уговорка между родителите; на рождения ден на бащата (28.01) детето ще бъде с него, с преспиване, за времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден; на рождения ден на майката (12.03), ако се пада по време на осъществявания от бащата режим, същата следва да прекара с детето времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден; 2/ след навършване на 7-годишна възраст: всяка нечетна календарна седмица (започвайки броенето от началото на всяка съответна година) за времето от 12.00 часа в петък (но не по-рано от края на редовните учебни занятия на детето в училище, като занималнята не се включва в тях) до 20.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата взема детето от училище или от дома на майката и го връща в дома на майката; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, разделени на три пъти по 10 дни, при предварителна уговорка между страните; от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни по време на Коледните празници на всяка четна година; от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година; по време на Великденските празници през нечетни години за времето от 09,00 ч. на Велики Петък до 19,00 ч. на Велика Събота, а през четни години от 09,00 ч. на Велика Събота до 18,00 ч. в понеделник; на рождения ден на детето (06.02) страните ще празнуват заедно, като при липса на съгласие, бащата ще бъде с детето в рамките на 4 астрономически часа, при предварителна уговорка между родителите; на рождения ден на бащата (28.01) детето ще бъде с него с преспиване, за времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден; на рождения ден на майката (12.03), ако се пада по време на осъществявания от бащата режим, същата следва да прекара с детето времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден;

20мин. през ден видео разговор през приложението Вайбър, започвайки от деня следващ 2 връщането на детето от бащата; като при осъществяване на режима бащата взема детето от дома на майката и го връща обратно там. Осъдил бащата П. А. Б. да заплаща издръжка в полза на детето А. П. Б., чрез неговата майка К. И. К. в размер на 300 лв. на месец, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд приел за установени следните обстоятелства: Страните по делото К. К. и П. Б. са родители на детето А. П. Б., родено на 06.02.2021г. Към момента на образуване на производството същите били във фактическа раздяла – ищцата живеела с детето в [населено място], а ответникът – в [населено място].

С решение от 30.01.2025г. по в. гр. д. №1451/2024г. на ВОС (към преписка на ДСП) бил определен режим на лични отношения на бабата М. Б. с детето А., както следва: първа четна седмица от месеците март, юни, септември и декември, в събота от 10ч. до 18ч. без преспиване и разговори по Вайбър.

Съдът приел за установено, че с решение по в. гр. д. №349/2024г. на ВОС П. Б. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо К. К. и на същия била наложена имуществена санкция – глоба. Констатирал, че по образуваните гр. д. №1452/2024г. на ДРС и гр. д.

№1593/2024г. били издадени заповеди за незабавна защита на П. Б., като „жертва на домашно насилие“ от прабабата по майчина линия Р. Ж., съответно от страна на К. К. и майка М. К., но двете производства не били приключили с решение за извършено домашно насилие. Посочил още, че останалите водени между страните дела по реда на Закона за защита от домашно насилие не били приключили с окончателни съдебни актове.

Въззивният съд установил, че бащата П. Б. подавал десетки жалби и сигнали във връзка с детето А. П. Б. до ДСП, до министър-председателя на Република България, министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика, АСП, главния инспектор към ИВСС, главния прокурор и други. По всеки от подадените до ДСП сигнали, служителите предприемали съответните действия по отношение на родителите и детето, включително и мерки по Закона за закрила на детето.

Съдът кредитирал приобщените по делото социални доклади изготвени от Дирекциите социално подпомагане по местоживеене на родителите, от които приел за установено следното: Битовите условия в дома на бащата П. Б. били безупречни и подходящи за отглеждане на дете. В дирекцията били регистрирани сигнали по отношение на детето А., във връзка с които и след координация с ДСП – Варна същият бил насочен към ползване на социална услуга в общността. Съдът кредитирал информационният доклад от 07.11.2023г. изготвен от специалистите от ЦОП към БЧК – [населено място], според който бащата нямал нужните умения и нагласи да следва дадените му препоръки. Превес в личността му имало желанието за надмощие и натрупаните негативи към майката на сина му и нейните близки.

Въззивният съд констатирал, че според представеният пред него социален доклад от ДСП – [населено място], към датата на съставянето му П. Б. живеел в едно домакинство с М. Д. и 3 общото им дете – М., родено на .....г. В обитаваното от него жилище било осигурено всичко необходимо за отглеждането на деца и имало обособено пространство за детето А..

От доклада на ДСП – Варна съдът установил, че в дома на майката в [населено място], кв.

Н., [жилищен адрес] били осигурени необходимите хигиенно-битови условия за нормалното развитие на детето. Същото било спокойно, когато около него били майка му, баба му и прабаба му, показало привързаност, без индикации за стрес или насилие. Приел, че майката и нейните близки успешно задоволявали основните потребности на детето от прехрана, дрехи, обувки, здравни и образователни грижи. Не били констатирани рискове за здравето и живота на детето в семейството на майката, което обосновало и извода на социалните работници, че промяната в постоянното местоживеене на детето не е в негов интерес. От представения пред въззивната инстанция социален доклад от ДСП – [населено място] съдът установил, че от месец септември 2023г. К. К. живеела с детето А. в закупен от нейните родители апартамент в [населено място], кв. Н., [жилищен адрес] където имало подходящи битови условия за нормалния живот и развитие на А.. През 2023г. момчето било записано в първа група на ДГ „Д.“ [населено място], в която се адаптирало успешно. Майката полагала основните грижи за детето А., подпомагана от своите близки, като осигурявала неговите основни потребности, както и необходимите му внимание и подкрепа. Социалните работници установили привързаност на детето към всеки от родителите и липса на отчуждение, като посочили, че в негов интерес е да общува с двамата и техния близък родствен кръг. Посочили, че за запазване на неговото психо-емоционално състояние, било необходимо да бъде постигнато сътрудничество между родителите.

Въззивният състав кредитирал заключенията по допуснатите по делото комплексни съдебно психологически и психиатрични експертизи, от които приел за установено, че страните, като родители на детето А., притежавали номинално добър родителски капацитет, подходящи за оглеждането му битови условия, имали изградена емоционална връзка с него и съответни на нуждите му ангажираност и инициативност; имали обща психична пригодност да бъдат родители; липсвали данни за опасно или вредно поведение на някой тях, пряко насочено към детето. Приел, че с оглед възрастта и потребностите на детето, то се нуждаело приоритетно от майчината фигура. Между детето и майката била изградена близка и положителна емоционална връзка, детето имало позитивна нагласа към майчината фигура, когато били заедно. Съдът приел, че по делото не са установени признаци на психично разстройство на майката, която била психично здрава и без данни за фамилна обремененост.

По отношение на бащата съдът кредитирал заключенията на вещите лица, според които той също бил психично здрав, без психични или сомато-вегетативни признаци на алкохолна зависимост, абстиненция или интоксикация. Била съхранена емоционалната връзка между него и детето, както и положителното отношение на детето към бащината фигура. Съдът кредитирал обясненията на вещите лица, според които бащата имал личностни характеристики, които в някои ситуации предизвиквали у него затруднение да намери правилната линия на поведение. Установил, че начинът му за справяне с конфликти (подаване на множество жалби и сигнали до институции) бил неефективен и не водел до разрешаването им.