Решение № 760 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330110628 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. У., ЕГН ********** против И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ** с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1030,32 лева - главница по сключен между страните Договор за паричен заем от ** г., предоставен на длъжника посредством два парични превода от по 1000 лева, с платежни нареждания с референция № ** от ** г. и референция № ** от ** г., с падеж на задължението - 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1688/23.02.2024 г. по ч.гр. д. № 1480/2024 г. по описа на ПдРС, III бр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен неформален договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответницата сумата от общо 2000 лв., с два парични превода - всеки от по 1000 лв. И двата превода били направени на ** г. Ответницата направила признание, подписвайки разписка - по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, че дължи на ищцата сумата от 2000 лв., като в разписката било отразено извършено частично плащане за погасяване на заемната сума в размер на 800 лева. На 24.11.2023 г. ответницата превела на ищцата и сумата от 80 лв. Ищцата изпратила покана до ответницата чрез **, за заплащане на дължимите суми, поканата била връчена по реда на чл. 47 ГПК, като считано от 23.12.2023 г. ответницата изпаднала в 1 забава, поради което дължи и законна лихва върху претендираното вземане. За да събере вземането си, ищцата подала заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1480/2024 г. по описа на ПдРС, III бр. с. Съдът издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1688/23.02.2024 г., като разпоредил ответницата да заплати на ищцата сумата от 1120 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от ** г.; 13,54 лв. - мораторна лихва за периода 23.12.2023 г. - 23.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.01.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лв. - внесена държавна такса. Ответницата била осъдена да заплати на адв. П. и сумата от 413,35 лв.

- а.ско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Междувременно ответницата направила частични плащания в общ размер от 120 лв., както следва: на 08.03.2024 г. - 50 лв., на 08.05.2024 г. - 70 лв. и на 10.06.2024 г. - 70 лв. На основание чл. 76 ЗЗД, тъй като плащането не е достатъчно да удовлетвори вземането с плащането на сумата от общо 190 лв., ответницата погасила разноските в размер на 25 лв. държавна такса, 13,54 лв. - мораторна лихва за периода 23.12.2023 г. - 23.01.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 1120 лв. за периода 26.01.2024 г. 17.06.2024 г., възлизаща на 61,78 лв., като остатъкът от 89,68 лв. са послужили за частично погасяване на главницата, като непогасеният остатък от същата възлиза на сумата от 1030,32 лв. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което се предявява настоящият установителен иск.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

Във връзка с постъпилия по делото отговор на исковата молба е постъпило Становище от ищцата с вх. № 68845 от 19.06.2025 г., с което по същество се поддържа изложеното в исковата молба. Заявява, че между страните е реализиран фактическия състав на договор за заем. Ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение до ответницата връчена чрез ** по реда на чл. 47 ГПК. След връчване на поканата по посочения начин, последвали частични плащания от страна на ответницата. Твърди, че падежът на задължението е настъпил, ответницата не е изпълнила задължението в цялост, поради което е изпаднала в забава, ето защо дължи и законна лихва за забава.

Ответницата направила частични плащания, които не са достатъчно за да погасят изцяло дължимото, поради което е приложена нормата на чл. 76 ЗЗД. Сочи също така, че в периода от издаване на заповедта за изпълнение и подаването на исковата молба по настоящото дело, ответницата извършила плащания в общ размер на сумата от 120 лв., за което са представени извлечения от приходи по сметка от 08.03.2024 г., от 08.05.2024 г. и от 10.06.2024 г., което се явява и основание за предявяване на сума в по-малък размер.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва твърдението между страните да съществува облигационно правоотношение по договор за заем за сумата от 2000 лв. с дата ** г. Оспорва твърдението на ищеца, че превел по банков път на ответника на ** г. процесната сума със задължение същата да му бъде върната. Оспорва твърдението за приети от ответника задължения за връщане на посочените в исковата молба суми. И за двете суми от по 1000 лв. липсва официално банково бордеро, не били посочени основания за превода по съответната сметка. Оспорва получаване на твърдените суми. Оспорва твърдението за изпращане на покана от страна на ищцата до ответницата за връщане на заемни суми. На ответната страна не е връчена покана за дължими плащания и същата не е получавала такава, като няма годно волеизявление от страна на ищцата в този смисъл. Оспорва приложеното копие от Списък на изброени датирани суми, като антидатиран/без дата, че подписите не са на ответницата и че същият не касае въпросните суми предмет на спора, както и времето и мястото на съставянето му.

Оспорва приложените банкови извлечения, както и настъпването на падеж на задължението за връщане на търсените с исковата молба суми, както и основанието на заема, по който да е настъпил падеж с дата 23.12.2023 г. Оспорва основанията за прихващане на суми, за които ищецът твърде да са падежирани и ликвидни. Без правно основание ищецът прави прихващане, погасявайки със средствата, които е получил от ответната страна, задължения към себе си в заведеното заповедно производство, които все още не са възникнали по установения ред. Оспорва да е настъпил падеж на евентуално вземане на ищеца спрямо ответника, както и годно уведомяване в тази посока, което да дава основание за търсене на мораторна и законна лихва, преди образуването на настоящия спор.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1480/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав, в полза на ищеца, е издадена Заповед № 1688 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2024 г. за сумата от 1120 лева – главница, дължима по договор за паричен заем от ** г., предоставен на длъжника посредством два парични превода от по 1000 лева, с платежни нареждания с референция № ** от ** г. и референция № ** от ** г., с падеж на задължението:

22.12.2023 г.; 13,54 лева – мораторна лихва за периода 23.12.2023 г. – 23.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 3

25 лева - внесена държавна такса, като длъжникът е осъден да заплати на адв. Н. П. сумата от 413,35 лв. – а.ско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за процесуалното представителство на кредитора по заповедното производство.

В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и, установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По делото са приети като писмени доказателства: платежно нареждане от 10.06.2024 г. за сумата от 70 лева, в полза на ищцата; платежно нареждане от 24.11.2023 г. за сумата от 80 лева; платежно нареждане от 08.03.2024 г. за сумата от 50 лева; платежно нареждане от 08.05.2024 г. за сумата от 70 лева; Покана за плащане, адресирана до ответницата от 30.10.2023 г., с приложени към нея Възлагателно писмо до ** *****, за връчване на поканата за плащане, Съобщение за връчване на документи от 09.01.2024 г., Уведомление от 07.02.2024 г. и Съобщение от 06.03.2024 г., в което е посочено, че документите се считат връчени след изтичане на 2-седмичен срок от залепване на уведомлението и получаване на същите от кантората, а именно:

06.03.2024 г.; Пълномощно, по силата на което ищцата упълномощава поотделно „Коин Консулт“ ООД и адв. Н. П. по повод сключен на ** г. Договор за събиране на просрочени вземания, да събират задълженията дължими от ответницата и Уведомление до същата от ** г. в посочения смисъл; Съобщение за връчване на документи от 09.01.2024 г. адресирано до ответницата; Уведомление по чл. 47 ГПК от 20.11.2023 г., със съответните протоколи за действия на връчител към него; Разписка за получена сума 2000 лева – заем и за частични плащания по него, както следва: на 17.09. – 200 лева; на 24.11 – 100 лева, на 29.11 – 50 лева; на 15.04.2021 г. – 100 лева; на 17.07.2021 г. – 50 лева, на 09.12.2021 г. – 50 лева; на 10.04.2022 г. – 50 лева; на 10.09.2022 г. – 100 лева; на 21.04.2023 г. – 50 лева и на 26.06.2023 г. – 50 лева. След подаване на исковата молба на 18.06.2024 г. са извършени още три плащания от страна на ответницата, с платежни нареждания от 09.07.2024 г. – 70 лева; на 10.09.2024 г. за сумата от 70 лева и на 08.11.2024 г. – 70 лева /приложени към Становище с вх. № 68845 от 19.06.2025 г./; Разписка № ** от 16.01.2026 г., в която е посочено, че ответницата е превела на ищцата сумата от 357,90 евро /699,99 лева/. Извадка от Архив на онлайн плащания на **, от които се установява, че на ** г. ищцата е извършила два превода от по 1000 лева, с посочен получател – ответницата. И на двата превода е посочено, че операцията е изпълнена на 27.12.2019 г. Представени са и преводно нареждане за сумата от 1000 лева с посочен наредител ищцата и получател ответницата, изпратен на ** г. 09:47:14 часа и преводно нареждане за сумата от 1000 4 лева с посочен наредител ищцата и получател ответницата, изпратен на ** г. 09:50:24 часа. По делото е прието и платежно нареждане, от **, от което се установява, че ищцата е превела по сметка на ответницата и същата е получила сумата от 1000 лева на 27.12.2019 г. 10:11 ч. Постъпило е и писмо, изходящо от „Банка ДСК“ АД, в което е посочено, че на 27.12.2019 г. по сметката на ответницата в банката, е постъпил превод в размер на сумата от 1000 лева, с посочен наредител - ищцата.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. П.А.У. /протокол от съдебно заседание, проведено на 21.01.2026 г./.

От показанията на св. У. /с. на ищцата/, се установява, че познава ответницата като бивша близка п. на м. на с.ата му. с.ата му дала заем на ответницата в размер на 2000 лева в края на 2019 г. Нямали писмен договор. Сумата била преведена с два банкови превода по 1000 лева. Парите не били възстановени изцяло, около 800 лева са възстановени. След като с.ата му се обърнала към а. имало и други плащания.

Уговорката им била парите да се върнат до два месеца. Частичните плащания настъпили от септември 2020 г., този месец няма плащане. м. на с.ата му живее в **, от където е и ответницата, затова тя получавала плащанията. Върнатите суми по заема стигнали до с.ата му в цялост. Има извършени плащания към а.ската фирма. За сума от 800 лева на ръка получена от т. му, не му е известно. Тези плащания, които са в размер на около 800 лева, са плащани през годините в малки суми.