Решение № 1078 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110201416 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. Н., ЕГН **********, против наказателно постановление № 25-4332-030815 от 05.12.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.

175, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че жалбоподателят не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство, което било с поставени регистрационни табели. Счита, че нарушението оставало недоказано, понеже разпитаните свидетели не си спомняли за процесния случай. Представя писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Процесуалният представител на АНО оспорва депозираната жалба и пледира за потвърждаване на издаденото наказателното постановление, тъй като било правилно и законосъобразно. Поддържа представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2025 г. срещу жалбоподателя П. В. Н. бил съставен АУАН № 4213712 за това, че на същата дата около 02:42 часа в град Нови Искър, по ул.

„Хаджи Димитър“, в посока от ул. „Искърско дефиле“ към ул. „Летец“, управлявал лек автомобил марка ***, модел ***“ с рег. № ***, като до номер 22, при извършена проверка било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация.

Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и била образувана прокурорска преписка № 50723/2025 г. по описа на СРП. На 31.10.2025 г. бил постановен отказ за образуване на наказателно производство по пр. пр. № 50723/2025 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление.

Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка, дали да бъде наложено административно наказание.

Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-030815 от 05.12.2025 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, 2 на основание чл. 175, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява единствено от съставения АУАН, тъй като свидетелите И. И. и Б. Б. не можаха изобщо да си спомнят за случилото се, дори след предявяването на акта. Нарушението се изразява в управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, което (управлението на автомобила от конкретното лице) няма как да се установи от писмени доказателства, а единствено от показанията на свидетели-очевидци, но такова обстоятелство нито един от свидетелите не си спомняше. Поради това съдът намира, че показанията на свидетелите не допринасят за изясняване на релевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се състои то и кой е неговият автор. Свидетелите потвърждават съставянето на АУАН (респ. подписването му като свидетел), но нито един от тях не пресъздава каквито и да било релевантни спомени във връзка с управление на автомобила от жалбоподателя на процесната дата, дори след предявяването и запознаването с процесния АУАН. Свидетелите не можаха да депозират показания, от които съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение.

Потвърждаването на факта за съставяне на АУАН, полагане на подпис като актосъставител или свидетел на нарушението, не може да замести необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното нарушение от обективна и субективна страна. Ето защо от техните показания съдът установи единствено авторството на АУАН и подписването му от свидетеля Б., но не извлече информация относно твърдяното нарушение. Актосъставителят и свидетелят по акта изрично заявиха, че нямат никакъв спомен от конкретния случай. Самият АНО, в чиято тежест е доказването на административното обвинение, също не положи никакви усилия и не ангажира допълнителни доказателства за установяване на административното нарушение, освен представения по делото АУАН. Същият обаче не може да се ползва с доказателствена сила, тъй като служи за повдигане на административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него нарушение подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и доказателствените средства, предвидени в НПК, към който препраща ЗАНН. Съставеният АУАН доказва единствено, че на процесната дата актосъставителят И. И. е съставил срещу 3 жалбоподателя П. Н. акт за установяване на административно нарушение за извършено такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но дали действително нарушението е било извършено остана недоказано, понеже тези факти не могат да се извличат само и единствено от съставения АУАН.

В допълнение трябва да се отбележи, че писмените доказателства, представени с преписката и конкретно справката от ОПП-СДВР доказва единствено, че на 28.05.2025 г. е била прехвърлена собствеността на автомобила, чрез сключване на писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, а на 30.07.2025 г. служебно е била прекратена регистрацията на превозното средство, но от тези доказателства не се установява, дали на 12.08.2025 г. жалбоподателят П. Н. действително е управлявал дерегистрирания автомобил на посоченото място и в посоченото време. Като доказателство за тези обстоятелства не може да служи и приложеното по делото прокурорско постановление от 31.10.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 50723/2025 г. по описа на СРП, тъй като изложеното в него са едни правни и фактически констатации на прокурора, а не показания на свидетел-очевидец на деянието, тоест този прокурорски акт не представлява доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК относно времето, мястото, начина на извършване на нарушението и самоличността на нарушителя. Този акт единствено служи като писмено доказателство за това, че на 31.10.2025 г. е било отказано образуване на наказателно производство по пр. пр. № 50723/2025 г. по описа на СРП, но не доказва описаните в АУАН и НП обстоятелства относно обективната и субективната страна на твърдяното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на производството не бяха събрани доказателства, установяващи извършването на нарушението от страна на жалбоподателя П. Н..

Действително, в преценката си дали да издаде наказателното постановление, АНО се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП, по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Независимо, че в чл. 189, ал. 2 4 от ЗДвП е посочено, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то това правило се прилага единствено във фазата на административното доказване пред АНО, но не и в съдебната фаза пред съда, където се прилагат правилата на НПК, понеже тази разпоредба противоречи на един от основните принципи в НПК, застъпен в чл.

14, ал. 2 и гласящ, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, каквато дава на акта чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Друг основен принцип е този за невиновност, застъпен в чл. 16 от НПК, съгласно който нарушителят следва да се счита за невинен до установяване на противното с влязъл в сила правораздавателен акт.

Приемането на становището, че редовно съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, би означавало да се наруши посоченият принцип и да се приема, че след като срещу нарушителя е съставен АУАН, то той е виновен в извършването на посоченото в него нарушение, освен ако това не се обори от други доказателства по делото.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези, посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха доказателства, сочещи жалбоподателя Н. като извършител на вмененото му административно нарушение, а именно да е управлявал автомобил нерегистриран по надлежния ред. Единствено чрез съставения АУАН не може да се установи твърдяното нарушение, понеже както беше посочено по-горе, същият няма доказателствена сила относно обстоятелствата, касаещи случилото се – време, място, начин на извършване на нарушението и лицето, което го е извършило, тъй като той служи за повдигане на административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него нарушение подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и доказателствените средства, предвидени в НПК. Съдът разпита непосредствено актосъставителя И. И. и свидетеля по акта Б. Б., но и двамата не успяха да изложат релевантни факти, свързани с управление от страна на Н. на нерегистрирано МПС. По делото не се събраха каквито и да било доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради което и предвид обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана 5 недоказано, атакуваното НП следва да бъде отменено.

Отново в допълнение трябва да се посочи изложеното по-горе, че справката от ОПП-СДВР доказва единствено, че на 28.05.2025 г. е била прехвърлена собствеността на автомобила, чрез сключване на писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, а на 30.07.2025 г. служебно е била прекратена регистрацията на превозното средство, но от тези доказателства не се установява, дали на 12.08.2025 г. жалбоподателят П. Н. действително е управлявал дерегистрирания автомобил на посоченото място и в посоченото време. Като доказателство за тези обстоятелства не може да служи и приложеното по делото прокурорско постановление от 31.10.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 50723/2025 г. по описа на СРП, тъй като изложеното в него са едни правни и фактически констатации на прокурора, а не показания на свидетел-очевидец на деянието, тоест този прокурорски акт не представлява доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК относно времето, мястото, начина на извършване на нарушението и самоличността на нарушителя. Този акт единствено служи като писмено доказателство за това, че на 31.10.2025 г. е било отказано образуване на наказателно производство по пр. пр. № 50723/2025 г. по описа на СРП, но не доказва описаните в АУАН и НП обстоятелства относно обективната и субективната страна на твърдяното нарушение.